Виктор Йоцов е специализирал прогнозиране и управление на икономическите процеси, банково дело, централни банкови институции в Световната банка, Австрия, Швейцария и Великобритания. Работил в БНБ от 1995 г. до 2003 г. Бил е експерт в отдел "Платежен баланс и външен дълг", началник на отдел "Икономически изследвания" и директор "Икономически изследвания и прогнози". От 2003 до 2010 г. е работил в Международния валутен фонд, Вашингтон. Той е бил съветник на изпълнителния директор за България в борда на директорите на МВФ. От 2011 г. е в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. АБВ издигна кандидатурата му за гуверньор на БНБ.





- Господин Йоцов, една от задачите на следващия управител на БНБ ще бъде да върне доверието в централната банка. Вие сте един от кандидатите. Как смятате, че може да стане това?

- С решителни действия още от първия ден. Централната банка в момента наистина има нисък кредит на доверие. Това веднага сочи към неефективния банков надзор, който изпусна една голяма банка - каквато беше КТБ - да стигне до фалит. Очевидно там са проблемите и там трябва да се насочат първите усилия.

- Това значи ли, че БНБ трябва да се преструктурира по някакъв начин, и по-специално банковият надзор?

- Идеите са в две плоскости - в краткосрочен и дългосрочен план. На първо време трябва да се избере веднага подуправител на "Банков надзор". Вътре трябва да се проведе една чисто професионална атестация на всички служители, да се види как е допусната тази грешка - с оглед да не се случва отново. Това няма нищо общо с криминални разследвания, говорим за чисто професионален подход. Вероятно ще трябва да се засили дистанционният контрол. Ще трябва да има промени в самите екипи, които проверяват банките.

В по-дългосрочен план може да се мисли и за обединяване на банковия надзор с финансовия. Ние в момента имаме две институции, които изпълняват тези функции. В много страни в Европа те са обединени и органът е един.

- Споменахте, че трябва да се засили дистанционният контрол над банките. Защо? Защо да не се засили контролът на място? Може би той е бил подценен и затова се е стигнало до случая с КТБ.

- По-скоро дистанционният контрол беше подценен в последно време. Функция, която преди беше отделена - беше отделна дирекция към "Банков надзор". Следяха банките дистанционно, по отчети. Забелязваше се къде се създават проблеми. Веднага следваше надзор на място и инспекторите получаваха конкретни задачи къде какво да търсят.

- Но КТБ винаги е имала перфектни отчети...

- Тук вече въпросът е доколко е била подведена БНБ. Един отчет, за да е перфектен, а след това да се окаже, че това не е така, означава две неща. Или КТБ системно е лъгала и това не е било усетено от надзора, или отчетите настина са били хубави, но нещо се е случило внезапно. Аз определено мисля, че първата версия е по-достоверна - че е имало отчети, които не са били достоверни и по някакви причини са били проспани от банковия надзор. Надявам се това да не е ставало по принуда, със зла умисъл, по някаква корупционна схема. Надявам се това да се изясни по-бързо и съмненията да отпаднат.

Вижте, след пощите БНБ е най-старата институция в България. Имала е възходи, имала е и падения. В последните години, след паричния съвет, който свикнахме да наричаме валутен борд, БНБ натрупа сериозен потенциал. Има много успехи, които сега сякаш твърде лесно забравихме. Платежната система, депозитарят, валутните резерви се управляват по добър и сигурен начин. А нещата се представят, сякаш в последната година изведнъж всичко рухна. Ние като че ли гледаме малко по Ботевски - силно да любим и мразим. Категорично заявявам - това не е заслужено.

- В мандата на следващия управител на БНБ е възможно България да стане член на еврозоната. Дали страната ни е готова и какви промени ще претърпи БНБ?

- Очакваше се, когато влязохме в ЕС през 2007 г., че това ще се случи автоматично. Така стана в прибалтийските страни. Критериите са неясни и, за съжаление, голяма част от тях не са икономически, а политически. Напомня ни се, че не сме в Шенген, напомня ни се, че правосъдната ни система е с проблеми, че имаме проблеми с малцинства. И че не сме готови. Ние обаче Маастрихтските критерии сме ги изпълнили още преди години и продължаваме да ги изпълняваме. Кога ще ни кажат, че сме готови да влезем във валутно-курсовия механизъм, не зависи на 100% от нас. Това е като с Шенген. Ние технически сме изпълнили критериите, но, за съжаление, от години чакаме. Общо взето изходът от паричния съвет за България е влизането в еврозоната.

Всъщност, бог знае каква разлика няма да има между сегашния паричен съвет и еврозоната. Вече 18 години нашата валута е обвързана с еврото по фиксиран курс. Т.е. всички промени, настройки на реалния сектор отдавна са направени. Не може да се очаква някаква коренна промяна. Или ако има, тя би била положителна - защото когато сме в паричен съвет, има някаква минимална теоретична възможност валутният курс да се промени. Но когато си в еврозоната, просто нямаш собствена валута. Тоест валутният риск, който в момента е сведен до минимум, ще изчезне напълно.

- Смятате ли, че стрес тестовете на банките, за които ни притискат да ги направим до края на годината, ще докажат стабилността на българските банки, и какво реално могат да проследят те?

- Това е много сложна материя. Вижте, обикновеният човек въобще няма да разбере резултатите от един стрес тест. Очаква се да се заяви, че банковата система е добре капитализирана, с висока ликвидност, така че да няма напрежение. Доколко един стрес тест обаче ще отговори на тези въпроси? Това, което се предвижда засега, е тестовете да се направят в две стъпки - първо, да има преглед на активите, след това да се направи стрес тест. Стрес тестът означава да се приемат за възможни някакви шокове върху системата - било по лихви, било по кредити, теглене на депозити, външни фактори. Така се оценява как ще издържи банката - дали нейната капиталова адекватност ще бъде на изискуемото ниво, дали ще се появят някакви ликвидни промени. Шоковете може да се разглеждат един по един или в някаква комбинация. Силата на шока също се определя - дали например 20% или 100% от вложителите са подложени на някаква паника. Т.е. това как се определят шоковете, е важно за това какъв ще е крайният резултат. С това не трябва да се спекулира. Ако шоковете са подценени, ще излезе, че всичко е наред. Но има и възможност и за обратна, крайно негативна оценка. Трябва да се подходи внимателно и и не трябва да се бърза. Има натиск проверката да се случи до края на годината. Това е невъзможно. Първо трябва да мине прегледът на активите. Този въпрос е много важен - въпросът за стабилността на банковата ни система. Всеки банкер ще каже, че тя е стабилна, няма шокове. Но за да има доверие, твърдението трябва да е подкрепено с нещо нагледно. За да завърши качествено този процес, трябва банките да се подготвят, трябва да се обобщят одитите. Говорим за дълъг процес. В Европа това отне 13-14 месеца. Нека не се самозалъгваме, че сме в състояние да го направим до края на годината само и само да успокоим обществото.

- Какво е мнението Ви за отпадането на банковата тайна и публикуването на списъци с данни за клиентите на банки в несъстоятелност?

- Банкова тайна трябва да има. Но ако на една банка сме й отнели лиценза - това банка ли е? Много често данни се размахват, за да накажем този или онзи, да извадим списък с кой имал кредити, кой имал депозити. Не трябва да се прекалява. Има със сигурност много клиенти на банката, които са имали средства извън гарантираните депозити, които нямат никакво виновно поведение. Съвсем друг е случаят за фирми или лица, които имат някакъв принос към случилото се с КТБ. Може спокойно да се покаже информация за случаи, при които са раздавани кредити на свързани лица. За това има ясни регулации. Ако има случаи, в които е имало някакво обезпечение и после то е било ликвидирано, не говорим дори за банкова тайна, а за престъпление.

- Има ли рискове за банките с гръцка собственост у нас заради ситуацията в южната ни съседка?

- Категорично казвам, че няма опасност. БНБ тихо, но упорито работи за изолирането на тези банки от нашия пазар, така че да няма сътресения, ако нещо се случи в Гърция. В БНБ са оценили много правилно ситуацията. Към тях има завишени изисквания и за капитал, и за ликвидност. Те няма как да прехвърлят някакви огромни суми в Гърция.