Правосъдието трябва да е предвидимо, справедливо и безпристрастно. Това е прастара максима, на която се основава авторитетът на юридическата теория и практика, както и цивилизацията и демокрацията. Много пъти българската съдебна система е давала доказателства, че не попада съвсем в тази максима. С едно от делата срещу бившия вътрешен министър и настоящ шеф на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов правосъдието, освен че показа, че е кривогледо,



направи и цялото общество разногледо



Сякаш юристи от различни планети, а не такива, които са учили по едни и същи учебници, правораздават. Удивително е как при една и съща фактическа обстановка, при едни и същи експертизи и доказателства, при едни и същи свидетелски показания се вадят коренно различни, често взаимно отричащи се заключения.

В случая с бившия вътрешен министър, сега лидер на ПГ на ГЕРБ - Цветан Цветанов, два съдебни състава - от Софийския градски и от Софийския апелативен съд, го признаха за виновен за това, че отказал прилагане на специални разузнавателни средства срещу бившия шеф на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров, като поставил под дадените от съд разрешения за СРС 6 пъти "НЕ!!!". Ексшефът на МВР бе осъден и от двете инстанции на 4 години ефективен затвор, както и да не заема отговорна длъжност за срок от 5 години. В общи линии със сходни аргументи.

След порядъчно закъснение Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата изцяло и върна делото за ново гледане от друг състав на апелативния съд. Мотивите, с които го направи, са доста причудливи. Върховните съдии Татяна Кънчева и Биляна Чочева са приели, че апелативният съд не е бил безпристрастен. Мотивите, с които се аргументира, повече приличат на литературен и психологически анализ, отколкото на юридически аргументи. Те са нещо като



защита на защитата



"Защитата с основание възразява, че (...) съдът използва спекулативни предположения и инсинуации, развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа, черпи аргументи от събития, развили се напред във времето след инкриминирания период", се посочва в тях. Доказателствата за тази теза са литературни. Върховните съдии наблягат специално на изразните средства, които е използвал апелативният съд. С тях се внушавало, че Цветанов цели да засегне устоите на държавата, принципа за разделение на властите, че фаворизира изпълнителната власт за сметка на съдебната, че изземва функциите на съдебната власт и уронва престижа й. Адвокатът на подсъдимия сигурно не се е сетил за това.

Според мнозинството, взело решението, съставът от по-долната инстанция "се чувства лично засегнат от политическото поведение на подсъдимия, свързано с публично афиширани от него становища по водени разследвания". Има критики към апелативните съдии и за това, че само формално са посочили смекчаващите вината обстоятелства. Припомнена е част от решението, в която се намеква, че подсъдимият обичаше да раздава присъди от телевизионния екран и от други публични трибуни. Така у ВКС "се очертавало съмнение", че съдът не е безпристрастен - разсъждение, достойно за конспиративна теория.

Двамата върховни съдии критикуват апелативния съд и че направил внушение за връзка между подсъдимия Цветанов и Орлин Тодоров. Нищо подобно - те казват, че това не било установено по делото, а би могло да се изясни в едно разследване. Разликата е от земята до луната. Втората инстанция е упрекната дори в "лична предубеденост, като използваните изрази надхвърлят обичайните предположения, срещани в други съдебни актове".

Странно е, че тактиката, че съдът е пристрастен, беше водещата на адвоката на Цветанов на първата инстанция. Тогава той искаше отвод след отвод, а точно ВКС му ги отхвърляше. Към втората инстанция дори адвокат Менков нямаше забележки. Съдиите от ВКС обаче имат. Щеше да бъде добре, ако със същата страст бяха разкостили и задължението на министъра да изпълнява решения за прилагане на СРС. Само че това не се случва.

Особеното мнение на съдия Жанина Начева



оборва цялата конспирация. Тя заявява, че не може да се съгласи "с нито един от аргументите на мнозинството", не намира и доказателства за пристрастност на апелативния съд. Противопоставя се на тезата, че от мотивите на САС личало, че апелативните съдии са се чувствали лично засегнати от публични изказвания на Цветанов.

Има и още нещо - отмяната на присъдата е само на пръв поглед добра за Цветанов. Той може и да печели от това, че няма да влезе утре или вдругиден в затвора, но решението на ВКС само временно отлага нещата. Никой не знае дали и новият състав на апелативния съд няма да произнесе отново осъдителна присъда. Вторият човек в партия ГЕРБ ще е поне година в напрежение и ще трябва да е по-нисък от тревата, както в последните месеци, докато се очакваше решението на върховните съдии. А понякога дългото очакване поражда неприятни усещания, ситуации и зависимости. Но това е повече в областта на политическата търговия. Проблем има, когато правосъдието участва в това. Но последното не е новина.