"Това и в комунизма го нямаше". С тези думи депутати от Реформаторския блок пробваха да спрат приемането на предложение на техните колеги от ГЕРБ за нови разпоредби в НПК и Закона за специалните разузнавателни средства. Но неуспешно. С въпросния текст на практика бе въведена фигурата на агент-провокатора.

Всъщност става дума основно за текст от закона, в който се позволява използването на специални разузнавателни средства "и спрямо свидетел по наказателно производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност на други лица". После законът изрежда няколко текста от НК - като например тероризъм, принуда, трафик на хора, отвличане, подкуп, организирана престъпна група.

Срещу предложението и в пленарна зала и в комисия, и в зала реагираха остро депутати, които призоваваха народните представители да не приемат текста, именно защото по този начин се узаконява фигурата на агент-провокатора. Те задаваха постоянно и въпроса:



"Кому е нужна такава промяна?"



"Това е узаконяване на агент-провокатора, това е случаят "Пепи Еврото". Това и в комунизма го нямаше! Оборудването на свидетел със СРС ще е провокация към престъпление, а не събиране на обективна информация", заяви например депутатът Атанас Атанасов. Първоначално депутатите не подкрепиха тази промяна, но след прегласуване текстът беше приет.

Новата разпоредба ще се прилага само в случаи на тероризъм, изнудване, принуда, трафик на хора и подкуп, опита се да успокои реформаторите Димитър Лазаров (ГЕРБ). Досега СРС-та можеха да се ползват по отношение на свидетели само с цел да се опази животът и имуществото им. На практика обаче сега те ще могат да се ползват и например за участие в организирана престъпна група, което означава - за всичко.

Отделно от това депутати твърдяха в залата, че така



може да се мултиплицират казуси от типа на делото



"Сантиров, Цонев, Попов", по което магистрати отбелязаха наличие на провокация към подкуп. И напомняха, че въпросната провокация е престъпление по смисъла на българския Наказателен кодекс. И че категорично новата фигура на "агент-провокатора" се сблъсква с НК.

В началото на годината Върховният касационен съд (ВКС) прие по делото за подкуп, което се водеше срещу съдията Петър Сантиров, бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов, че действията на основния свидетел - следователя Петьо Петров, са били типична провокация към подкуп.

Съдиите отбелязаха: "Преднамереното създаване на обстановка или условия, за да се предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел изобличаване на съответното лице е формулирано като престъпление в текста на чл. 307 от НК.



Органите на властта следва не да улесняват, а да предотвратяват даването на подкуп".



Така върховните съдии напълно оправдаха Цонев, Сантиров и Попов.

Преди няколко седмици и още едно емблематично дело - срещу куп митничари, завърши с пълен крах. Отново и заради провокация към подкуп. Агент под прикритие е осъществил провокация към подкуп срещу митничари от ГКПП "Капитан Андреево", стана ясно от мотивите към оправдателната присъда на деветте митнически служители, произнесена от Окръжния съд в Хасково. Тя дори не бе протестирана от прокуратурата и е влязла в сила. И тук съдията разкритикува разследващите, че не са събрали никакви доказателства за вината на подсъдимите. Дори прокурорът по делото е бил на същото мнение и е пледирал за оправдателна присъда.

От мотивите става ясно, че в разследването са участвали двама агенти под прикритие. Единият е заснел с камера митническа проверка. Никъде в записите обаче не се виждало искане или предаване на рушвет. Вместо това агентът предварително поставил доларова банкнота в паспорта, който предал за проверка. Съдът тълкува това като провокация към подкуп. "Предварителното създаване на условия за даване, респективно получаване на неследващ дар се квалифицира като престъпление. Това документирано поведение е в разрез с даваните инструкции в никакъв случай да не извършва действия, съпоставими с провокация към подкуп", пише в мотивите. Вторият агент, който бил под прикритието на стюард на туристическа фирма, направил същото. Преди да стигне до митническата проверка, той поставил 20 лв. в документите, които трябвало да даде на служителите.

Всъщност и историята с въвеждането на агент-провокатора и въпросните случаи възобновиха дебата дали провокацията към подкуп трябва да се преследва като престъпление. Всъщност този текст от години е трън в очите на МВР и на специалните служби, които периодично искат премахването му.

През 2000 г. тази разпоредба бе разширена като прилагане. Дори



бе увеличено и наказанието за провокация -



от 1 на 3 години затвор. Депутати поискаха Конституционният съд да отмени тази промяна в НК. С аргумент, че в тази хипотеза може да попаднат и действията на длъжностните лица, които разследват подкуп - тук става дума за оперативни работници, дознатели, прокурори. Че и те могат да бъдат преследвани за провокация. Висшите съдии обаче единодушно отхвърлиха искането на народните представители. Те приеха, че действително обхватът на текста не изключва органите, разследващи престъплението "подкуп".

Последният опит за декриминализиране на това престъпление беше направен от Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Преди време службата внесе пакет за промени в Наказателния кодекс. Като цяло измененията тогава бяха под лозунга за по-ефективна борба с корупцията. Затова и бяха разгледани от парламентарната комисия за борба с корупцията. В пакета от идеи



фигурираше и предложението да отпадне наказанието за провокация



към подкуп. Аргументите бяха, че това пречи на механизмите за изпитване на лоялността на длъжностни лица. Идеята обаче бе отхвърлена от тогавашния парламент. С различни мотиви - че липсва юридически капацитет, че било недопустимо агент под прикритие да провокира към подкуп, че службите искали време, за да обработват свидетели. Отделно бе посочено, че само съдът може да е гарант срещу злоупотреби при използването на специални разузнавателни средства.

Преди време и тогавашният главен прокурор Борис Велчев (и настоящ конституционен съдия) в интервю за в. "Сега" също поиска провокацията към подкуп да не е престъпление, а да стане специално разузнавателно средство, което да се извършва след съдебен контрол. Той посочи, че като правило българското право допуска провокации към извършване на престъпление. Същото е контролираната сделка с наркотици. Или пък доверителните сделки. Но за корупцията този подход у нас е забранен. "Разбирам, че има риск от злоупотреби. Но трябва ли подходът да е забранен, за да се осуети този риск?!", попита по онова време Велчев.

Друг е въпросът, че



проблемният текст в НК бе защитен преди 7-8 години в съвместна студия



на тема "Наказателно-правни аспекти на борбата срещу корупцията", написана от преподавателите по наказателно право Лазар Груев и Борис Велчев. Там те написаха, че чл. 307 от НК изглежда съвсем на мястото си и се намира в синхрон със засилената защита на правата на гражданите. И още, че държавата трябва да има и други средства да доказва престъпленията, без да създава изкуствени предпоставки за извършване на престъпления. Очевидно неуспехите в битката с корупцията през изминалите години са променили това мнение. И има вече аргументи в подкрепа на декриминализирането на това деяние. Затова и идеята за отпадането на разпоредбата, която определя този способ като престъпление, трябва да бъде дискутирана сериозно и задълбочено. Естествено, трябва да има солидни гаранции, че ако бъде разрешено използването на провокацията, няма да тръгнат оперативни работници, които да подхвърлят тук-там пари, да манипулират доказателства и отпечатъци и после да отчитат бройки дела. Каквито опасения имат противниците на отпадането на този текст от НК - че не може чрез престъпление да се разкрива друго престъпление.



Но всъщност не е ли и сега възможна провокацията?



Например идва човек, жалва се, че му е искан подкуп, после се бележат пари, понякога давани от самия изнудван, носят се. Всичко се записва и върху това се крепи съдебното дело и евентуалната присъда. Е, не е ли същото? Нима не може да се манипулира този, който дава сигнал. Или той да бъде принуждаван да се оплаче. Нали затова в крайна сметка е предвиден и съдебен контрол.

Определено сигурно не е лошо всеки, който би взел подкуп, да се страхува, че може да е сниман и записван и даващият рушвет да се окаже агент или контролиран чрез СРС свидетел. В крайна сметка и опасността от наказание може да възпира хората от извършване на престъпление. В същото време обаче, докато не е отменен текстът от НК за провокацията към подкуп и предвиденото с него наказание, всеки трябва да е наясно, че законите са за това, за да се спазват. И че ако се ползва провокацията на този етап с противоречивите законови постановки, това означава само едно - че подкупният ще се измъкне.