947 270 души по-малко - толкова е разликата в населението у нас в края на м.г и в края на 2000 г. според последните демографски данни. Така на практика от времето, в което все още в учебниците по география беше записано, че България е над 8-милионна държава със своите 8 149 468 жители, за 14 години тя успя да се стопи на 7 202 198 души. Според статистиката основните причини да се стигне до тази цифра са ниската раждаемост, високата смъртност и бедността, подтикваща мнозина да изберат да живеят в друга държава. За много други българи обаче първата сламка, за която се хващат, когато търсят по-добър живот, е по-големият град.

През 2014 г. близо 35% от населението на България е съсредоточено в трите най-големи града - София, Варна и Пловдив. Вътрешната миграция се увеличава с над 10% спрямо 2013 г. - м.г. 94 520 души са се изселили от мястото, което са пребивавали, и са се ориентирали към ново. Преломна за вътрешното преразпределение на броя на жителите между отделните области е 2010 г., когато 151 694 души са променили местожителството си.

Най-често преселението е от един в друг град, като най-притегателният център е, естествено, столицата. Столичаните в повече са 25 026 души за година, или около 37% от сменилите местожителството си. Сред тях се отличава възрастовата група на хората между 20 и 39 г. - това са хора, които са започнали образованието си и/или са започнали работа. Прави впечатление и че миграцията като че ли избягва рисковете на по-далечните разстояния - София е най-привлекателна за жителите на Благоевград, Пловдив и Враца, а



най-малко са пришълците от Разград и Силистра



В същото време София и губи жители - изселилите се за година са 16 544. Самите софиянци предпочитат да сменят местожителството си в близките до столицата населени места, като най-много хора се заселват в Софийска област.

Варна и Пловдив са другите градове, които привличат по-значителна миграция и явно остават привлекателно място за живеене. Морската столица продължава да е с положителен механичен прираст, с което не могат да се похвалят повечето райони у нас. М.г. са я избрали за нов адрес 5788 души, което я извежда на плюс с 242 жители. 5402 души са избрали Пловдив, който по механичен прираст печели 908 жители към населението си. До миналата година традиционно привличащ заселници беше и Бургас, но тази година той е на минус с 371 жители. Все пак обаче остава четвъртият град, който съсредоточава относително голяма миграция - 3444 души за 2014 г. Любопитно е, че Стара Загора почти догонва морския град с 3383 заселили се м.г. Тя е и от малкото, които имат положителен механичен прираст - 408 души. Макар сметките в Русе да показват едва 19 жители в повече, като се приспаднат напусналите града, и тук заселилите се правят впечатление - 2384 души. Последният областен град, който увеличава населението си благодарение на миграционните процеси навън и навътре, е Кърджали - благодарение на 1856 нови жители той е на плюс с 496 души.



Какво се случва в Северозапада,



който редовно е поле за упражнения по писане на стратегии? Най-малката по население област Видин (93 361 жители) продължава да губи хора - още 664 души по-малко само поради миграцията, без да броим другите проблеми на района - малкото деца и многото пенсионери. Най-големите общини във Врачанско също се обезлюдяват. Няма положителен механичен прираст и в по-големите общини на област Монтана.

Като цяло картината на вътрешната миграция показва, че хората търсят райони, където икономиката е в добро здраве. В големите градове много хора идват, много обаче и напускат. Пример е Варна, която, въпреки че привлича най-много хора след София, има едва 242 души положителен механичен прираст. По-стабилен е Пловдив, който печели 908 жители в резултат на тези процеси, но по този показател на челни позиции излизат малки общини, които явно имат какво да предложат на гражданите си. Абсолютен първенец по прираст на база миграция, ако не броим София, е Несебър. Нови 1888 души са избрали да се заселят тук, но и няма много, които са си тръгнали, защото морският град е с положителен механичен прираст от 1198 души. Харманли пък успява да надвие Пловдив, като излиза на плюс с 938 души. Другата община, която се отличава, е варненската Аврен, където разликата между заселилите се и напусналите е 513 души.

Спечелили от вътрешното преселение освен областите Бургас, Варна и Пловдив са и Кърджали с 1835 души, Стара Загора със 156 и Хасково с 238 души. Всички останали бележат отрицателен механичен прираст. С над 1000 души отлив на населението през 2014 г. са областите Благоевград - 1411, Смолян - 1335, Пазарджик - 1319, Враца - 1310, Велико Търново -1289, Плевен - 1025. Всички те са били сред най-губещите население и през 2013 г.



ПРОГНОЗИ

Прогнозите относно бъдещия брой на населението у нас вследствие на миграционните процеси, които дава НСИ, съществуват в три варианта. Според този, който се счита за реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки, населението в столицата ще продължава да расте, като след 10 години то ще стигне до 1 393 033 жители, след 20 г. - до 1 455 437, а след 55 г. до 1 607 704.

Според прогнозната статистика на института в края на т.г. в почти всички области числеността на населението ще е понижена с поне 1000 души. Най-малко отново ще бъде тя в област Видин, като там се очаква и един от най-големите спадове - 2199 души по-малко спрямо м.г. Най-много жители ще населяват и сегашната най-голяма област - Пловдив, и дори броят им ще се увеличи с 2059 души. Другите две области, в които се очаква увеличение на жителите, са само Варна и Бургас, съответно с по 2857 и 1882 души. Най-много ще намалеят хората в Смолянско - с 3621 души, Хасковско - 3328, Плевенско - 3318, Кърджалийско - 3117, Врачанско - 3105 и Кюстендилско - 3045 души.