Първият път е било на 19 срещу 20 юни миналата година. Небето се свлича, порой. Вторият път е на 1 февруари тази година - няма сняг, пак от дъждове. Третият път е сега - 21 срещу 22 юни, отново дъжд, отново бедствие. Голямо! Три пъти за година, през 6 месеца - помитащо наводнение, все в Батово.

Селото е в долината на река Батовска, по диагонала между Добрич и Албена. Теренът е горист, селцето е като във фуния в ниското - релеф "нарисуван" за наводнения. Първият ми въпрос към всички е "От сега ли са наводненията? Предишни години нямаше ли?". Имало е - огромни като през 1985 г. И други такива по-рано. И по-малки като през 2010 г. Сега обаче изведнъж се струпват три големи - наводнени къщи, дворове, изтърбушени градинки, пътища, счупени на три мостове. Миналата година лятото, след първото наводнение община Добричка се хваща и ремонтира повредения път. Пооправя огънат мост и още един полутакъв (асфалт пред дере).



Февруарската стихия помита всичко наново -



камък върху камък не остава. "Тая година пътя няма го пипаме, няма смисъл да се влагат пари. Ако направим канал - тогава", казва кметът Христо Бъчваров. Изморен е от бедите.

Жертви, за щастие, няма. Има всичко друго, по много - шуртяща вода, кратери, издълбани от нея, разхвърлян eдър чакъл (изпод пътната настилка), страх, ужасяващи спомени, гняв, поспестени думи през сълзи.... "Като дойде наводнението, пълни се от единия край на селото до другия - мази, къщи, всичко... страшна работа. Чуем ли "дъжд", първата ни работа е да вдигнем животните на високо. Всеки път!", казва 67-годишният Стоян Семков.

Има и болка. "Виж сега, внимание никой не обръща. Да е един път - не е. Ей таз къща, на съседите, гледай я, тръгва надолу. И какво - нищо. Ами и аз се притеснявам - животни имам, фиданки, царевица... Никой не ни обръща внимание. Идват много като тебе - правят, снимат, струват, ама аз викам, извинявайте, идвате и само отбивате номера. От снимки няма файда - има файда от канал. Тук съм роден, тук съм живял. И преди имаше наводнения, през комунизма, и все за канал разправят - обаче канал няма. Извинявам се, че се изразявам така, не си виновен,



но трябва да разбереш - болката ни е голяма



Никой не ни обръща внимание". Думите са на Станко Станков, 64-годишен. Миньор е бил в Оброчище цял живот.

Станков е копанар. И има едно много интересно виждане за циганските работи. По-специално - за ремонта след миналогодишното наводнение: "Нахвърлиха чакъл малко тук-там, направиха една циганска работа, друго нищо не направиха. Ами ето, гледай, дето е надигнат пътят - цигания. И какво сега - разбито". И още от същото: "За мен е интересно да се направи канал. Това ми е интересно. А не ми е интересно да отпуснат парите и да ги окрадат".

Приятелят ми Станко определено е мъдрец. Току-що е заклал кокошка, кани ме. Питам го два фундаментални въпроса. Първият - защо зачестяват наводненията. "Ми, наводнения - не си ли виждал". Вторият - защо няма канал. "Ми, няма", гласи и този отговор.

Думичката "канал" е споменава от всеки втори човек в Батово -



като символ на обезверението и надеждата



Въпросният канал би трябвало да реши проблема - така мислят почти всички. Пак почти всички мислят, че няма да го има. Как ще го има, след като досега не е направен? А защо и през комунизма не е - никой не знае. Тогава, някъде около наводнението през 80-те, е построена канавка. Това е улей, обгръщащ поточе, наречено Чаталарска река. Улеят го има и сега. "В мирно време" поточето е вадичка, завали ли обаче, тръгне ли порой, настава истински ужас - образува се вълна, прелива, помита.... И именно превръщането на улея в канал е надеждата - да е поне 5 метра широк и 2 метра дълбок. "Има проект. Отделени са 13 000 лв. за него, тази година трябва да стане. А догодина дано е строителството", казва кметът Бъчваров.

Вадичката река е под наклон. Върви около километър по протежение на селото. Ако каналът го обхване цялото, ще има отчуждителни процедури, защото част от терените са частни. Колко ще струва - не се знае. Откъде ще дойдат парите - също. Май песимистите са по-прави.

Според кметът Бъчваров обаче и каналът няма да реши изцяло проблемите. Защото завали ли много, никакъв канал не може да поеме водите. Тъй и с него стигаме до причините за зачестилите наводнения. "Специално сега, на 21-ви, водата дойде от Одърци (село на високото, върху Добруджанското плато). Кооперацията там имат уреди, измериха 130 литра дъжд, валя от 15 часа до 18.30 някъде - огромно количество за такъв кратък период. От там дойде големият дъжд, това е причината. Язовири нямаме тук. Предишният път вълната дойде от Стожер и Соколник (други две села върху платото, от другия му край). Пак беше огромен дъжд, неспирен. Просто



откъдето е дъждът - от там тръгва наводнението",



казва кметът. Потвърждава и 84-годишната Маринка Костадинова: "Дошла съм 1951 г., имаше много наводнения. От Чайнаре (Соколник - бел. авт.) слизаше вода, от Одърци - също".

Питам и за сечта - има ли я. "Сеч има колкото искаш. Но официално е планирана", отговаря кметът Бъчваров. Поусмихва се. "Аз не знам, не мога да кажа каква е, има си специалисти", казва. Аз пък знам, че един кмет няма как да каже друго. Стоян Семков е категоричен - "Поизрязаха гората". Но вижда и друга причина - "Глобалното затопляне, има го и него". Другите отговори в Батово също са такива - сеч, дъждове, "различен климат", цикличност...И липсващ канал. От всичко по малко и много. Безизходност се усеща в цялата работа.

Кметът Бъчваров е откровен - никой не го е предупредил за времето. "От телевизията разбрахме, че ще превали интензивно на места. Ама на кои места - как да знаем". Откровена е 66-годишната Недялка Великова - много пъти е наводняван домът й, но не е кандидатствала за помощ, защото не е информирана за тази възможност (статистиките на кмета са по-различни - доста хора са взели пари, дори и над 1000 лв. - по линия на БЧК). А най-откровен е Стоян Семков: "Преди години, през комунизма, като се наводни селото, нищо не дадоха. Сега, като се обърна властта и като се наводни - викам, няма да дадат пак нищо. Те пък взеха, че дадоха, ама аз не кандидатствах".

Такива работи в Батово. Не е мор, не е чума, обаче порой го мътен влече. Буквално. Господа управляващи, направете канал на тези хора!