Скоро дългоочакваната реформа в службите за сигурност би трябвало да е факт. Поне на хартия. Законите за системата за национална сигурност, за военното разузнаване, НРС и НСО вече са на финала - скоро трябва да бъдат гласувани на второ четене от Народното събрание. И логичният въпрос е какво ще промени това. Дали ще работят по-добре? Дали ще има по-голяма отчетност, или милионите отново ще отиват за тайни операции, вербовки или покупка на суперскъпи лимузини? Ще се почувстваме ли по-сигурни, защото ще имаме едни модерни служби за сигурност?

Има още доста въпроси, които може да се зададат, но едва ли има смисъл. Законите, които предстои скоро да станат факт,



реално нищо не променят



С тях само се разписва в закон нещо, което така или иначе съществува под формата на правилници и инструкции във всяка от службите. На практика с новите закони управляващи и опозиция само разместват мебелите, за да създадат усещането, че ще правят някаква реформа, но реално бардакът остава същият. Законите са чисто устройствени, а и с тях и без тях в дейността на службите контрол и прозрачност няма да има, както и ограничения на тайнствените им харчове.

Да вземем Националната служба за охрана (НСО). Досега НСО работи по правилник от 1992 г., а заедно с Националната разузнавателна служба кадрово се движат по Закона за отбраната. Разузнаването е регламентирано и в куп секретни инструкции, в които не е известно какво пише. С новите закони би трябвало да има повече ред и прозрачност, но не е така. НРС ще си смени името на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) към премиера. НСО ще е "специализирана военизирана държавна служба към президента на републиката". Така хем ще е извън състава на въоръжените сили и няма да се подчинява на Закона за отбраната, хем ще действа като паравоенно формирование. И ще е напълно недосегаема, ако служителите са употребили сила в интересите на националната сигурност.

Целта е



да може НСО да запази всички привилегии,



които имат сега нейните служители като военни - ранно пенсиониране, безплатно лечение, добавки за чин и длъжност, за тежки условия на труд и 20-те заплати при напускане на системата. Същото се отнася и за законите за цивилното и военното разузнаване, които аналогично прехвърлят досегашните привилегии от военните и запазват безконтролността им.

На практика с нищо новите закони няма да подобрят работата на спецслужбите. Ако се проследят докладите на парламентарната комисия за службите за сигурност, ще се види, че има една тематична коалиция между управляващи и опозиция. Всички са за приемането им, тъй като самите законопроекти бяха написани от самите служби, а единствено се спори около изискването за назначаването на началниците им и тяхната подчиненост. От левицата искат НСО да е подчинена на премиера, а не на президента. АБВ пък предлагат началникът на държавните гардове да се назначава от Народното събрание, а не от държавния глава по предложение на МС.

Както можеше да се очаква, сред депутатите има пълно единодушие и по отношение на една порочна практика в НСО, от която се облагодетелстват самите те. Очаквано, след като се вдигна шум, че законово ще бъде установена тази практика



с държавни пари да бъдат охранявани хора извън властта,



депутатите решиха да разрешат това на тайно заседание на комисията за контрол на службите. Според поправките, внесени между първо и второ четене, освен първите държавници, главния прокурор, висши съдии и депутати право на охрана от НСО ще имат и трети лица, "които са свързани с националната сигурност, икономическата и финансовата стабилност на държавата", когато посегателството спрямо тях би затруднило работата на държавните органи или правителството. Кои са тези хора, е разтегливо понятие. Така се дава зелена светлина да се охранява реално всеки, за когото някоя служба каже, че е застрашен. Например почетният председател на ДПС или някой бизнесмен.

Няма промяна и по отношение на харченето на пари от НСО и двете разузнавания. Законът за държавните гардове не създава никакви възможност за вътрешен контрол, докато при разузнаването поне се създава длъжността "инспектор". Нищо че той ще се избира от ръководителите на двете служби и ще им е пряко подчинен. За разлика от военното разузнаване службата за охрана и агенция "Разузнаване" ще бъдат на практика със статут на министерства и ще са първостепенни разпоредители на бюджетни средства. Как обаче ще харчат стотиците милиони левове за сигурност, евентуално бихме разбрали от одитите на Сметната палата. Досега нищо не е последвало от последния доклад за нарушенията в службата за охрана, например.

В закона за ДАР пък ясно е записано, че Държавната финансова инспекция, вътрешният одит и предварителният финансов контрол



не могат да контролират "особените разходи"



на разузнаването. За второ четене има предложение на Реформаторския блок за контролиране на тези разходи, но шансът да мине не изглежда голям.

Зад устройствените разпоредби реално не стои никаква реформа. Единствената интрига е ще остане ли Йордан Бакалов шеф на военното разузнаване, понеже е цивилен. Няма дори грам дебат за обединяването на двете разузнавателни служби или за създаване на разузнавателна общност. Затова и всички са доволни.