Не са много експертите в откровено прозападната Грузия, които доскоро можеха да предположат, че Русия отново ще укрепи своите позиции в тази страна след кратката война между двете държави през лятото на 2008 г. Но сега, когато Западът престана да подкрепя активно стремежа на Тбилиси да стане членка на ЕС и НАТО и една година след началото на конфликта в Украйна, проруските настроения сред грузинците започват отново да растат. Лидерите на тази бивша съветска република постоянно предупреждават за това, че Русия може отново да удържи победа, ако Грузия не бъде приета скоро в западния клуб. Това обаче едва ли ще стане в близко бъдеще, тъй като западните политици са прекратили всички разговори за по-нататъшно разширяване на НАТО и Евросъюза на изток. И това стана, след като Тбилиси изпрати през последните години стотици свои военни да се сражават с войниците на САЩ в Афганистан за разлика от редица страни - членки на НАТО. В същото време



Москва запълва политическия вакуум,



като откри наскоро филиали на своите държавни информационни агенции в Грузия и постоянно увеличава инвестициите в енергетиката и други ключови сектори.

На срещата на върха на ЕС през май м.г. европейските лидери спориха дали въобще да дадат на Грузия, Украйна и Молдова зелена светлина да станат в бъдеще членки в ЕС. Водачите на Европа обаче решиха тогава да забавят този процес. Нещо повече, те дори отложиха сроковете за реализация на плановете по смекчаване на визовия режим за туристите от Грузия, което бе огромно разочарование за властите в Тбилиси. Европейските дипломати не скриха още тогава, че това се прави, за да не се провокира негативна реакция от страна на Русия. Германската канцлерка Ангела Меркел, която взе върху себе си функциите за личен контакт с руския президент Владимир Путин, също отхвърли възможността за ново разширяване на ЕС.

За това не е чудно, че в момента подкрепата на проруските политици в Молдова и Грузия расте постоянно. В същото време Украйна е толкова заета с военния конфликт в Донбас, че на практика няма реален прогрес в реализирането на обещаните реформи, които са необходими за интеграцията със Запада. Армения е четвъртата бивша съветска република, която водеше доскоро преговори с ЕС за сключването на търговско споразумение. Тя обаче се отказа от това м.г. и се присъедини към руския лагер. Затова много грузинци са на мнението, че Русия много хитро изигра Запада. "Руснаците работят много усърдно, за да доминират в тази част на света. Те постоянно планират своите следващи крачки и разбират този регион много по-добре от европейците и американците", смята Тедо Джапаридзе, председател на комитета за международни отношения в парламента на Грузия. САЩ все пак се опитаха да предприемат някои утешителни мерки. През май т.г. американски военни проведоха учения съвместно с грузинските войници, а лидерите на Грузия все още с оптимизъм твърдят, че продължават прозападната си ориентация. "Ние нямаме време за разочарования. Нашите стремежи остават същите", заяви държавният министър по европейска и евроатлантическа интеграция Давид Бакрадзе.

В същото време някои грузинци имат усещането, че



дават прекалено много на САЩ,



отколкото получават. Някои от тях дори проливаха кръвта си по време на изнурителните бойни действия в Афганистан. "Все повече и повече хора в Грузия чувстват, че не са получили нищо съществено от Запада", каза известната грузинска журналистка Шорена Шавердашвили. "Ние не сме почнали да обичаме повече Путин и Русия. Просто осъзнахме, че бяхме изоставени и трябва някак си да живеем с това", допълни тя. Именно затова отхвърлената от Запада Грузия започва да търси подкрепа в други места. Според последно проучване на Националния демократичен институт степента на подкрепа на бъдещо търговско споразумение с ЕС през април бе 68%, като преди началото на кризата в Украйна тя бе над 80 на сто. В същото време подкрепата за влизането на Грузия в Евразийския икономически съюз под ръководството на Русия вече се качи до 31%.

Отчасти такива промени вътре в страната се обясняват най-вече с края на президентството на Михаил Саакашвили (юрист, който получи образованието си на Запад) и който управляваше страната в продължение на десет години, от 2003 г. Той е настроен много антируски и е близък съюзник на САЩ, който не изпускаше възможността да критикува постоянно Кремъл. Най-големият му провал обаче се оказа военният конфликт през август 2008 г., когато грузинската армия нахлу в отцепилата се грузинска област Южна Осетия, където имаше руски миротворци. В последвалата след това петдневна война руските военни нанесоха унизително поражение на грузинската армия, което доведе до независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Няколко години по-късно, през 2012 г., много грузинци вече бяха готови да изберат своя богат съотечественик Бидзин Иванишвили за президент, който обеща да подобри отношенията с Русия, като при това запази добрите връзки със Запада.

Грузинците много бързо



усетиха изгодата от тази стъпка



През 2013 г. Русия свали ембаргото срещу вноса на грузински вина и обемът на търговията с него започна да расте стремглаво. "Ние искаме да кажем на тези хора, които искат да ни помогнат, да престанат да пречат на Русия", заяви Джемал Велиашвили, който е собственик на магазин за семена и подправки в грузинската област по производство на вина Кахетия, която се намира на границата с Русия. По неговите думи неговият бизнес се е утроил след края на руската забрана. Независимо че дипломатическите отношения с Кремъл остават напрегнати, руското присъствие в Грузия постоянно укрепва. През юни руската държавна медия "Спутник" отвори свои нови офиси в страната и започна да излъчва на грузински и на руски език. Тя на практика e информационна агенция с мултимедийни и информационни хъбове в десетки страни по света.

"Грузия трябва да запази своя неутралитет и тя трябва да бъде свободна във военен план", смята Арчил Чкоидзе, лидер на коалицията "Евразийски избор - Грузия". Това е коалиция от проруски групи, които наброяват над 16 000 членове. Засега някои от убедените прозападни политици в Грузия казват, че се надяват да достигнат своите политически цели, но не очакват голяма помощ от своите партньори на Запад. "Никой не ни казваше, че ще е лесно", заяви Ираклий Аласания, лидер на опозиционната партия "Свободни демократи". Доскоро той беше министър на отбраната, но беше отстранен м.г. заради прекалено прозападните си позиции. Според него Грузия ще има възможност да стане член на НАТО, "след като Владимир Путин напусне властта". Само че се очаква Путин да управлява Русия най-късно до 2024 г.