Днешните младежи едва ли, но със сигурност моето поколение помни симпатична тъмнокожа дама с бухнала прическа Анджела Дейвис. Беше виден протестър в САЩ, феминистка и комунистка, съдиха я за тероризъм, Джон Ленън май писа песен за нея, накрая тя успя да пребори съда и дори, мисля, ходи в СССР, където генсекът Брежнев й връчи правителствена награда. Бяхме пълни с лозунги "Свобода за Анджела Дейвис", затова помня. И затова се сетих за нея днес, когато прочетох за нов почин в интернет.

Десетки и десетки хиляди, главно руснаци, обявиха инициативата "Свобода за Дженифър Фихтер". Ако не се сещате коя е, напомням: трийсетгодишна американска учителка, изправена пред съда за това, че се загаджвала със свои 17-годишни ученици. Тоест правила секс, според съдебната формулировка. Педагожката получи за това присъда от 22 години затвор. Това пък възмути младеж от Москва, който отправи гневен призив в интернет:

"22 години получи Дженифър за това, че жената искала щастие и любим човек наблизо, дори когато е по-млад от нея!"

"22 години за това, че учениците й сами искали да са с нея, искали нежност и внимание!"

И т. н., и т. н... Яростният инициатор на дописката възкликва: "Ние, хората с активна гражданска позиция, изискваме - да спре законодателният произвол в САЩ! Съдията да се извини за израза си "Дженифър е животно" и т. н.

Както казах, десетки хиляди вече подкрепиха прокламацията. Защо пиша това обаче - не само за да кажа, че и аз смятам такава присъда за прекалена



във всякакъв, вкл. морален план,



а по ред още причини.

Въпросният казус е ярко доказателство за конфронтацията на култури, за сблъсъка на логични и алогични етични и юридически парадигми в днешния уж глобализиран, а всъщност все още толкова неразбиращ себе си и своите части свят. Тези русначета, които отправят призива, не могат да разберат как съдията и по-голямата част от обществото в САЩ като цяло приемат присъдата. И съответно, няма съдия, който да се извинява. Дори по закон, както четох - на Дженифър й се полагал затвор от около 550 години. Понеже за всеки отделен "секс" се трупало... Останалите, противниците, като тези в Русия няма да разберат как е възможно да осъдиш на 22 години затвор жена само задето правила съвсем доброволно любов с по-млад, но вече зрял сексуално младеж. И как това е толкоз незаконно. Те няма да разберат и как е напълно законно вече в САЩ мустакатият даскал, примерно, да се омъжи за свой изкласил мустакат възпитаник... Но пълнолетен. Само че то е друга тема.

Манталитетни особености, би казал някой. Не само. Точно обобщение за една от най-характерните черти на обществото зад Океана прави българинът Златко Ангелов в книгата си "Моята Америка". Американците не подлагат на анализ и не се замислят над вече приетия закон, подчертава той. Веднъж одобрената норма се приема, спазва, прилага. Те не губят време да я оспорват, защото времето им трябва за работа, забавления (в рамките на закона), за почивка и прочее неща. И не разбират, да речем, българското недоверие и пренебрежение към писания кодекс. Най-честото пренебрежение на нашенеца, вкл. на Златко, било към ограниченията на скоростта. Българинът по презумпция не може да се смири с такова нещо, особено там, където ни пътните условия, ни мощта на автомобила предполагат да уйдисваш на някакъв неподвижен, абстрактен знак... Напротив, знакът предизвиква попръжня и ако не те дебне КАТ, натискай, брат... Американецът като цяло не разбира този юридически релативизъм. За него, щом нещо е закон, то се спазва, а не се нарушава или дискутира. Пък ако нарушаваш, най-нормално е да те натопи всеки, който те види. Нарушаваш ли, съзнателно заставаш от другата страна. И гребеш от меда, но теглиш последствията, щом те заловят.

Това отношение към битието има своите високи позитиви. Само че при многото юридическа продукция и възпитавания с поколения буквализъм води и до чудати резултати, като този с любвеобилната даскалица. Да имаш право да караш кола на 16, но да нямаш право да пиеш бира, докато чукнеш 21, на нас ни се вижда нелепо. За американците е в реда на нещата. От друга страна, според Ангелов, за уважение е пътят на създаване на норми в голямата отвъдокеанска страна. Явяват се един или няколко инициатори, намират съмишленици, провеждат агитация, хващат местни големци за лоби, стигат до сенатора и хоп - нов закон, отговарящ на масовите въжделения, или поне - на масовата неутралност. Точно така



бяха разрешени еднополовите бракове



по цялата територия на САЩ. Ако сте забелязали обаче, наскоро съобщиха и за американец, млад мъж, който живее с две жени. И който държи да му се разреши да узакони брака си с тях. Самите жени твърдят, че тройният им съюз не е по-лош от другите, законните. Очаквам да се явят такива, които ще искат законен брак с група жени или група мъже. Както и такива, които ще искат гъвкавост на долните възрастови граници или узаконяване сексуалното съжителство с животно, например...

Обърнете внимание, че има етноси, които интуитивно не приемат числото, хеле това на възрастта, за нормообразуващ фактор в живота си. Ромите примерно. Можеш да се жениш след 18 - казва им законът. А те казват - ний не гледаме паспорт, ний гледаме момчето и момичето. То се разбира кога са за женене.

Как ще се спогодят тези подходи към битието и правото, не прогнозирам. Но да лежи младата учителка повече от масовия концептуален убиец Брайвик, ми се струва прекалено. Светът боледува както от безправие, така и от право.