ДПС е единствената партия, която е увеличила подкрепата за себе си, след като е била в управлението. Това бе изводът, който Ахмед Доган гордо направи в изборната нощ.

Безспорно ДПС постигна голям успех, вкарвайки 34 депутати. Появата на "Атака" обаче и протестите из цялата страна срещу кандидатите за областни управители на движението би трябвало да са червена лампичка за Доган, която неспирно да му напомня, че нещо в т.нар. етнически модел не е в ред. И след като лидерът на ДПС се гордее, че този модел е негова рожба, той би трябвало да се погрижи и да го преустрои - с цел да го запази. Перестройката би трябвало да започне от неговата партия, тъй като именно тя е фундаментът на този модел. "Атака" е само следствие.

Първият проблем, който виси пред Доган, е по-скоро козметичен и касае името на партията му. Макар името ДПС да не е чак толкова евронеприемливо, колкото НДСВ например въпросът за неговата смяна все пак витае във въздуха, и то не от вчера. Активисти на движението признават, че



отдавна се мисли за ново име на партията,



тъй като наличието на формация с названието Движение за права и свободи би могло да предизвика тълкувания, че в съответната страна има проблем с правата и свободите на гражданите. А това никак не подхожда на държава-членка на ЕС. Доган вече направи подобен опит, формирайки около партията си коалицията ОНС през 1997 г. После обаче се върна към абревиатурата ДПС заради историческия заряд на тези три букви.

Дори и да запази името на партията си, ДПС със сигурност ще трябва да промени някои особености на своята политика, които при последните преговори за съставяне на правителство стигнаха до нетърпими крайности. Няма как да не предизвиква раздразнение у обществото тезата, че видите ли ДПС не може да не участва във властта, защото представлява малцинствата и ако те не са в управлението, едва ли не Европа ще се отрече от нас. Именно този отговор даваха не един и двама активисти на движението, запитани



защо без ДПС не може,



след като БСП и НДСВ заедно имат 135 депутати - предостатъчно за съставяне на правителство. Така обаче ДПС само дава аргументи в полза на онези, които твърдят, че у нас правата на малцинствата са станали привилегия.

Най-големият проблем на Доган обаче е етническият характер на неговата партия. За Сокола това е клетка, която винаги ще ограничава политическите му перспективи. Вярно, клетката е златна, защото многобройният и дисциплиниран електорат на ДПС придобива все по-голяма тежест на фона на все по-големия брой негласуващи. Нищо чудно обаче на следващите избори да се забрани на българите в чужбина да гласуват, което ще удари най-вече ДПС. Да не говорим, че все в един момент машинациите с двойни гласувания ще трябва да секнат. Политиците в София си затварят очите за тях, за да не развалят достлука с ДПС, но по места хората виждат. По изборите имах чувството, че нито един турчин не се е изселил - така член на секционна избирателна комисия в Разград описа наплива в града от желаещи да гласуват наши съграждани от Турция.

Вярно е, че в България има солидно малцинство етнически турци, които имат право, както всички останали български граждани да участват във властта. С този факт се съобразяваше дори БКП, която назначаваше техни представители на отговорни партийни постове в смесените райони. Съдейки обаче и по протестите при последното редене на управлението, тези хора винаги



ще имат проблеми, докато правят кариера само чрез ДПС



Те са постоянно уязвими за подозрения, които рушат добрия ни имидж на страна, в която има толерантност между различните етноси. И основната причина за това е, че отдавна движението се е превърнало в държава в държавата, в политически субект, за който важат по-особени правила. На изборите през 2001 г. например заради вътрешнопартийни ежби ДПС изпусна законовия срок, за да регистрира листата си в Благоевград. Хора от ръководството веднага ревнаха, че ако не ги регистрират, това ще е заплаха за етническия мир. В крайна сметка, в противоречие на закона листата бе регистрирана.

Причината за настроенията срещу турците не са само историческите предразсъдъци на българите, които често биват използвани недобросъвестно. А и фактът, че ДПС вече беше на власт, и отново е във властта, което винаги носи негативи на която и да е партия. Тези негативи се усилват многократно, когато се пречупят през етническата призма. И това е една от основните причини за влизането на "Атака" в парламента. Преди месец например



из цяла България вървеше слухът,



че турците нарочно са изпуснали язовирите и заради това са станали катастрофалните наводнения. Това няма как да не притеснява всеки отговорен български политик, какъвто безспорно е и Доган. Засега той отговаря на тези настроения с ловки ходове, като назначаването на Петър Кандиларов за областен на Варна. Подобни жестове безспорно говорят за класа и умение да се решават проблеми. Добрата политика обаче не е тази, която решава проблемите, а онази, която ги предотвратява.

Така че пред лидера на ДПС има два изхода. Първият е да назначава на отговорни постове безупречни хора, с морал на светци, които да не дават никакъв повод за критики. Това е, меко казано, нереалистично. Вторият е да намери начин да се отърси от етническия имидж на партията си. Засега Доган се опитва да го прави, като привлича българи в ръководството и в парламентарната група. Файдата обаче май е почти никаква. За обществото ДПС продължава да си бъде турската партия, а българите, които се включат в нея, са предатели, еничари и т.н. Това, разбира се, са доста силни и крайни определения. Но и за най-незаинтересования от политика човек е ясно, че етническите българи отиват в ДПС само и единствено заради облагите от властта. Някои от тях смятат, че ръководните постове са им гарантирани само защото са българи, което пък дразни по-старите активисти на ДПС. Пък и докога ДПС ще е на власт, която да е магнит за българите - инш Аллах.



Етническият характер на ДПС може да се окаже проблем



и в международен аспект. Вярно е, че движението стана член на всички видове либерални интернационали. Нито една публикация в западната преса обаче не споменава ДПС като либерална партия. Напротив, навсякъде се говори за "партията на турското малцинство". Да не говорим пък за възторжените статии в турската преса през последните дни в стил "нашите хора пак са на власт в България". На фона на това, че в Европа настроенията срещу приемането на Турция в ЕС са доста силни, може един ден това да се окаже проблем и за ДПС.

Заради всичко това лидерът на ДПС няма друг избор, освен да намери начин да преустрои партията си, ако иска тя да просъществува. Един от вариантите пред движението е да поеме курс към демократизация. Защото, докато на неговите национални конференции има само една кандидатура за лидер, който се преизбира всеки път за три минути, едва ли нещо ще се промени. Само чрез демократизация в ДПС на ръководни места биха се появили нови хора, които да освежат партията. И да я изведат от статуквото, което вече очевидно създава проблеми.

Този ход, разбира се, е нож с две остриета. Той или ще освежи ДПС, или ще я прати в историята. Всеки поврат - от Великата френска революция до падането на Берлинската стена - започва като намерение за реформи и свършва с тотална промяна, при която старото отстъпва на нещо ново. Така че нищо чудно - ако Доган започне перестройка, тя да се окаже началото на края на ДПС. С което той ще изпълни собственото си пророчество. При създаването на ДПС в началото на 1990 г. Доган предрече, че то ще съществува 10 години и ще изчезне. Този срок изтече отдавна.