Има ли минимален срок, през който трябва да съм бил женен, за да се разведем по взаимно съгласие?

Ф.Г., София



Според Семейния кодекс (СК) бракът се прекратява на няколко основания. Първо, със смъртта на един от съпрузите. На второ място с унищожаването на брака. Тук влизат например случаи, в които съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки. Третата хипотеза на прекратяване на брака е разводът.

И сегашният СК, който влезе в сила през октомври 2009 г., предвиди отново два вида разводи. Единият е т.нар. развод поради разстройство на брака. При него всеки от съпрузите може да иска развод, "когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен". В този случай настоящият СК допусна съдът да напътства съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Ако това не стане обаче, се развива производство пред съда. При всички положения в този вариант с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

Съществува обаче вариантът с т.нар. развод по взаимно съгласие, който е важен в конкретния случай. Така според чл. 50 от СК "при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака". Тук не се търсят аргументи, не се претендира вина, не се развиват грозни гледки или пък необходимост от обичайни покъртителни свидетелски разкази.

Хипотезата за развода по взаимно съгласие съществуваше и в предишния Семеен кодекс. При една съществена разлика. Там имаше срок, който трябваше задължително да е изтекъл от сключването на брак, за да може изобщо да се иска развод по взаимно съгласие. Този срок беше 3-годишен. Аргументите на законодателя бяха, че желанието за развод може да е някакво лекомислено решение. По онова време във въпросния срок съпрузите можеха да се разведат единствено по исков ред, което пък означаваше, че задължително трябваше да се търси вина.

Новият СК промени ситуацията. Сега на практика всеки може да сключи брак и в същия ден да поиска да се разведе по взаимно съгласие. Това става, естествено, по молба и на двамата съпрузи. Тук единствено съдът трябва да прецени дали е налице сериозно, обмислено и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака с развод. Не се изследва защо те искат да прекратят брака. Не се търсят доказателства дали бракът е разстроен. Не се допускат и изслушват свидетели. Не се търси кой е виновен и кой не.

И по стария, и по новия ред обаче съгласието не е достатъчно, за да се допусне разводът по взаимно съгласие. Необходимо е да налице задължително споразумение между съпрузите, което да се представи пред съда. В споразумението трябва да се уредят въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода и да запишат това в документа. За всичко, за което се сетят, че би могло да бъде уредено така, че да е закрепено със съдебно решение. Защото задължително споразумението между двамата съпрузи се утвърждава от съда. Необходимо е да се знае, че след утвърждаване пак от съд може да се иска изменение на местоживеенето, упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.

Още преди да утвърдят споразумението, магистратите задължително трябва да проверят дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска дори становище от дирекция "Социално подпомагане" в тази посока. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът просто отхвърля искането за развод.