Председателят на районния съд в Пловдив Иван Калибацев продължава да настоява, че заявленията за обществена информация до съда, подадени по мейла, трябва да са подписани с електронен подпис. Той атакува пред Върховния административен съд решението на административния съд в Пловдив, с което беше отменен отказът му от лятото на 2014 г. да предостави на "Сега" информация колко искания са получени за разкриване на банкова тайна.

Жалбата на Калибацев ще бъде разгледана от ВАС едва през април 2016 г., което означава, че решението му може да се очаква най-рано месец след това. На първа инстанция съдия Мариана Михайлова прие, че аргументите на Калибацев за отказа му да даде данните не намират опора нито във вътрешните правила на съда за достъп до информация, нито в самия Закон за достъп до обществена информация.

Калибацев обаче твърди, че решението на Михайлова е неправилно и незаконосъобразно. Според него бройката на делата за банкова тайна е "поверителна" и "конфиденциална" информация. И ако се даде на някой, който не се е идентифицирал, можело да се стигне до злоупотреби.

Данните за делата за падане на банковата тайна бяха потърсени през юли 2014 г. Тогава от районните съдилища в София и Варна безпроблемно предоставиха информация, потърсена по имейла - че през 2013 г. при тях са постъпили общо 1402 искания. От Пловдив обаче поискаха питането да бъде оформено като заявление по Закона за достъп до обществена информация до председателя на съда. После Калибацев отказа данните с мотив, че тъй като сканираното заявление, изпратено на официалния имейл на съда, е подписано с мастилен, а не с електронен подпис, не може да се вярва, че информацията е поискана от журналист от "Сега".

Пред административния съд адвокат Кирил Терзийски от Програма "Достъп до информация" пледира, че не е нужно търсещият данните да доказва по недвусмислен начин идентификацията си. Административният орган е задължен да отговори по еднакъв начин на всеки, затова е безразлично кой подава заявлението. Освен това въвеждането на изискване за електронен подпис нарушава основни принципи на достъпа до информация - че всеки има право на това при еднакви условия. А електронният подпис е свързан с разходи, които не всеки може да си позволи.