|
| Доц. д-р Георги Милошев е ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика в БАН от 2004 г. Завършва Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където в момента преподава Клетъчна и Молекулярна биология. Работил е като гост учен в лаборатории по молекулярна биология в САЩ и Великобритания. Автор е на повече от 50 публикации в научни списания у нас и в чужбина. |
- Първо искам да кажа, че добавките към храните са най-разнообразни и не всички са вредни. Това е абсолютно сигурно. Ние изследвахме 14 от тях и за 7 или 8 имаме твърди и ясни доказателства за това вредни ли са или не. Оказа се, че от 7 сериозно изследвани във всички възможни параметри добавки 6 са вредни. Следователно само едно съединение показа безвредност по отношение на ДНК.
- По какъв критерий подбрахте добавките, които да изследвате?
- Отговорът е малко своеобразен. Разработихме метод, който е до 10 000 пъти по-чувствителен от сега съществуващите. Искайки да удостоверим, че този метод работи във всякакви условия, решихме да проверим някои от добавките в храните. Избрахме над 20, но бяхме финансирани за 14, накрая останаха тези десетина, които сме изследвали. Подбрахме по 3-4 случайни съединения от всички групи Е-та - оцветители, подсладители, консерванти, така че да имаме някаква представителна извадка от всички тези съединения.
- Какви заключения направи екипът ви от получените резултати?
- Заключенията от нашите експерименти, които са многократно повторени, са, че 90% от добавките имат вредно влияние върху ДНК, и то в много ниски концентрации - 10, 100 и 1000 пъти по-ниски от това, което е официално разрешено. Когато допустимите количества на различните добавки в храните са били определяни, никой не е изследвал въздействието им върху ДНК.
- Кои са тези добавки и къде се съдържат те?
- Това, което оказва най-силен токсичен ефект за ДНК, е натриевият нитрит (Е250) - консервант, който се използва в месата, рибите, консервите, във всички колбаси. Така че той се оказа най-опасното съединение от тези, които сме проверили. Особено опасни се оказаха и оцветителите. Те като количество не са чак толкова опасни, но може би като натрупване са опасни, защото се включват в молекулата на ДНК и никой не знае колко време престояват там. Включвайки се в нея, те оказват вредно влияние, като причиняват мутация. А мутациите в повечето случаи са вредни. Оцветителите, които сме изследвали, се наричат фаст грийн (E143) - зелено оцветяване, еритрозин (E127) - червено оцветяване, индиго кармин (E132) - синьо и виолетово оцветяване. Добавят се в бонбони, пасти, сладоледи.
- Къде в света е забранена употребата им?
- Има например една марка швейцарски бонбони, които се произвеждат в Турция. Производството им в Австралия обаче е забранено, забранено е и в самата Швейцария.
- Кои храни трябва да се избягват?
- Не трябва да се избягва някаква храна, но в общи линии трябва да се внимава с тези, в които има добавен натриев нитрит, много силно добавяне на оцветители като сокове, силно оцветени бонбони, сладкиши, сладоледи. Те са красиви, но опасни.
- Какво следва оттук нататък за вашето изследване? Ще бъде ли публикувано в научните среди?
- Нашето изследване е публикувано в престижното списание LWT Food Science and Technology.
- Стана ясно, че Европейската агенция за безопасност на храните е имала забележки относно проучването ви. Какви са те?
- Те нямат забележки към изследването. Казват, че нашето изследване не добавя нищо ново към темата, но след наше запитване стана ясно, че дори не са прочели писмото, което им изпратихме. Чисто чиновническо отношение.
- Какви проучвания по темата за вредните Е-та се правят в момента в света?
- По целия свят има отделни групи, които се занимават с това. Има в Индия, Китай, в Западна Европа, Америка. Различни нискофинансирани групи се опитват да правят проучвания и да популяризират своите резултати. Познавайки хората и колегите си, те избягват да се занимават с тази тема. Първо, защото знаят, че няма да получат финансиране, второ, дори да го получат, след това трудно ще публикуват, и трето - видят ли публика резултатите, край с финансирането, защото зад цялата тази работа стоят производители и много силни хранителни концерни, които спират научните изследвания и биха направили всичко възможно тези неща да не се разшумяват.
- Колко струва вашето изследване?
- То беше от 2008 до 2010 г. и беше за 8600 лв. Разделете ги на 24 месеца, за да видите за колко лева месечно говорим. Ако ви кажа колко струват консумативите, ще излезе, че всъщност сме си намерили допълнителни средства от други неща, за да си завършим проекта. От други проекти.
- Ще продължите ли работата по тази тема?
- Пишем във всякакви възможни форуми и организации и където смятаме, че е възможно да се намерят пари за финансиране на такива изследвания, се опитваме да получим допълнителни средства, но тъй като няма сериозно отношение на институциите към тези неща, ние го правим на гол ентусиазъм. Ако получим финансиране, ще продължим изследването. В крайна сметка тук работят млади хора и те искат изследванията да бъдат направени, да получат резултати и да си направят научната кариера. Не ги интересува да работят, ако няма пари за работа.
) не е по-безопасно, отколкото да си купуваш всичко от магазина. При купешките зеленчуци и месо рисковете идват от химическите съставки, а при домашните - от биологичните. Тук ако има по-възрастни форумци, сигурно си спомнят колко чести заболявания бяха преди време кучешката и свинска тения. В момента на практика ги няма.
, как третират яко с Раундъб (щото не им се копа) и как торят на богато с изкуствени торове (щото много хубаво расте после)... 
