След неколкократното обгазяване на Стара Загора и региона в две поредни лета за всички вече е ясно, че екологията не е проблем, който може вечно да се омаловажава. Поддържането на чиста околна среда пък изисква не само много пари, но и усилията на цялото общество. Може би прозрял именно това преди седмица старозагорският градоначалник Евгений Желев организира граждански комитет "За чист въздух", в който привлече 22 видни родни интелектуалци. В специална декларация те поискаха от правителството същото, което и редовите жители на общината - да се изградят по-бързо сероочистващи инсталации на тецовете от "Марица Изток", да има пълна прозрачност на работата на полигона край Змейово и да се предвидят компенсации за засегнатите от работата им.
След последните изнесени данни за замърсяванията в Стара Загора и техните източници обаче се оказва, че хората трябва да бъдат не просто информирани за това, което се случва около тях, но и ограмотявани. Защото неколкодневната паника в целия град за наличието на опасен хлороводород можеше да бъде избегната, ако още тогава се знаеше, че източникът на замърсяването е обикновена хлебопекарница. Оказа се, че регистрираното вещество идва от голям съд с белина в двора на търговския обект, който е на 3 м от изследователския пункт на здравните експерти. Ситуацията е комична. Но изправи 200 хил. жители от региона на нокти.
Подобен случай преди години имаше и в Русе, обясни за "Сега" Валери Серафимов, началник на отдел "Мониторинг на въздуха" в Изпълнителната агенция по околна среда в екоминистерството. Тогава целият град също изпаднал в паника, въпреки че химическият завод на румънския бряг, тровил българите години наред по време на социализма, отдавна вече бил затворен. Тогава също се оказало, че в близост до пункта се извършвало миене с белина и други препарати, съдържащи хлор.
При наличието на опасни вещества голямо значение има и тяхната концентрация, обяснява експертът. Защото има огромна разлика между регистрацията на даден елемент и
достигането на пределно допустимите му норми
Еднократно взета проба не е доказателство за наличието на замърсяване, обясняват експертите. Затова, макар да не звучи особено популярно за жителите на Стара Загора, екоекспертите не са склонни да драматизират случващото се в града. За тях всичко е много относително, защото зависи за какви замърсители се говори. "Това, че в даден град са регистрирани 3, 4 или 5 превишения на нормата, не значи, че там има проблеми," обяснява екоекспертът. Той се позовава на европейските норми, които допускат на едно и също място в рамките на една година да се случат 24 превишения на нормата на серен диоксид.
Специалистите са убедени, че случващото се у нас не може да излезе извън контрол по няколко причини. Първо, всяко работещо предприятие има комплексно разрешително, което го задължава да внедрява най-добрите и съответно най-безвредните технологии. В случая с тецовете обаче инсталирането на сероочистващата техника е изключително скъпо, затова и не може да стане бързо. Второ, всяка отделна община трябва да изпълнява свой план за справяне със замърсяванията. И трето, системата от мониторинг на ековедомството е достатъчно надеждна, за да регистрира всяко опасно явление. В района на Стара Загора например пунктовете за наблюдение са най-много в сравнение с който и да било друг регион на страната. Броят на системите зависи от нивото на замърсяване и брой население. В страната действат 53 стационарни пункта, 14 автоматични измервателни станции и 9 автоматични оптични системи в Свищов, Никопол, Русе, Силистра, Бургас и Стара Загора.
Според експертите обаче
Стара Загора не е най-мръсният град
в страната. Във всеки район се следят показателите на различни замърсители в зависимост от производствата в региона, транспорта и трансграничния пренос. В София например се следят показателите на абсолютно същите замърсители, които се наблюдават и в Стара Загора - серен диоксид, олово, азотен диоксид, озон, сероводород, прах. А от изброените столичани вдишват от всичко повече с изключение единствено на серния диоксид. В сравнение с тях пък жителите на Кърджали, Пловдив и Асеновград са застрашени от наличието на олово. Главният източник на това вещество е транспортът и според експертите проблемът с него е решен след задължителното въвеждане на безоловните бензини преди няколко години. Проблемът остава само в районите, където работят оловно-цинкови комбинати. А ситуацията с металургичните производства е аналогична на тази с топлоцентралите от "Марица Изток" - за внедряването на новите технологии трябват много пари и време.
Извън изискванията на Евросъюза у нас се прави мониторинг и на специфични замърсители. Родните експерти следят концентрациите на фенол, сероводород, аерозоли на сярна киселина, амоняк. На Запад те не попадат в мониторинговите системи, защото проблемите с техните източници вече са решени. У нас обаче положението е различно. В Никопол например няма производство с амоняк, но атмосферата там е замърсена заради пренос от Румъния. В Бургас пък вредните производства са може би най-много. Въпреки това през последните години фрапиращи случаи на замърсявания няма, категорични са експертите. Освен това според всички изследвания наличието на вредни вещества като цяло намалява. От една страна, промишлеността работи далеч под оборотите от времето на социализма. От друга, всяко ново производство е задължено да използва най-добрите налични практики.
Годишно провеждането на мониторинг и поддръжката на системите струва десетки милиони левове. Експертите предвиждат и откриването на нови пунктове - в Банкя и в кв. "Хиподрума" за София, в Добрич, Ловеч, Несебър, Сливен, Шумен. Една от причините е, че местата за контрол на състоянието на въздуха трябва да бъдат пропорционално разпределени според броя на жителите.
Въпреки това специалистите категорично отказват да направят класация на чистите места в страната. И обясняват положението с относителността на измервателните методики и способи. Единица мярка за чистота няма, важни са допустимите норми, защото там, където работят предприятия, винаги има последствия. Единствено връх Рожен в Родопите продължава да бъде пример за запазено от вредното човешко въздействие място.
Хората обаче са в заблуда,
като смятат, че къща в планината задължително им осигурява чист въздух. Голяма част от софиянци мислят, че квартали като Бистрица, Симеоново и Драгалевци например са много по-чисти от останалата част на града. Това е така, но само през лятото, твърди Валери Симеонов. Причината е, че по време на отоплителния сезон 70-80% от жителите на тези квартали се отопляват с твърдо гориво и нафта. Тогава заради приземната инверсия вредните вещества от горенето на отоплителните уреди се задържат точно над къщите в хвалените квартали. И разликата със Стара Загора тогава е, че там мирише на сяра от тецовете, а пък в Симеоново ухае на дърва, твърди експертът. Иначе при всеки процес на горене се отделят едни и същи замърсители.
Всеизвестният Орлов мост също продължава да е едно от най-мръсните места в столицата. Неговото първенство обаче успешно оспорва друг голям булевард в центъра на града - "Александър Стамболийски". Заради близостта на Борисовата градина и широтата на "Цариградско шосе" на Орлов мост има ефект на самопречистване на въздуха, докато на " Ал. Стамболийски" последиците от транспорта са доста по-неприятни, защото булевардът е много тесен и обграден с високи сгради, които не дават възможност на вредните концентрации да се разсейват, обяснява експертът.
--------------опровержение
Не е възможно в Стара Загора да има замърсяване от полигона в Змейово, твърди експертът. Участъкът, на който са регистрираните вредни вещества, е от близо 350 кв. км и обхваща Гълъбово, Димитровград, Раднево. Там обаче не е възможно да има такъв голям пренос на вещества. Причината е, че на полигона се емитират количества от 10-20 куб. метра отпадни вещества, които при това се изхвърлят на височина 5-6 метра над земята и много бързо падат долу. Няма как да се разнесат на 60 км от Змейово, твърди Серафимов.
|
|