Особено време е царуването на последните български владетели от последната четвърт на VIII в., преходно. Към това време вече сме се връщали по други поводи, но краят на управлението на господаря Кардам и възшествието на великия господар* Крум продължава да бъде сред неизяснените въпроси в ранната българска история (вж. Свързани текстове). Недостатъчните писмени извори са най-съществената причина за потребността често да гадаем по този въпрос, а и по много други, отнасящи се до "тъмния" VIII в. Нека само да си спомним, че днес не знаем със сигурност и крайната година от управлението на Аспаруховия наследник Тервел Дуло**; само се предполагат началните и/или крайните години от царуването на цяла поредица от владетелите през втората и третата четвърт на все същия VIII в.

"Тъмни" и неясни са главно тези години - от 718/721 г. до 774 г., за които изворите са или недостатъчно подробни, или датирането на събитията по тях е несигурно, или съществуват разминавания с данните от други източници. Така, при по-внимателно вглеждане, "неясният" VIII в. може да се сведе всъщност до един "тъмен" половин век. Но и това не е чак толкова важно, понеже в този половин век България е притисната от мощния си южен съсед, многобройни византийски агенти донасят в Цариград (вж. Свързани текстове) всяка дума на българските владетели, а и самите тези владетели се сменят често-често. Господарят Умор Вокил (766), например, е на българския престол едва 40 дни, както прилежно ни е осведомил Именникът на българските владетели.

Дори през този "тъмен" половин век не може безцеремонно да се твърди, че България е изцяло слаба и неумолимо притисната. Във времето от края на царстването на великия господар Тервел Дуло, сиреч от 721 г. най-вероятно, до 755 г. интересът на главните византийски разказвачи от това време към България необяснимо секва, което, както изглежда, би трябвало да се дължи на отсъствието на някакво по-любопитно развитие в българо-византийските отношения. Изглежда тези 30 и няколко години българските владетели Кормесий Дуло (721-738***), Севар Дуло (738-754) и Кормисош Вокил (753-756) използват за да укрепят твърде бързо разрасналата се българска държава, която след Тервел Дуло изглежда е имала съществена нужда от вътрешно укрепване и устройване. Впрочем в тези десетилетия изглежда Византия е достатъчно наплашена от напористата външна експанзия на господаря Аспарух Дуло, както и на неговия наследник, от този страх империята се освобождава едва след средата на VIII в.

Време на неблагополучия - ,на вътрешна нестабилност и външнополитическа немощ, България изживява само в дванайсетилетието от 756 г. до 768 г., когато на българския престол се изреждат за кратко шестима владетели - Винех Вокил (756-762), Телец Угаин (762-765), Сабин Вокил (765-766), Умор Вокил (766), Токту (766-767) и злощастния Паган (767-768).

Да, точно така се оказва в края на краищата, само през 12 от годините през VIII-то столетие България е слаба, раздирана от междуособици, предателства и неблагополучия. Идването на господаря Телериг (768-777) на българския престол е ознаменувано от хитро прочистване на българските властови структури от византийски храненици. Изворите са категорични, че очевидно във времето между 756 г. и 768 г. в българския владетелски двор, където и да се е намирал той по това време (вж. продължението на текста), византийските тайни служби са поддържали множество доносници. Главната си задача господарят Телериг вижда в прочистването на двора. И макар накрая сам той да се оказва беглец в Цариград, достойно изпълнява преди това историческата си мисия.

При такъв поглед към ранната българска действителност вече ще можем да сме категорични, че идването на господаря Кардам на българския престол е историческо знамение. Едно уточнение ще е нужно още отсега. Отдавна е забелязано (Иван Дуйчев, 1972), че името на този български владетел вероятно е звучало различно, Кардам го назовават византийските и латинските извори. Когато се изследват внимателно тези извори може да се стигне до извода (Wilhelm Tomaschek, 1877), че същинската форма на името на този старобългарски владетел е била Кардамиш. Още повече, че тази форма ни е позната от цяла редица по-късни извори - в един документ на Хилендарската обител от 1322 г. е споменат някой си Николаос Кардамис; сред игумените на Ватопедската обител от началото на ХIV в. има един Григориос Кардамис,; в началото на ХV в. в Солун се споменава някой си Йоан Кардамис.

Укрепнала и прочистена от чужди храненици, България в последната четвърт на VIII в. е вече готова за да изпълни историческата си мисия в нашия край на света. Историческата заслуга на господаря Кардам е вярата в силите на България и в нейната готовност за бъдещите велики дела. Досега бяхме уверени, че не негова, а на великия господар Крум е тази историческа заслуга. Твърдяхме го, понеже историческите извори с безгранична изчерпателност разказваха за Крумовите победи. Вече знаем обаче, че всичко започва изглежда няколко години по-рано - при Кардам, който може да е всичко друго, но не и любимец на летописците. Ще видим скоро, че точно българо-византийската война от юли 792 г. и битката при крепостта Маркели (до дн. Карнобат) изглежда е онова преломно историческо събитие, което ще възроди не само вярата в българската сила, но и позабравената след 721 г. българска имперска идея. Именно господарят Кардам усеща, може би интуитивно, че времето за това възраждане е вече дошло.



* * *



Понеже 1225 години от тази знаменита битка ще се отбележат скоро, може пък някоя държавна структура, чието впрочем задължение е това, да реши да положи представителен паметен знак на мястото на битката, или пък в самия Карнобат. Поради това малко по-рано ще отбележим годишнината от това знаменателно събитие в българската история, та да имат достатъчно време за подготовка.

(следва)

__________

* За титулатурата на старобългарските езически владетели тук вече е писано, след това само прилагаме получените резултати.

** В съответствие с вече изказаните основания (вж. Свързани текстове) имената на старобългарските владетели и на другите исторически личности от езическите времена ще бъдат сдвоявани - лично име и родово име в случаите, в които те са ни известни. Така ще бъде приложена със задна дата установената през Х в. традиция българските владетели да носят по две (лични) имена, което е особеност на българската владетелска именна традиция. Добавянето на родовото име ще ни е много полезно и в бъдеще, когато неминуемо ще се открият много още имена на старобългарски деятели и някои от тях е възможно да се повтарят.

*** Годините на управление на всички български владетели след великия господар Тервел Дуло и до господаря Телериг са спорни поради недостатъчни указания в изворите.



Извори



"Император Константин [V Копроним (741-775)] заселил в Тракия сирийци и арменци, които довел от Теодосиупол [в Сирия] и от Мелитена [в Армения]. От тях се разпространила павликянската ерес . . . През същата година [756] българите поискали данък за построените крепости. И след като императорът не почел техния пратеник, те се отправили на поход, стигнали чак до Дългата стена [преди Цариград] и предприели нападение срещу столицата. Те направили големи опустошения, отвели пленници и се завърнали невредими в земите си . . .

Императорът се отправил на поход срещу България [през 760 г.] и като стигнал до теснината Верегава, посрещнали го българите и избили много от неговите хора . . . както и много войска. Българите взели оръжията им, а те се завърнали безславно . . .

През същата година [774] Паган, господарят на България, изпроводил пратеници при императора да моли да се види лично с него. И като получил отговор, слязъл при него с болярите си. Императорът седнал, като заедно с него седнал и [бившият български владетел] Сабин [Вокил (765-766)], приел ги и ги укорил за тяхното безредие и за омразата им към Сабин. И сключили привидно мир . . .

На 21 юни [766 г.] през 4 индикт императорът се вдигнал срещу българите и изпратил към Ахело [дн. Поморие] 2600 хеландии [кораби], като ги снабдил с войници от всички теми. А когато тези хвърлили котва при бреговете и задухал севернякът, насмалко щели да се разрушат всички хеландии и се издавили много войници, така че императорът заповядал да опънат мрежи, за да бъдат събрани мъртъвците и да бъдат погребани. И на 17 юни той [императорът] влязъл безславно в столицата [Цариград] . . .

През месец април [791 г.] [император] Константин [V Копроним] се отправил в поход срещу българите и дошъл до така наречената местност Проват, до рекичката Свети Георги. Той [там] срещнал Кардам, господаря на България. След една малка битка, станала привечер, ромеите се уплашили, избягали през нощта и се завърнали безславно [в Цариград]. А и българите, уплашени, се завърнали [в тяхната си столица] . . ."

Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760-818)



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2967§ionid=5&id=0001301

(България и Византия си съперничат и на тихия фронт)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009010800040001301

(Личните имена може да са част и от националната сигурност)

http://www.segabg.com/article.php?id=729778

(Къде се е намирал пътят "Из варягъ въ грекы"?)