Делото "Килърите" бе рекламният клип на МВР и прокуратурата доста дълго време. Почти цял мандат тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов го даваше като пример за добра работа на разследващите. Междувременно прокуратурата успя да постигне тежки осъдителни присъди за Петър Стоянов-Сумиста, Васил Костов-Кеца и Георги Вълев - първо до живот без право на замяна, а след това само доживотни за две убийства - на търновския адвокат Петър Лупов и шуменския бизнесмен Румен Рачев. Осъдени бяха и Янко Попов, Петър Атмаджов и Райчо Стойнев. И всичко изглеждаше чудесно за разследващите, докато Върховният касационен съд (ВКС) върна делото заради процесуални нарушения и разпореди то отново да се гледа от апелативния съд във Варна.

Преди това обаче шумът около делото и присъдите на първа и втора инстанция свършиха доста добра работа за главните действащи лица. Например, никой не може да отрече, че това е успех за МВР по времето на Цветанов. Както и другото шумно дело, в крайна сметка постигнало осъдителни присъди - срещу групата за отвличания "Наглите".

Оказа се, че процес като "Килърите" може да е трамплин за кариера. Показателно в това отношение е професионалното израстване на зам.главния прокурор Ася Петрова. От окръжен прокурор на Шумен тя изведнъж се оказа заместник на главния, и то не с какъв да е ресор, ами наблюдаващ тежките разследвания срещу организирани престъпни групи. И въпреки всичките твърдения, както на Цветанов и Цацаров, така и на самата Петрова, че бившият вътрешен министър няма пръст в назначението й, останаха съмнения. След като ГЕРБ вече не беше на власт, депутатът от ДПС Делян Пеевски започна да разказва, че е присъствал на среща между Цветанов и Цацаров, по време на която министърът е настоявал Петрова да получи високия пост. Пак след като ГЕРБ вече не бе на власт, Петрова се раздели с ресора за организираната престъпност и получи далеч по-скучния - на Върховната административна прокуратура. Преди това се появиха слухове, че тя е оказвала натиск върху прокурори, които по това време разследваха Цветанов заради незаконно подслушване в МВР. Петрова отрече и заяви, че знае откъде идва атаката, но обяви, че ще назове имена, когато има доказателства. А главният прокурор Цацаров реши да я командирова, за да си довърши делото. "Г-жа Петрова свързва тази атака с делото, по което е била първоинстанционен прокурор. Не разполагам с конкретни факти относно това дали това е така, но ми се струва, че тази версия е възможно най-възможната в конкретния случай. Както и да е, атаките сами по себе си според мен няма да повлияят по никакъв начин нито на поведението й като прокурор, нито на професионалната й работа по това дело. Обмислям да я изпратя в Шумен, където да поддържа протеста и да участва в производството пълноценно като прокурор. Обмислям да й възложа да довърши това, което е започнала. При положение че ще бъде командирована за нуждите на едно производство, естествено, че след това ще се върне тук", заяви той.

Друг разследващ делото "Килърите" - Валентин Цоновски, също бе в светлината на прожекторите, получи наградата "Полицай на годината" и дори се превърна в прототип на доброто ченге в "Под прикритие", но след като Цветанов си тръгна от МВР, Цоновски бе изпратен в пенсия набързо. За някогашния шеф на сектор "Антитерор" в ГДБОП се твърдеше, че е оказвал натиск върху свидетели по процеса. В няколко отворени писма до медиите осъденият Петър Стоянов-Сумиста твърдеше, че върху съдиите е оказван безпрецедентен натиск, че срещу него няма преки, а само косвени доказателства, които не водят до категоричен извод, че е извършил въпросните престъпления. "За съжаление двата съдебни състава във Варна и Шумен



не ме съдиха по факти, а от името на фактори



Тези фактори не седяха в залата, но оказаха безпрецедентен натиск върху съдиите и засега са доволни от ситуацията. Говоря за Цветан Цветанов и протежето му Валентин Цоновски", написа той.

Така или иначе две съдилища потвърдиха тежките присъди по "Килърите". В решението си обаче ВКС записа, че още по времето, когато делото се гледаше в окръжния съд в Шумен, правото на защита на Стоянов е било нарушено. При едно от заседанията адвокат на Стоянов подава молба, че е служебно ангажиран с друго дело в София и моли процесът в Шумен да се отложи за друга дата. Съдът обаче не счита тази причина за достатъчно основателна и затова ключови свидетели са разпитани в отсъствието на защитниците на Сумиста. Вместо това в залата присъства резервният му защитник. "Допуснатото от първоинстанционния съд



съществено процесуално нарушение в дейността по събирането и проверката



на доказателствата и доказателствените средства, довело до флагрантно ограничаване правото на защита на подсъдимия Петър Стоянов в стадия на съдебното следствие, имащо пряко отношение към предявените обвинения срещу него", пише в мотивите, с които връща делото ВКС. Пак там върховните съдии критикуват и апелативния съд във Варна, че не е коригирал това нарушение: "Въззивната инстанция е имала правомощията и възможността да ги отстрани като проведе въззивно следствие и в хода му да преповтори опорочените процесуално-следствени действия. Това не е сторено, а обсъжданите доказателствени източници, имащи съществено значение за установяване на обективната истина по делото, и част от общия обем от доказателства са ползвани, като им е отдадена значителна тежест при изграждане на вътрешното убеждение на съдебния състав, видно от съдържанието на мотивите към присъдата." Идеята на резервния защитник е именно да встъпва, когато редовните адвокати са често ангажирани. Фигурата бе създадена с новия НПК в опит да се спре безкрайното отлагане на дела и забавянето им. ВКС обаче смята, че правата на Стоянов са нарушени.

Интересен момент от решението на последната инстанция обаче е фактът, че те отменят присъдите само в частта, в която тримата са осъдени до живот за двете убийства, т.е. разпитите, проведени в отсъствието на защитниците, са засягали тези обвинения. Но ВКС се съгласява, че има организирана престъпна група и потвърждава 15-годишната присъда на Стоянов за това престъпление. Заради участието си в нея на Костов са наложени 10 години затвор, а на Попов - 5 години. "Направена е вярна преценка за високата степен на обществена опасност на деянието, специфичната ориентация на организираните престъпни групи да извършва деяния, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, с увреждане на имущество чрез палежи и с най-висшето благо - човешкия живот. Мотивите на въззивния и на първоинстанционния съд, свързани с индивидуализацията на наказанията за това престъпление и за всяко отделно деяние, извършено от ОПГ, са подробни, ясни, аргументирани и правилни, споделят се от настоящия състав и не е необходимо повтарянето им", пишат съдиите.

Това решение, което със сигурност не работи в полза на прокуратурата, не се хареса и на адвоката на Стоянов - Иво Найденов. В интервю пред сайта "Гласове" той разкритикува ВКС, че на практика е дал указания да се потвърдят тежките присъди. "Исках делото да се върне на първа инстанция, защото смятам, че там бяха допуснати сериозни нарушения. Получава се нещо като нищо - изпадаме в много неприятна ситуация: съдът приема, че съществува организирана престъпна група, ръководена и дирижирана от Стоянов. И аз питам тогава, как това решение ще влияе на Варненския апелативен съд? Вярно, това са вторичните обвинения, които имаме, но те именно са тежките. Там се приема, че убийствата на Рачев и на Лупов са извършени в изпълнение на решение на организирана престъпна група", заяви Найденов. Най-ранният срок, в който делото може да започне отново във Варна, е септември-октомври, след като мине съдебната ваканция. Дотогава и разследващи, и обвиняеми остават недоволни от резултата.