Пленумът на БСП реши да бъде внесена декларация в Народното събрание относно "разполагането на тежка военна техника" в България. Според социалистите споразумението от 2006 г. за военните учения не било достатъчно основание за приемането на американска военна техника. В същото време председателят Миков заяви, че БСП е против увеличаването на бюджета за превъоръжаване на българската армия.

Конкуренцията между "Атака", БСП и АБВ за представителство на руските интереси в България се изостря. По всичко изглежда, че БСП ще направи всичко възможно да компенсира изоставането си по темата за "тежката военна техника" и "американските бази в България". Но "Атака" запазва известно "предимство", обвинявайки именно правителството, доминирано от БСП, за сключване на споразумението на съвместните учения. АБВ си запазва ролята на по-умерен говорител на Кремъл, но се опитва да не изостава от общата говорилня за американските танкове, с които сме щели да нападаме Русия.

Въпросът, на който преди всичко БСП дължи отговор пред българските граждани, е



защо се обявява против увеличаването на бюджета за българската армия



Предложението на Министерството на отбраната е за повишаване на процента от БВП за отбрана, който е поет от България като ангажимент на Срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. Разбира се, както БСП, така и "Атака" вече многократно оспориха позицията на президента Росен Плевнелиев на тази среща, както и поетите ангажименти от страна на служебното правителство. Но част от съюзническите ни ангажименти в рамките на алианса безспорно включват и отговорността за осигуряване на необходимото въоръжение и оборудване на армията.

Едва ли някой се съмнява в това, че състоянието на българската отбранителна техника е лошо. Ако не бъдат предприети необходимите действия, България е изправена не само пред невъзможността да изпълнява съюзническите си ангажименти, но и своите конституционни задължения. Единадесет години след присъединяването ни към НАТО българските бойни самолети все така не могат да участват в съвместни учения, защото не разполагат с необходимото оборудване за разпознаване. И през всички тези години проблемът не е бил в парите, а в гласната или мълчалива съпротива на определени корпоративни и политически интереси.

Никой не си зададе въпроса защо е така. Никой не се замисли за подготовката на българските войници, сержанти и офицери и за рисковете, които крие за тях остарялата ни военна техника. Вместо това, когато проблемът бе поставен в цялата му острота по отношение на военната ни авиация, мнозина реагираха бурно на перспективата въздушното ни пространство да се охранява съвместно с бойни самолети на други съюзнически държави.

Някак



неусетно патриотарската реторика бе изоставена



за сметка на отстояването на руските интереси. Говоренето срещу американските танкове придоби гротескни мащаби. Според някои "информационни източници" в България ще навлязат хиляди американски войници и "тежка военна техника". В средата на април "Атака" заяви, че етнически или религиозни конфликти ще бъдат използвани като претекст за "окупирането" на България от САЩ.

Няма смисъл да се питаме дали някой ще потърси отговорност за подобни изявления. Както и по отношение на приказките за разполагането на ядрено оръжие на Шабла, което да бъде насочено срещу Крим, усещането за безнаказаност ще продължи да насърчава упражненията по военна реторика. Би било много добре, ако главният прокурор поиска имунитета на депутатите, които си позволяват да говорят за въвличането на България във война, но изглежда твърде малко вероятно е това да се случи.

За проруската пропаганда в България няма значение фактът, че военната техника, която ще бъде транспортирана за планирани военни учения в българските военни бази, ще остане тук, така както ние не връщаме всеки път военната си техника при смяната на войниците ни във военни мисии зад граница. Няма значение и това, че техниката, която ще бъде оставена в българските бази, ще осигури само провеждането на съвместните обучения и не може да бъде използвана за каквито и да било други цели. Още по-малко значение има очевидният факт, че с танкове не може да бъде водена каквато и да било военна операция на територията на друга страна. Все пак България не е Русия.

Причината, поради която БСП се обявява срещу увеличаването на бюджета за българската армия, няма нищо общо с демонстрираната загриженост за състоянието на войските. Единственото възможно обяснение, което социалистите старателно заобикалят, е, че увеличаването на бюджета би означавало България



постепенно да ограничи пълната си зависимост



от руското въоръжение. БСП и останалите партии, поставили се в услуга на чужди интереси, ще защитават с всички сили тази последна бойна линия.

Това не би било проблем, ако имаше каквото и да е рационално обяснение армията ни да продължи да се снабдява с руско оръжие, при положение че повече от единадесет години е член на НАТО. Нито една руска компания не притежава необходимите лицензи за оборудването на военна техника по натовските стандарти. Тук не става въпрос за качеството или за конкурентните предимства на руското въоръжение. Докато българските войници, сержанти и офицери служат на руска техника, те остават неразпознаваеми за своите съюзници от алианса и по същество остават извън процеса на съвместно развитие на военните способности.

Някой би могъл да се изненада от консервативния подход към бюджетните разходи от страна на партия като БСП. Но когато става дума за превъоръжаването на българската армия, БСП е против и обяснението няма нищо общо с идеологията или ценностите на социализма. За голямо съжаление за пропагандаторите на социалистическите идеи това няма нищо общо и с борбата за мир по света.

Загубата на монополната позиция на Русия по отношение на военните доставки за България би се отразила върху цял сноп от връзки и зависимости, изградени през изминалите десетилетия. На тях дължат оцеляването си в политиката и бизнеса десетки и стотици хора. Руската монополна позиция буквално е "обраснала" със зависимости, които продължават да имат съществено влияние върху българския политически живот 25 години след началото на политическите и икономическите промени у нас. И това няма нищо общо с "любовта към Русия", нито с "традиционните братски чувства между нашите два народа".



Това е бизнес, превърнал се в политика



Липсата на каквото и да е рационално обяснение за запазването на руския монопол няма да попречи на поредната бурна дискусия в Народното събрание. Отново ще бъдат изговорени всички клишета на руската пропаганда и публичното пространство ще бъде залято със заплахи за война. Освен предизборния стремеж на БСП да се доближи максимално до Русия и "Атака"; зад приказките срещу президента и министъра на отбраната и външните работи; срещу НАТО и световния империализъм, ще продължат да прозират същите корпоративни интереси и зависимости.

За съжаление в парламентарния дебат едва ли ще намерят място въпроси като: как увеличаването на бюджета за отбрана ще се отрази върху българската отбранителна индустрия; какви могат да бъдат икономическите ефекти от изпълнението на отделни проекти от програмата, която предлага Министерството на отбраната, или как всичко това ще се отрази върху заетостта и професионалната реализация. Освен откровения популизъм, който за пореден път ще противопоставя разходите за отбрана на разходите за социална политика, изглежда, че БСП вече не е в състояние да предложи нищо друго на своите избиратели.