Гръцките граждани хвърлиха заровете и на референдума гласуваха да отхвърлят мерките за затягане на коланите. Това бе техният начин да забодат пръст в окото на кредиторите си. Левицата по света отвърна на вота с топовни аплодисменти и представя резултатите от референдума като вот "за малкото момче".
Гърците повярваха, че като гласуват срещу плана за преструктуриране на дълга, ще получат повече отстъпки от банките, МВФ и ЕС. Но какво се случва в момента в Гърция? Банките са затворени, тегленето на пари е силно ограничено. Гърция официално е в дефолт по дълговете си и в следващите седмици, когато настъпят падежите по други заеми от МВФ и ЕС, Гърция ще потъне във фискална тъма. Това е естественото и неизбежно последствие от социализма навсякъде, където се опитаха да го приложат.
Вече няма "добри" възможности за изхода от тази гръцка трагедия. Най-добре за Гърция е да избере най-малко лошата възможност, която би била принудителен банкрут.
Оставете Гърция да фалира
И после оставете тази някога богата нация да натисне бутона, за да рестартира и да изгради отново икономиката си.
Предлагам за Гърция това, което в Америка стана известно като Варианта на Детройт. Назначете на Гърция синдик и нека той прецени как да управлява дълга и да реши кой ще поеме бремето на орязването в плащанията - пенсионерите, притежателите на ценни книжа, получателите на социални помощи, правителствените служители, МВФ. Трудно е, но това е единственият изход.
Вече чувам сърцебиенето на инвеститорите от Уолстрийт. Този вариант ги поставя в ембрионална поза с пръст в устата. Те се тревожат, че цялата световна икономика се срива, докато кредиторите бързат да се отърват от държавните дългове - на Испания, на Аржентина, на Венецуела, на Пуерто Рико, на Португалия - все страни с щедри социални системи, с пропукани пенсионни системи и смаляваща се събираемост на данъците.
Но всяка друга възможност е по-лоша. В продължение на 6 години умните глави от МВФ и ЕС пишеха спасителна програма след спасителна програма. Нито една от тях не проработи. Успяха единствено да натоварят гръцките граждани с още повече дългосрочни дългове, които не могат да бъдат платени. Сега Гърция има дълг от 350 млрд. долара. Той е невъзвръщаем и международните валутни експерти се заблуждават, че с някаква магическа пръчка тази нация от 11 млн. души някой ден в бъдещето ще вземе да събере парите и да ги върне.
Гърците вече са прекалено натоварени с данъци и добавянето на нови за бизнеса, който все още функционира, само ще гарантира скорошната му смърт. Междувременно гръцките граждани са стигнали до дълбокото убеждение, че тлъстите пенсии и социалното дундуркане от раждането до смъртта са човешко право, което никога не бива да им се отнема. Това заявиха те на референдума. Но тези благини ще им бъдат отнети. Социализмът радикално сваля стандарта на живот на гражданите.
Всички конвенционални решения на МВФ и ЕС - които са основните кредитори на Гърция, пренебрегват основната причина за настоящата гръцка трагикомедия. гръцките граждани, живеят далече -далече над възможностите си. Средната възраст за пенсиониране в страната е 60 г. Всеки четвърти грък е безработен, половината от младите хора са безработни. При това положение кой работи, за да плаща тези суперекстравагантни социални плащания? Нима упорито трудещите се германци ще трябва да плащат по-високи данъци, за да може с тях да се плащат щедрите пенсии на гърците? Почти сигурно няма да стане така.
Биха били глупаци да го направят
Банкрутът ще принуди всички да се задействат. Кредиторите може да получат 50 цента за зает долар в зависимост от това колко изтънели са финансите в Атина. Социалните плащания ще трябва да бъдат отрязани. Пенсиите ще бъдат намалени в зависимост от новите реалности в гръцките финанси. Това може и да изглежда "несправедливо", но нима е справедливо да се иска от младите гърци да плащат разоряващи данъци, за да изплащат греховете на бащите и дядовците си.
Когато Детройт обяви фалит, това даде възможност на града да рестартира икономиката си. Градът бе финансово отрязан от възможност да взема заеми. Правителствените служители бяха уволнени. Социалните плащания бяха орязани. И познайте какво стана? Детройт вече се завръща. Цените на имотите се покачват. Строителството се поднови. След десетилетие Детройт ще бъде финансово стабилен и отново ще е желано място за живеене и за бизнес.
Едно усложнение от този вариант е, че инвеститорите ще започнат да гледат на държавния дълг като на рискова, а не като на безрискова инвестиция. Те ще налагат по-високи лихви на страните, които имат големи нефинансирани задължения. Затрудненията за заемане на задлъжнелите правителства всъщност ще е положителна промяна. Повече пари ще отиват за финансиране на частния сектор и по-малко за правителствата.
Удовлетворяването на исканията на гръцките избиратели за по-добри условия по дълга ще увеличи опасността от фискална зараза. Ако това се случи, всяка страна, която дължи пари на МВФ или ЕС, ще поиска по-щедри условия от кредиторите си. Страни като Аржентина и Боливия ще спрат да плащат международните си заеми с аргумента, че условията по изплащането им са твърде тежки.
Голямата лъжа е, че Гърция вече е преживяла затягането на коланите. През 2013 г. страната харчеше 59% от БВП за правителствени плащания и програми. Дори и днес половината харчове са на правителството. Какви икономии са това? Проблемът е, че докато частният сектор се свива, ролята на правителството се увеличава. Гръцкият дълг бе 120% от БВП преди десетилетие, сега е 175%. Това е обратното на затягането на коланите. Това е панаир на харченето.
Казано накратко, Гърция има нужда от по-малко социализъм и повече приватизация. Нека разпродаде правителствените активи. Да намали данъците. Да продаде един остров на "Дисни". Да изгони комунистите, които разориха нацията. И да намали правителствените разходи до 25% от БВП. И после нека отреже МВФ и Световната банка, които й помогнаха да натрупа тези дългове. Тези институции не са успявали да предотвратят финансови кризи. Те ги улесняват чрез политиката си на заемане, които са равносилни на това да дадеш крек на наркоман. Тази приказка никога не свършва и, уви, Гърция е първият трагичен пример за това.