|
Управляващата досега червено-зелена коалиция загуби, но очакваната коалиция от християндемократи и либерали не спечели. И въпреки това и кандидатката за канцлер на християндемократите Ангела Меркел, и досегашният канцлер на социалдемократите Герхард Шрьодер продължават да искат да управляват Федералната република. И двамата, очевидно подведени от политическия ритуал на предизборното време, със самочувствие казаха пред публиката още в нощта след изборите, че избирателят им е дал поръчение да управляват страната. Това самочувствие естествено беше повече по правилата на предизборната борба, а не по правилата на политиката, съобразена с реалността. А в реалността нито Той, нито Тя и техните две партии не получиха мнозинство, за да съставят правителство.
Бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер доста иронично описа картината. Като гледал телевизионните репортажи от партийните централи, видял само победители. Германският избирател за пореден път показа, че не разбира значението на думата "промяна" като синоним на смяна. При него чувството за стабилност е важен мотив за разходка до изборните урни и повод да не слага знак на равенство между желанието за промяна и смелостта за смяна. Иначе няма как да се обясни фактът, че по традиция управляващите партии в Германия може да разчитат на два поредни мандата.
Всъщност нито Меркел, нито Шрьодер би трябвало да имат самочувствие, защото и Социалдемократическата партия (ГСДП), и Християндемократическият съюз (ХДС) не успяха да съберат достатъчно мнозинство, за да съставят правителство. Точно обратно,
те инкасираха най-големите минуси
Преди няколко месеца ХДС тръгна с 20% преднина пред основния си конкурент, които само за седмица преди изборите се стопиха. Излиза, че консерваторите изгубиха на практика над един милион избиратели, а случката "Ангела Тачър" не се случи.
При социалдемократите нещата изглеждат по същия начин, освен дребната подробност, че въпреки очакванията, тактически се намират в по-добра ситуация. Никога досега в историята на Федералната република не е имало изборни резултати, които да отварят възможности за толкова много коалиционни варианти. Както в историята никога досега лидерите на партиите не са затваряли така емоционално вратите към тези варианти. "Няма да има коалиция под нейно ръководство" - каза Шрьодер в нощта след изборите. "Ние получихме поръчката да управляваме", пък отговори Меркел.
Когато преди изборите журналистите попитаха Шрьодер с кого иска да управлява, отговорът бе: "С досегашния партньор." Този партньор през последните седем години бе Зелената партия на Йошка Фишер. Проблемът е в това, че аритметиката на съюза с тях съвсем не стига за мнозинство и необходимите 300 мандата. Към този момент невъзможна изглежда и идеята за коалиция между социалдемократи, зелени и новата Лява партия, една коалиция между партията на демократичния социализъм и отцепилото се най-ляво крило от социалдемократите. Не само различното разбиране за света, но най-вече личната неприязън между Герхард Шрьодер и Оскар Лафонтен са толкова големи, че
подобна коалиция изглежда почти налудничава
и абсолютно несериозна като политическа опция. Преди седем години Шрьодер и Лафонтен преглътнаха личните си взаимоотношения и победиха "политическата машина за печелене на избори" Хелмут Кол, но после не се разбраха. Шрьодер стана канцлер, а Лафонтен от председател на Социалдемократическата партия се превърна във финансов министър с мегаминистерство и с големи амбиции. След това трябваше да напусне не само председателското място, но и партията. Лявата партия по принцип е единствената партия в германския Бундестаг, която се изключва от коалиционните аритметики и ще бъде сигурната опозиция. Голямото политическо разиграване остава между четири партии - ХДС, Социалдемократическата партия, либералите от Свободната демократическа партия и зелените.
Коалиция между социалдемократи, зелени и либерали също не се получава. Определят тази коалиция като "светофар"- червено за социалдемократите, жълто за либералите и зелено за зелените. Либералите категорично отхвърлиха възможността да се коалират с Шрьодер. "Не мога да си обясня как Шрьодер мисли да управлява с нас - твърди партийният им лидер Гуидо Вестервеле. - Ние не искаме повече в Германия да управляват червено-зелените.
Тройната коалиция е теория, не политика
Това е мнението на президиума на свободните демократи. По-ясно не мога да го кажа. Ние смятаме, че червено-зелените трябва да напуснат правителството."
Либералите междувпрочем много години играха ключова роля в германската политика и по-специално в определянето на външнополитическия й курс. Освен това в интерес на историческата статистика тя е партията с най-големи наклонности към опортюнизъм. Сменяла е лагера, за да остане в управлението през 1961 г., 1969 г. и 1982 г. Особено драматично бе нейното поведение при канцлера Хелмут Шмид, когато напусна съюза със социалдемократите и премина при християндемократите. Така бе до падането от власт на Хелмут Кол. После тази функция на ключовия коалиционен партньор за седем години иззеха зелените на Йошка Фишер. Очевидно е, че либералите и зелените са твърде големи конкуренти, за да влязат точно в този момент в комбинация за сметка на традиционните си големи партньори от ГСДП и ХДС. Проблемът на либералите, които се представиха с най-добрите си резултати от промяната през 1989 г., е, че гласовете за тях не са достатъчни, за да станат единственият съюзник в управлението с християндемократите. Зелената партия и Свободната демократическа партия нямат друга игра, освен да показват лоялност и да се държат близо до големите партии. В случай на т.нар. Голяма коалиция (християндемократи и социалдемократи) двете малки партии си остават класическа опозиция. Твърдят, че някога първият канцлер на следвоенна Германия Конрад Аденауер се обърнал към Хелмут Кол по следния начин: "Ако искаш да управляваш дълго, намери си един по-малък коалиционен партньор."
Големият въпрос всъщност си остава Голямата коалиция, може би
най-конвенционалното решение за изход от германския пат
на мандатите. Ако прекалено насериозно се приемат първите изявления на Герхард Шрьодер и Ангела Меркел, подобна коалиция засега изглежда невъзможна. За да се случи тя, една от двете големи народни партии ще трябва да прояви политическа жестокост и да реши персоналния въпрос, т.е. да прежали кандидата си за канцлер. Това говори студената политическа логика, която може да предизвика или най-голямата политическа драма на Федералната република, или да прецени, че следващото управление е в компетентността на цялото политическо каре. Не е съвсем изолиран от действителността фактът, че между класическите партии на социалдемократите, християндемократите и либералите има достатъчно общи неща като данъците, реформата на федерализма и т.н. Както междувпрочем има общи неща между зелените и либералите в областта на външната политика или правата на човека" Ако това все пак не се случи, тогава на ход идва президентът Хорст Кьолер. В случай че новият парламент не успее три пъти да избере канцлер, президентът може да назначи правителство на малцинството, водено от кандидат с обикновено мнозинство.
Във всеки случай няма да е несериозна констатация, а защо не и прогноза, че в страна като Германия коалиционните тактики трудно може да се изродят в стратегически провал.
Германия има не само сериозна демократична традиция, но и представлява най-мощната европейска икономика, която внася стоки за 582 млрд. евро и изнася в чужбина за 734 млрд. евро. Такава икономика едва ли ще се чувства уютно в условията на потенциална политическа криза и нестабилно управление и няма как да не се намеси поне в рамковите условия на политическия живот.
Представителите на германските делови среди посрещнаха първите резултати твърде огорчено и
призоваха за "коалиция на разума"
"От гледна точка на индустрията и икономиката ние сме много огорчени", каза по телевизия АРД Юрген Туман, президент на Съюза на германската индустрия. Ако прекалено дълго се задържи политическа неяснота, тя би могла да има лоши последици и за европейската икономика, и за европейската политика като цяло. Междувпрочем всеки пети гражданин на Европейския съюз е германец. Затова няма как германските избори да не сложат отпечатък върху европейската политика като цяло, както е безспорно, че ще повлияят на световната политика от Брюксел през Вашингтон и Москва. След провала на френския референдум за европейската конституция политическата неяснота за управлението в Германия с основание буди тревога.
Колкото до България, в неин интерес е Германия възможно най-бързо да се сдобие с политическа яснота и стабилност. Германия е страна, която играе централна роля в Европейския съюз, и всяко нейно движение слага отпечатък върху европейската политика като цяло. Колкото по-скоро германците се разберат за вътрешното си политическо статукво, толкова повече ние можем да разчитаме на консенсус по въпроса за разширяването и нашето членство. Освен това една голяма коалиция в Германия не изглежда никак зле поради простата причина, че акцентът ще бъде изцяло върху междудържавните отношения за сметка на междупартийните.
|
|