Парламентът най-накрая с големи мъки и с още по-големи колебания постигна сделка за промени в конституцията. Голяма част от обществото обаче ще продължи да се чуди - на кого му пука как се формира Висшият съдебен съвет (ВСС) и за какво беше цялата лудост? Квоти, камари, гласуване - кого засяга това?

Зад специфичната, дори скучна материя се крият много важни неща, базисни за това съдът да е независим и справедлив, прокуратурата да води честно разследване и да не се продава, когато опре до високите етажи на властта, да няма възможност засегнатите да си плащат, за да седят делата им "на трупчета" или пък да се внасят в съда без доказателства. Базисни, а не панацея!

Когато слагаш здрави основи, не означава, че ще успееш да изградиш къща. Сигурното обаче е, че без здрави основи няма как да имаш непоклатим дом. Българската съдебна система е паянтова от самото си създаване и е факт, че нито една от досегашните промени в конституцията не успя да я заздрави. Сега се прави опит, за който няма никаква гаранция, че ще е успешен. Сигурното е, че



без този опит ще си продължим както досега



Колкото и неясни да са за мнозина споровете за толкова специализиран орган като ВСС, гигантската съпротива през последния месец той да бъде реформиран създаде голяма интрига. Отвратителното усещане за политически пазарлък допълнително се нагнети от явните и безпринципните договорки и видимите опити статуквото да се закрепи. Дали зад последния компромис, постигнат в четвъртък, стои само външен натиск, или и други сделки за закони и назначения знаят само страните по него - ДПС, ГЕРБ и Реформаторският блок (в този ред). Колкото до публиката - на нея й се зави свят от извъртането на преговарящите кажи-речи на всеки кръгъл час.

Боричканията са толкова свирепи заради големия залог - да се прекъсне здравата трансмисия, свързваща върховете на уж независимата съдебна власт с най-влиятелните политически лобита, задаващи дневния ред в България. Кои са те знаем всички - точно заради благоразположението на съдебната система към тях. Като ги заобикаля, тя всъщност ги маркира, осветява ги.

Прекъсването на тази практика беше в основата на предлаганата от правосъдния министър Христо Иванов реформа. Очевидно воден от реализъм, той подходи максимално обрано - Върховният касационен съд (ВКС) например го насърчаваше да иска още и още промени. Политическата сделка за жалост сви до санитарен минимум бъдещата промяна в конституцията.

Ето за какво си стиснаха ръцете управляващите и ДПС:

Първо, ВСС ще бъде разделен на две - на съдийска и прокурорска камара, като всяка поотделно ще назначава, повишава, наказва и уволнява, а общият им пленум ще се занимава с бюджетни въпроси, квалификацията и други организационни въпроси.



Това е голямата победа на Иванов,



защото безброй пъти беше бламиран точно по тази точка, но подкрепата на мнозинството от съдиите в системата, сред които ВКС, както и адвокати и преподаватели по право, явно му помогна да не отстъпи докрай.

Противниците на тази промяна твърдят, че просто едно влияние ще се смени с друго, и се аргументират, че и сега съдиите имат преимущество във ВСС, но търговията с влияние си върви безпрепятствено. Малка подробност обаче е, че голяма част от тези съдии са избрани от делегати в съдебната власт и от парламента. Тоест зависимостите са успели да пуснат здрави корени и тук. Надежда за тяхното пресичане е втората промяна в конституцията, за която политиците се договориха - съдиите, прокурорите и следователите да избират пряко представителите си във ВСС. Няма гаранция, но тогава може и да се "смени въздухът" - поне в съдебната квота. Има, макар и минимален, шанс хората, които бъдат избрани



да не са договорени на "бели покривки" и да не са "от тефтерчета"



Реформаторите доста утежниха преговорите за тази реформа с внушенията, че само прокуратурата е корумпирана, а съдът е чист като сълза. Картината е доста по-различна. Лобитата разделят и владеят еднакво успешно и в съда, и в прокуратурата. В предишния си мандат в централата на ГЕРБ беше одобрен цял шеф на Върховен съд, посочен беше шеф на Софийския градски съд, ръкопляскано беше на главния прокурор. Няма разлика - и на двете места независимите магистрати са изтикани в ъгъла, товарени са непосилно с дела, спира им се пътят за кариера.

За тези, които искат промяна на статуквото, е важно и какви ще са квотите на съдебната и законодателната власт в бъдещите камари на ВСС. В крайна сметка ще остане замисълът от първоначалния проект съдийската колегия да се съставя от 6-има съдии, избрани от редовите им колеги, 5-има избрани от парламента, плюс двамата председатели на върховните съдилища. За прокурорите квотите ще са 5-има избрани от прокурори, 6-има, избрани от парламента, плюс главният прокурор. Липсата на равенство между двата състава идва от стремежа на авторите на законопроекта разделението да стане в рамките на този ВСС, за да избегнат аргумента за нужда от Велико народно събрание. Смяната на съвета обаче изглежда неизбежна и едва ли някой ще бъде против.

Критиците на тази промяна смятат, че съдиите тотално ще се капсулират и ще продължат шуробаджанащината. Твърдят, че и тези промени са още по-удобни за лобитата в прокуратурата, защото камарата на обвинителите ще бъде напълно безконтролна. Може би. Но при сравнение със сегашното положение едва ли нещо може да се влоши. В момента във ВСС има твърдо лоби, което успява да формира



квалифицирано мнозинство по всеки безпринципен въпрос. Накъде по-зле?



А и това разположение на силите вероятно ще падне пред Конституционния съд (КС), който предвидливо ще бъде сезиран след първото четене и без съмнение ще обслужи ДПС, тъй като мнозинството в тази независима на хартия институция отдавна е подчинено от вечния балансьор във властта.

Останалите точки на компромиса включват даване на власт на Инспектората към ВСС да проверява за конфликт на интереси и разходи, несъответстващи на доходите, всички представители на съдебната власт. Също и право на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд. За жалост отпаднаха важни предложения - да се гласува явно, да се съкрати мандатът на ВСС с една година, да се промени статутът му от постоянно действащ орган в такъв, съставен от работещи магистрати, след като е видно колко неуспешен е сегашният модел. За далечното бъдеще остава замисълът за правото на всички съдилища да сезират КС, както и изискването за главен съдебен инспектор да се избира магистрат с минимум 10-годишен стаж като съдия. И за това РБ ще си носи политическите последствия.

Дебатите за смисъла на тези промени, за ефекта им върху "свинските черва" в системата и наглото връзкарство - цели фамилии вече са се настанили там, многократно бяха подменяни с искането за бърз процес, на което се пречело с маловажни конституционни промени. Най-страстно го твърдеше главният прокурор Сотир Цацаров, разчитайки на късата памет на публиката, че на 30 юни Наказателнопроцесуалният кодекс беше променен именно по негов модел. Бързината на процеса апропо в България е завидна - освен когато става дума за корупционни дела или за неравномерно натоварване на съдии. Всички останали процеси вървят бързо, та страните се чудят как да ги бавят. Азбучна истина е, че смисълът на правосъдието не е в неговата бързина, а в баланса й със справедливостта. А битките за справедливост си струват, колкото и да изглеждат невъзможни.