Висока чест споходи нашия премиер Бойко Борисов. Получи покана да иде в неделя на тежка колективна сватба, където ще го женят за най-богатите булки в Европа - Германия и Франция. Няма да скучае, защото и други младоженци като него са поканени на същата церемония. Какво се случва?

Лидерите на еврозоната са изправени пред възлово решение, за което искат да споделят отговорността с държавите, които не са приели еврото и които по никакъв начин не са причинили кризата със затъналата в дългове Гърция. Някои по-суетни могат да се ласкаят, че богатите държави в ЕС имат нужда от тяхното участие, но



церемонията не е за радост



Тя е съставена от две части: ако до неделя не бъде постигнато "окончателно споразумение" с Гърция, еврозоната ще се разведе с нея. Това е страховитият "План Б", чието съществуване дълго бе отричано, но което в крайна сметка бе признато завчера от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер: "Еврокомисията започва да разглежда сценарий за възможното излизане на Гърция от еврозоната. Вече имаме детайлизиран план за Грексит (гръцко излизане - бел. ред.)". На тази част от церемонията (ако не бъде отменена в последния момент) Борисов ще присъства само като свидетел. За нас обаче по-важна ще бъде втората част.

Ако Гърция остане в еврозоната, ще продължи да имитира, че обслужва дълговете си, и ще трупа нови, защото, както се видя, не може да издържи и две седмици, без да й се наливат милиарди евро. Колкото и да се съкращава дългът (през 2010 г. бяха подстригани 107 млрд. от 330 млрд. евро), той има свойството постоянно да расте. Сега е 320 млрд. евро и всяка нова програма за Гърция, независимо дали ще се нарича хуманитарна помощ (както предлага председателят на Европарламента Мартин Шулц), или по друг благозвучен начин, ще означава увеличаване на сумата. В сферата на много големите числа се задействат икономически закони, които излизат от обсега на инструментите за управление на кризи. Европа просто трябва да признае, че



гръцкият дълг е неплатим



Да си представим за какво става дума - на какво се равняват 320 млрд. евро? Това е планина от злато. По днешната му борсова цена, която е 33 560 евро за килограм, става дума за над 9500 тона злато. В трезорите на най-богатата държава в света - Съединените щати - има 8100 тона злато. При 10 милиона народ всеки грък - от дете до грохнал старец, ще трябва да събере паричния еквивалент на кило злато, за да върне дълга на страната си към западните кредитори. Как и кога ще стане?

От пет години срещите в еврозоната за гръцкия дълг имат само един смисъл - да разсрочват проблема, за да се наследява от следващи правителства и никое от настоящите правителства да не носи финална отговорност пред народа си. Заедно с това тече и друг процес. Дългът се разхвърля върху все повече "кредитори". Първоначалните виновници - частните банки - го прехвърлиха на своите държави, след като се съгласиха да отрежат значителна част за своя сметка. Държавите (главно Германия и Франция) го приписаха по този начин на сметката на своите данъкоплатци, но тъй като се уплашиха от мощно недоволство, го разхвърляха върху всички членове от еврозоната с аргумента, че



всички носят отговорност за стабилността на еврото



и нямат интерес то да се срине и да повлече също и тях. За целта през 2012 г. Берлин и Париж измислиха начин как да преодолеят едно от важните правила в Договора от Маастрихт, който забранява едни държави в еврозоната да спасяват други. Те преправиха (с общо съгласие) Договора за функциониране на Европейския съюз, така че да се избегнат референдуми за поправките, и въведоха Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) с обща маса от 440 млрд. евро, увеличена много скоро на 700 млрд. евро. Така от национализация на гръцкия дълг бързо се премина към федерализация, макар че ЕС не е федерация. Направен бе и неуспешен опит чрез пакта "Евро плюс" да бъдат въвлечени и държавите извън еврозоната, но те бързо усетиха за какво ги търсят и приеха поканата само в нейната политическа, но не и във финансовата й част. Тогава България бе на ръба да се подлъже, но също се вразуми, като осмисли с бавни темпове, че става дума за пари (над 6 млрд. евро) за нейна сметка.

Защо еврозоната отново има нужда от държавите, които не членуват в нея, и ги кани на срещата идната неделя? Нали са неподготвени за високите й критерии за членство? Както се видя,



федерализацията в ЕС се ускорява, когато се търсят пари



Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд, които винаги преди важните срещи се събират насаме, за да настроят в синхрон гласовете си, решиха, че точно в този момент имат нужда не от Европа на две скорости (ядро на богаташите от еврозоната плюс разни изоставащи), а от единни действия на всичките 28 членки в ЕС.

Причините са две: Първо, Гърция не може да бъде изгонена от еврозоната, без да бъде изгонена от ЕС, защото в договорите не е предвиден изход от еврозоната. Там има само вход. Следователно трябва да се използва изходът от ЕС, който обаче се отваря с ключовете на всичките 28 държави. Разбира се, Гърция също трябва да гласува за излизането си от ЕС, което е немислимо без единодушен натиск. Второ, независимо дали ще бъде приложен "План Б", проблемът с липсващите 320 млрд. евро остава. Парите трябва да се съберат отнякъде, защото на богатите държави им е много обидно сами да носят бремето на неразумната си кредитна политика.

Ако всички държави в ЕС (без Гърция) поемат отговорност за "План Б", ще се натоварят косвено и с неговите последици. Точно тук



ще настане моментът да се викне "Горчиво!"



и Борисов заедно с други като него да се предадат в обятията на най-заможните европейски булки. Подозира ли какво го чака?

На последния Европейски съвет той се изказа непредпазливо по адрес на булките: "Европейският съвет се занимава с темата за ситуацията в Гърция от години. Освен думите, че трябват пари и че някога ще се направят реформи, друго не сме чули. Ние всички като държави имаме проблеми, но за нас все не остава време, защото дневният ред отива с Гърция (...) Северна България продължава да е най-бедният регион в ЕС и е по-добре съветът да разгледа и тази тема, отколкото да се занимаваме всеки ден с Гърция", каза той на 25 юни пред малка група български журналисти в коридора. В Брюксел обаче и коридорите имат уши. Ето класически пример защо трябва да внимаваш какво си пожелаваш. Защото може да се сбъдне.

Не мина месец и Борисов бе поканен да заяви на всеослушание, че му е дотегнало ЕС да се занимава с Гърция. Той и представителите на няколко източноевропейски държави напоследък са цитирани изобилно в западни издания, че са главни противници на по-нататъшни мерки за спасяване на Гърция. Създава се впечатление, че Гърция може да бъде изгонена по инициатива не на големите си кредитори, а на държави от европейската периферия. Германия и Франция ще се "вслушат" в техния глас и след като "заедно" вземат такова важно решение, ще продължат "заедно" да ликвидират вредните последици, защото всички трябва да предотвратят дестабилизация на целия ЕС.



Повтаря се същият сватбен сценарий,



според който всички в еврозоната трябваше да поемат грижата за стабилизация на еврото, независимо дали са виновни за гръцката драма. Що се отнася до второто желание на Борисов - Европа не само да извърне очи от Гърция, но и да се вгледа в най-бедния си регион, какъвто е Северозападна България, естествено, в духа на задълбочаващата се европейска солидарност ще бъде отговорено, че това ще стане веднага след уреждането на тъй неотложния проблем с дълговете на Гърция. Нали първо трябва да се намерят пари? За по-бързото постигане на целта ще се наложи всички да пуснат нещо допълнително в касичката. Ще бъде некрасиво Борисов да си тръгне точно когато е удостоен с честта да вдигне тост на сватбата си.

Остава да се надяваме, че той няма да изпадне в опиянение, че му дават шанс пак да се отърка о големите европейски фигури, които толкова зачестиха гостуванията си в Брюксел, че белгийците вече ги гледат с равнодушието на хотелиери.