Реформа, реформа и пак реформа. Магическият лозунг, на който се крепят правителството и мнозинството в парламента, вече буквално извира като вода от спукана водосточна тръба. И ако се съди по вонята, която се носи от т.нар. съдебна реформа, май пробитата тръба води към отходния канал. Носовете на управляващите обаче се вирят нависоко и неприятният мирис на безпринципните политически съглашения и компромиси не ги достига.

Далеч от вниманието на обществеността и с почти никакъв шум псевдореформата тече и на други места. Безброй институции минават през болезнени промени, мъчейки се отчаяно да се нагодят към променящите се вътрешни обстоятелства и да преживеят политическите бури, без много-много реално да се реформират. То и управляващите, които и да са те в даден момент, не го искат. Всичко, които им трябва, е топло местенце за наши хора и удобно поле за реформаторски експерименти, които най-често не стигат по-далеч от безразборното рязане на бюджети, колкото да се каже на обществеността "Ами, ето, харчи се по-малко". А резултати има ли, няма ли, кой го интересува. Учебникарски пример в това отношение може да бъде външното ни министерство, което след 5 години на реформа, начената от ГЕРБ, се превърна в окаяна службица, която само си наляга парцалите и гледа предимно как да не излезе от коловоза на рутината.



В началото беше Симеон Дянков



Колкото и парадоксално да звучи, именно прословутият финансов министър и майстор на постните пици от първото правителство на ГЕРБ стои в основата на реформеното усилие на дипломатическото ведомство. Причината е много проста - парите. Още с първия бюджет на тогавашния кабинет на Бойко Борисов за 2010 г. на МВнР беше определен разходен таван от 106 000 500 лв. Намалението на бюджета на министерството беше шоково - с над 60 млн. лв. Да се разберем - външно нямаше как да продължи да оперира с огромния (за нашите стандарти) бюджет, който имаше дотогава. Просто държавата не можеше да си го позволи с продънената си от съвместните усилия на тройната коалиция и глобалната криза хазна. Безразборното, еднократно и масирано орязване на бюджета обаче можеше да подобри единствено отчетите на финансовото министерство, но не и състоянието на външно. През същата 2010 г. беше приет т.нар. Стратегически преглед на дипломатическата служба - програмният документ на реформата, с който дипломатите заложиха като основен неин принцип "съобразяването с ограничените ресурси". В друг свой документ от това време - бюджетната прогноза за периода 2011-2013 г., хората на тогавашния външен министър Румяна Желева държаха съвсем различен тон. Първо, посочваше се неадекватното искане на финансите 40% от бюджета да са собствени приходи на МВнР. А неговият доход се формира почти изцяло от такси. Нямаше да има проблем, ако външно министерство беше частна туристическа агенция, издаваща визи за чуждестранни туристи. Но то е държавно ведомство, което прави външна политика, а събираните от него такси са за сметка на гражданите и бизнеса, били те български или чуждестранни. А орязването на разходната част на практика го лишаваше от възможност да върши основната си работа. "Определеният разходен таван не дава никаква възможност да се прави външна политика извън рамките на вербалната дипломация, т.е. посещения, разговори и заявления. С бюджет от общо около 50 млн. евро в чужбина не могат да бъдат завоювани и трайно отстоявани сериозни позиции, които да водят до значителни политически, икономически, общностни и на сигурност ефекти за държавата и обществото", предупредиха тогава от дипломатическото ведомство.



Варианти за подобряване на ситуацията, разбира се, имаше -



съкращения на щата и преструктуриране на централното управление на МВнР в София, намаляване и реорганизиране на дипломатическите и консулските представителства в чужбина, аутсорсинг на услуги и т.н. Всичко това беше направено. Щатът на министерството беше намален от 1700 на 1350 души. Дипломатическите представителства намаляха от 91 на 81, а консулските - от 20 на 16. Създадоха се изнесени центрове за визи в Турция, Русия и страните от Персийския залив, управлявани от международна компания. За резултатите от промените външно си траеше. В отчетните си документи ведомството се придържаше към традиционната си линия на бюрократичен оптимизъм, поставяйки си приоритети като "влиятелна България в системата на международните отношения", "просперираща България" и тем подобни странно звучащи лозунги. Тук-там обаче можеха да се забележат и пукнатини в бронята на самодоволството, зад които прозираха трупащите се дългосрочни проблеми. На първо място, разбира се, стоят отново парите. При бюджет от около 120 млн. лв. за 2015 г. външното министерство харчи близо 77 млн. лв. (63 на сто) за управление на задграничната дейност - разходи за имоти, персонал и всякакви активи в чужбина. Още около 20 млн. лв. отиват за администриране на дипломатическата служба. Близо 14 млн. лв. се харчат за вноски и задължения към различни международни организации. Оставащите са всичко десетина милиона налице за реална дипломатическа дейност. "Ограничените финансови ресурси и съкращаването на щата в централното управление и в дипломатическите и консулските представителства не способстват за постигане на външнополитическите цели в пълен обем", констатират срамежливо от външно в отчета си за 2014 г. Всъщност в неосъществените "в пълен обем" цели влиза на практика всичко, дори участието ни в общите политики на ЕС и НАТО. От МВнР се оплакват и че не могат нито да привлекат, нито да задържат кадри с висока квалификация. Това е фактическо признание за провала на усилията да се разбие прословутата "обърната пирамида", при която посланиците са повече от редовите дипломати. Просто старите не напускат, защото няма къде да идат, а младите не идват, защото няма за какво да идват. Дори и плановете за дълго обещаваното навлизане на министерството в ерата на информационните технологии са замразени за неопределеното бъдеще.

Какво излиза в крайна сметка - въпреки мултимилионния си бюджет външно министерство има толкова пари, колкото да се поддържа в състоянието, в което е сега. Образува се порочен кръг - средствата изтичат за настоящата крайно неефективна структура на ведомството, а реформа не може да се направи, защото пари няма. И всичко това във време на международен хаос, в което качествена дипломатическа служба ни е крайно необходима. Провалът на наченатата от герберите реформа е очевиден, както и необходимостта от нова преоценка на състоянието и възможностите на МВнР.