|
| Красимир Добрев |
В.Ф., София
Кодексът на труда (КТ) дава възможност за няколко вида от т.нар. учебни отпуски. Тяхното уреждане има за цел да даде възможност на работниците и служителите да съвместяват, от една страна, работата, а от друга - обучението.
В чл. 169 от КТ е записано, че работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството, със съгласието на работодателя има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Законодателят е определил, че този отпуск се ползва независимо от всички останали полагаеми отпуски. Това означава, че ако един човек има 20 дни редовен годишен отпуск, въпросните 25 дни са отгоре.
Платеният отпуск за обучение може да се ползва наведнъж или на части. Той обаче не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по неуважителни причини.
Отделно от този периодичен отпуск учащите имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. И това право се ползва със съгласието на работодателя.
Пак такова съгласие е необходимо и за работниците и служителите, които учат във вечерни учебни заведения. Нямат това право работниците, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа. Те се освобождават 1 час по-рано от работа всеки учебен ден.
КТ допуска и отпуск за приемен изпит в учебно заведение. Той разпорежда, че когато със съгласието на работодателя работникът или служителят кандидатства в училище, приемането в което става с изпит, работникът или служителят има право на платен отпуск, както следва:
1. при кандидатстване в средно училище - 6 работни дни;
2. при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 12 работни дни.
Ако работодателят не даде съгласие, работникът или служителят има право на неплатен отпуск в същите размери, но намалени наполовина. Той обаче също се признава за трудов стаж.
Ако съответният човек е ползвал тези отпуски, но не е бил приет в съответното учебно заведение или за докторант, то за следващите години той има право само на неплатен отпуск в размер, равен на половината на горепосочените 6 или 12 дни.
Кодексът позволява на работниците и служителите и неплатен отпуск за обучение. Те са в следните размери:
1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година;
2. за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения - до 30 работни дни;
3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения - до 4 месеца;
4. за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца.
Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в тези размери, но намалени наполовина. Изрично е посочено, че този неплатен отпуск се признава за трудов стаж.
В чл. 171а от КТ е посочено, че отпуските на учащите по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително.