Неволите на южната ни съседка, крачеща към фалита, са водеща тема в последните дни и седмици. Новини извират отвсякъде. Преди седмица научихме, че във Великобритания организират залагания ще фалира ли Гърция, или не. У нас няма залагания, но пък изобилстват писания от сорта "хак им е" - с техните незаслужено големи пенсии и заплати.

Важните въпроси са какво се случи, защо се случи и дали покрай казуса с Гърция не се преследват и други цели.

2010 г. е черна за Гърция - дългът й от 126 % към БВП "скача" на 146 %. Това се случва, след като се открива неточност в отчитането поради спорни в методологически план взаимоотношения на Гърция с американската банка Goldman Sachs. Заради тази "неточност" тогавашният ръководител на гръцкия статистически институт става подсъдим.

През предходните години дългът на Гърция се движи в рамките на около 103% към БВП. По време на кризата през 2007-2008 г. нараства до 126%, както и за повечето европейски страни в този период. Основната причина е, че икономиките се свиват, и така тежестта на дълга се увеличава.

В този период атаките от всички посоки не са само спрямо Гърция, а срещу еврото и бюджетните дефицити. Атаката е най-силна спрямо т.нар. периферни страни - Испания, Португалия и Гърция. И тя дава резултат - цената на дълга за тези страни става непосилно висока. Нека си припомним как през 2010 - 2012 г. гласовити изследователи, експерти и псевдоексперти вещаеха краха на еврото и края на еврозоната. Тази шумотевица бе използвана, за да се забравят обещанията от 2008 - 2009 г. - за забрана на офшорните зони, за това банките да се върнат към класическите си функции и да не се занимават с инвестиционна дейност и за още много други мерки, които да направят невъзможно повторението на кошмара "финансова криза". Критичният патос срещу тези, които предизвикаха финансовата криза от 2008 г., беше удавен от критики срещу бюджетите, еврозоната и еврото. Хубаво е, че това отмина. Лошото е, че Гърция се оказа



много слабо звено в системата



Гръцкият дълг сега е около 320 млрд. евро - 175% към БВП на страната. Най-голям кредитор е ЕС - по линия на Европейския фонд за стабилност, поддържан от страните от еврозоната. Дебатите за Гърция през 2012 г. бяха много драматични - заради отписването на част от дълга. То беше мотивирано с важната цел бремето на задълженията да се намали до 120% от БВП в близките години. Днес Атина дължи на страните от еврозоната около 194 млрд. евро, на други притежатели на облигации - 48 млрд., на Европейската централна банка - 20 млрд., на МВФ - 32 млрд., и на гръцки банки - 11 млрд. евро.

В навечерието на 30 юни, когато трябва да плати на МВФ 1.6 млрд. евро, Атина не успя да договори финансиране, а премиерът Ципрас сам напусна фронта на преговорите с европейските партньори. През последните дни ЕЦБ непрекъснато се грижеше гръцките банки да не остават без ликвидност - чрез специалната програма ЕLA ( Emergency Liquidity Assistance). ЕЦБ не приема държавни облигации на Гърция и не иска от банките обезпечения. Това бе добро решение досега, въпреки че има много критици. Но не е добре, че възкръсват идеите за общо министерство на финансите на еврозоната и за политико-икономическо обединение на страните членки от друг порядък. Това се предлагаше и през 2010 г., но сега развитие - доклад от върховните ръководители на ЕС предлага "институционализиране" на дейността на еврогрупата. Дано да си остане само на страниците на доклада.



От 2010 г. насам Гърция неумолимо пропада



- свиват се икономиката, заплатите, пенсиите. БВП на човек от населението през 2011 г. е 18 677, а две години по-късно е намалял до 16 492 евро. (Можем да направим сравнение с България - данните са 5457 и 5646 съответно за 2011 и 2013 г. Както се вижда, нашата тенденция е положителна, но произвеждаме около три пъти по-малко.)

Специално внимание заслужава трайната тенденция на бюджетни дефицити, която Гърция поддържа от 2006 до края на 2013 г. Докато през 2006 г. бюджетният дефицит е "само" 6.1% от БВП, за 2009 достига 15.2%! За 2013 г. превишението на разходите на държавата над приходите е 12.2% от БВП - над 4 пъти по-високо от допустимия дефицит по Маастрихтските критерии.

При това положение не е чудно, че гръцкият държавен дълг, който през 2006 г. е 225 млрд. евро, продължава да расте неудържимо и в края на 2013 г. вече е 319 млрд. Тези числа съдържат ясен урок - не трябва да се допуска политика, основана на продължително използване на бюджетни дефицити, защото неусетно се влиза в опасна дългова спирала. Отначало изглежда лесно недостигащите в бюджета средства да се набавят със заеми, а когато заемите трябва да се връщат, да се взимат нови. Гърция днес показва докъде води спиралата на задлъжняването.

Но какво да се прави? Публичната информацията за пакетите предложения, които Гърция и нейните кредитори си разменяха дълго време, е оскъдна. Все пак се разбра, че кредиторите настояват за значително увеличаване на данък добавена стойност и на възрастта за пенсиониране и че въпросът за каквото и да е преструктуриране на дълга не е в дневния ред.

Разбра се, че Атина е склонна да преглътне вдигане на ДДС до 23%, но настоява това да не засяга туризма и ставката за ресторантьорите да е 13%. Има резон - по-високата ставка за този род услуги би ограничила ползването им и приходите няма да нараснат. Говори се, че кредиторите били съгласни ставката за книги и лекарства да остане 6%, а за еленергия -13%. В замяна, за вдигане на приходите длъжниците предлагат нов пряк данък върху високите доходи - нещо, което не се приема с охота от представителите на МВФ.

Искането на МВФ за вдигане на основната ДДС ставка е разбираемо, защото се смята, че този данък е подходящ за решаване на чисто фискални проблеми, без да "удря" пряко предприемаческата дейност. Но не трябва да се пренебрегва и една особеност на косвените данъци - рязкото им увеличаване засяга хората със средни и ниски доходи много по-силно, отколкото най-богатите.

До последно преди края на преговорите продължиха споровете за пенсионната възраст, ранното пенсиониране и някои други особености на пенсионната система. Тази тема е болезнена за всяко правителство в Гърция въпреки очевидната потребност от промени.

Коментарите по повод на гръцкия дълг са различни по насока и съдържание. Набляга се на политическите аспекти. Чрез техния анализ се очаква да се открият бъдещите ходове на европейската политика за развитието на ЕС. Традиционно се засилва говоренето за предимствата и недостатъците на подхода за решаване на икономическите проблеми, като се акцентира на политическата принадлежност на управляващите.



Значима за нас е позицията на т.нар. рейтингови агенции



Те побързаха да отправят предупреждение към някои страни, включително и нашата, относно кредитния им рейтинг. Този подход не е продуктивен. Не е достоверно да се говори общо за няколко страни, както направи това наскоро Standard & Poor's. Агенцията заплаши с намаление на кредитния рейтинг на държави като България, ако гръцки банки фалират и тръгнат да теглят активи от свои дъщерни банки. Всъщност т.нар. гръцки банки у нас не притежават нито гръцки държавни облигации, нито други активи, които по съществуващите наредби и правила биха могли да се прехвърлят към потъващи банки майки.

Ако днес, 30 юни, Гърция не плати на МВФ, това вероятно ще доведе до спиране на подкрепата на ЕЦБ за гръцките банки. Те вече обявиха "ваканция" - със строги ограничения за теглене. При липсата на споразумение с кредиторите Гърция продължава пътя си надолу. Очевидно нещата трябва още да се влошат, преди да започнат да се подобряват.

Интересно е какво ще изберат обикновените гърци на насрочения вече референдум - проекта на СИРИЗА или програмата на кредиторите.