Министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев напоследък понамали медийните си изяви. Няма ги редовните понеделнишки пресконференции, няма ги гръмките изказвания от сорта на: "Кой, ако не аз? Кога, ако не сега?". Съответно няма и кой да го тормози със смущаващи въпроси. Например за съсипващия одит на фонд "Научни изследвания", който откри една камара нарушения в администрацията и организацията на държавния орган, разпределящ държавните милиони за наука у нас. На фона на това и стартът на тазгодишната конкурсна научна сесия е сериозно забавен, финансирането на редица проекти е под въпрос. А споменът от 2012 г., когато пари се раздаваха на близки фирми, е пресен.

Какво има черно на бяло? 30 страници одитен доклад на МОН, обхващащ периода 2013-2014 г., в който всяко второ изречение започва с



констатация за някаква нередност -



"назначен е без конкурс...", "липсва анализ на...", "не води аналитично сметката...", "не е осъществен контрол по...", и т.н., и т.н. На този фон откровенията на министър Танев, че докладът е смущаващ, са евфемистични. Странно е защо подобен документ тъне в мъгла и не се дава на никого за публично ползване. Все пак става дума за над 2 млн. лв. държавни средства, а дори не всички депутати разполагат с него. Какво остава за членовете на Изпълнителния съвет на фонда, които четат от вестниците какво пише в него. "Сега" успя да го получи едва след като го изиска по Закона за достъп до обществена информация.

Докладът е прелюбопитно четиво за незапознатите с тъмните дебри и битовата част на науката у нас. Плащане за дейности, дублиращи работата на администрацията, назначения на служители без съответния конкурс и нужния стаж, редовно пилеене на пари за договори с външни фирми, превишаване със стотици хиляди левове на заложените разходи за персонал и обслужване на фонда... Това са само част от констатациите на одиторите на министерството. Няма нужда човек да бъде експерт, за да разбере, че в работата на този фонд има нещо гнило. Не е работа на проф. Тодор Танев да играе ролята на прокурор, но като министър той има право и задължение да контролира фонда, защото той назначава членовете на управителния орган на фонда - Изпълнителния съвет. И например, ако не уволни сегашния управител Николай Христов, то поне да го подсети да се освободи от компрометирания вече бивш шеф на фонда Христо Петров.

Петров бе уволнен като управител в началото на 2013 г., когато гърмеше скандалът с неправомерното финансиране на 22 фирми, близки до тогавашния министър Сергей Игнатов. Христов обаче го е приютил отново - като юрисконсулт, който на всичко отгоре не върши работата си поради дългосрочен отпуск по болест от юли м.г. Настоящият управител на научния фонд обаче не назначава човек по заместване, а преценява, че е по-изгодно да даде 17 хил. лв. на външни юристи, които да оказват правни услуги! Христов също така



не изпълнява решенията на Изпълнителния съвет (ИС),



както е по закон, променя годишната оперативна програма, без да го съгласува с ИС, и др.

Проф. Танев явно не вярва на безбройните констатации за нарушения във фонда, защото след възраженията на Христов, подадени в 10-дневен срок, решава, че е нужна външна експертиза. За момента не е ясно дали такава е стартирала. Затова пък министърът е възложил на три свои дирекции - "Правна", "Наука" и Инспектората към МОН, да направят повторна проверка. Интересно е какво още ще проверяват те, освен че нищят дали председателят на ИС проф. Венелин Енчев е избран правомерно. Което пък е потвърдено преди 2 месеца от правната дирекция в отговор на въпрос на зам.-министър Костадин Костадинов. Този развой на нещата няма как да не наведе на извода, че постоянните проверки и доуточнявания на нарушенията целят единствено да потулят нередностите.

Извън събиращия прах засега доклад министър Танев би могъл да се задейства и само поради един-единствен, но скандален и изключително показателен за нивото на фонда случай. Става дума за Боряна Янкова-Хаджиева, която е секретар на научноекспертната комисия по природни науки на фонда, впоследствие назначена и за секретар на Изпълнителния съвет. Дотук всичко щеше да е наред, ако въпросната дама не беше на щат и в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), катедра "Информационна среда за туризъм, изкуство и култура", с ръководител проф. д-р Евгени Велев. Още по-интересно става, когато се види, че проф. Велев има спечелен проект за близо 227 хил. лв. от миналогодишната сесия в научния фонд. Ако на проф. Танев



това не му се струва конфликт на интереси,



би могъл да го даде на комисията за установяване на този вид нарушения.

Любопитните подробности не свършват. Майката на Боряна Янкова - проф. Иванка Янкова, в момента е декан на Факултета по библиотекознание и културно наследство в УниБИТ. Преди това е била директор на Университетската библиотека на СУ, откъдето обаче е уволнена заради конфликт на интереси. През 2012 г. майката е привлечена като експерт в комисията по културно-историческо наследство на фонда, като по това време дъщеря й е била секретар на друга комисия. Макар и недоказуемо, съмненията, че те са имали възможност да влияят при оценяване на проектите, остават. Същата година - 2012 г. - майката участва в проект, финансиран от научния фонд, в качеството й на професор от УниБИТ. Иванка Янкова участва и в още два проекта към фонд "Научни изследвания" - през 2008 -2011 г. като ръководител, и през 2009 г. като част от екипа. В два от проектите участва и племенницата й (и първа братовчедка на Боряна) гл. ас. Силвия Станчева. Най-фрапиращото тук е, че Станчева е избрана за асистент в катедра "Библиотечен мениджмънт" на УниБИТ на конкурс, чийто председател на журито е лелята Иванка Янкова, което си е чисто нарушение на закона за академичния състав. Ето в този случай просветният министър би могъл да действа. Но не действа.

Докога? Ако не можем да си оправим държавното финансиране за наука, какво остава за европейското, по което до 2020 г. страната ни би трябвало да усвои 560 млн. лв...