:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,935,605
Активни 94
Страници 10,602
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Без борба няма победа*

Спортът има общо с войната и мира. То е ясно и без възклика на Пиер дьо Кубертен. Заради несъгласие с някои войни нациите се наказваха една друга чрез спортни бариери - например САЩ и съмишленици бойкотираха олимпиадата в Москва през 1980 поради войната на СССР в Афганистан. А през 1984 руснаците, ние и Варшавският договор върнахме жеста на олимпиадата в Лос Анжелис - предлогът беше намесата на Америка в Никарагуа.

По спортни причини може и да пламнат войни - най-куриозната е между Хондурас и Салвадор заради футболни обиди. Случвало се е спортът да отложи войни - по време на древните олимпиади, а по-често се е случвало война да отмени спорта - например Втората световна отмести два олимпийски форума.

За мен е ясно, че има известна конкуренция на тези явления. Спортът в тази негова част, която включва състезанието, е цивилизованият заместител на войната, игровата сублимация на ратния нагон, увлечение по естетиката на баталното без реалните разруха, кръв и сълзи на истинската война. В това не виждам нищо лошо.

Видно човек е така устроен, че има нужда да доказва собственото превъзходство, това на племето и нацията си пред останалите. Според Ницше войната е естествено състояние на човека. Екстравагантният гений, както и Хобс, несъмнено са наясно с инстинктите на сапиенса да доминира, да се наложи сред себеподобните, изобщо - да победи. В процеса на трупане на исторически опит войната започва да изглежда все по-опасно поприще за тази цел. Очевидно по-безопасно е, простете за баналния израз, да се воюва по спортните терени. Като при "воюва" спестявам кавичките. Който не е съгласен с тази теза, нека се замисли за разпределението на феновете по полов признак. Забравих да кажа, че покрай мача и състезанието има два вида хора - малката група на гладиаторите, които се борят, и огромната група на тези, които участват с отъждествяване, съпреживяване,



крясъци, вайкане и коментари



(Да ги наречем фенове вместо запалянковци във временна угода на доминациите в езиковите схватки, не по-малко ожесточени от спортните). Понякога, уви, феновете изживяват пристъпи на вандализъм и агресия - у нас виждаме това най-вече по футболни мачове. В тази втора група жените са били абсолютно малцинство преди, категорично малцинство са и днес. (А в древна Елада не са се допускали нито като участнички, нито като зрителки. Те изглежда не са и искали особено.)

То е тъй, защото по естествени биологични причини най-често воин се е явявал мъжът. Затова той (пък и аз) се палим повече по спортния двубой, отколкото по романтичния сериал. Което често става причина за друга малка война пред телевизора, но и то не е обект на настоящия текст.

Да кажа защо пиша всичко това. Тезата ми е, че и в спорта протичат еволюционни процеси, които според мен ще доведат до далечни, но предвидими резултати. В началните си етапи войната е била просто нещо. Нашите срещу чуждите. Родът на тате срещу рода на уйко. Нашето племе против комшийското. След осъществяването на известни културни и икономически натрупвания идва ред на наемничеството. Защо да воюваш директно - опасно е, може да те осакатят, заробят или убият. Не е ли по-лесно да наемеш кумани, татари, генуезци, швейцарци, (българи?), изобщо всякакви мераклии за конквистадори в чуждестранния легион на авантюристите?

По-лесно е. Този етап при войните е валиден до днес, а при състезателния спорт навлезе сравнително отскоро. Много примери не са необходими, но все пак погледнете. Не изнасят ли вече главно бразилците всички футболни "войни" на големите отбори в Европа на раменете си? С отпадането на принципа за най-много трима чужденци в отбор има тимове, в които трудно ще намериш представители на местния етнос. А не крепят ли най-вече българи щангите под много и различни флагове на Европа и Азия? Пресен пример е и юначният български момък Калоян Махлянов, иженарицаем Котоошу. Та този наш левент, който размята близо двестакилограмови сумисти по дохиото в далечна Япония, все пак не е пратен там от страната ни. Богатирът се бори за себе си и за лигата си, като напълно съответства на целия далечен и чужд на племето ни набор от ритуали: прическа, покланяне, приклякане, хранене и т.н. Което не ни пречи да се гордеем с младежа и да веем трибагреници из японските зали. В епохата на наемничеството ратният нагон, върху който се крепи състезателният спорт, не изчезва, но видоизменя мотивите си. Гордостта и радостта вече не идват от това, че твойта кръв и твоят генофонд надвиват "чуждите". А от това, че твоят



град, твоето царство, твоят герб и флаг



са достатъчно силни (богати, умни, влиятелни), за да наемат цвета на чуждото спортно рицарство. Което да блъска копия, плешки, колене и глави за прослава на твоето име. Предвиждам, че този етап ще трае дълго, но и той ще претърпи своя упадък в едно необозримо оттук бъдеще. А ратният нагон ще сублимира в още по-цивилизовани спортни изяви. Не знам как ще изглеждат те, но вероятно носителите им няма да кипват адреналина си по сегашния френетичен начин, седейки пред екрани и по трибуни.

Познавам хора, които всеки уикенд качват байковете и поемат към планината. Така пропускат много спортни събития по tv-то. Но като говоря с тях, долавям, че са преизпълнени с чувство за победа.

А нали затова всъщност е борбата.

--------

* Някои още помнят сериала на DEFA за автомобилния състезател Манфред фон Браухич.
18
3100
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
19 Септември 2005 22:54
Рънътъ праи борбътъ.
19 Септември 2005 23:22
Popular media have portrayed men and women as psychologically different as two planets — Mars and Venus — but these differences are vastly overestimated. The two sexes are more similar in personality, communication cognitive ability and leadership than realised Натиснете тук
19 Септември 2005 23:46
Бойко, оди се байкай. Не гледай tv-то и не пиши повече.
20 Септември 2005 01:08
Аман от философи и от техните философии...
20 Септември 2005 02:21
И аз си спомням смътно зглавието и сериала за фон Браухич, но според мене не беше ДЕФА-филм като филмите на батГойко, а телевизионен - Фернзеефилм, като Невидимия прицел. Този мъж - е Вернер Бредебуш. Но! за всички хора - той е Ахим Детхен.
20 Септември 2005 02:26
Бат Фичко, с тая феноменална ДОУТРОБНА памет щеше да си наи-малко Нострадамус, ако никои не беше чувал за сеарч енгинес и Интернет.
20 Септември 2005 05:51
Става дума за около 1968, филма започваше с едно въртящо се автомобилно колело. Бях в забавачницата.
20 Септември 2005 06:09
Не успях да го дочета. Боза, както казват някои, без да се обижда колегата с такъв ник....
20 Септември 2005 06:48
Га си и темерута...за по-горната бозичка става въпрос, де се извинява на некой де е бил бозичка, а не се сята ква боза е самият той.Боза...боза отвсекъде.
20 Септември 2005 07:27
Немаш ли си пишка да си играеш, та все моята дъвчеш.........
20 Септември 2005 13:20
Ламбовски, този Райчев чЕ требе да е голем пич, щом за такиЯ простотии плаща пари, е не с неговите естественно
20 Септември 2005 14:39
Интересна гледна точка
20 Септември 2005 14:52
"Заради несъгласие с някои войни нациите се наказваха една друга чрез спортни бариери ..." Така написано ме хвърля в умиление за отминалите години и недоумение от дебилите, които срутиха желязната завеса и оставиха в миналото студената война?! Значи разрушиха идилията- когато някой не е съгласен с политиката на друг- му бойкотира спортните мероприятия и дори го сочи с пръст и му вика "ти си лош, ти си лош, ти си много, много лош"- като в популярният виц преди години... А сега какво става- силният в момента си прави коалицийки, създава си врагове и тръгва да ги громи по света- като оцапа калците- свиква ООН- ето да прави резолюции и да го оправдава за оплескването (рабирай съсипването на до скоро суверенни държави). Къде сме били... и къде отидохмеее.. ееех всичко това да беше и вярно... илюзии... мечтиии...
20 Септември 2005 17:07

Бойко Ламбовски си го харесвам, но не това ми е кахъра сега.
Едва се бях научил да чета, значи е било преди 1960 година, и ми попадна една книжка, от автор чех, за националния футболен отбор на Чехия, съставен от единадесет братя, Клабзуба беше фамилията им, постигаха невероятни усехи. Фантазии, разбира се, но авторът се стремеше да внуши у читателите си мисли, много подобни на тези, които проповяда Бойко. Даже междудържавните конфликти се решаваха в тази книга не с оръдията, а с футболен мач на неутрална територия.
Та мъката ми е следната - някой сеща ли се за автора, дали я има в нета книжката?
Предварително благодаря за всяко инфо по случая.
20 Септември 2005 20:07
Книжката не я знам къде я има, ама по торента са пуснали "Оцеола"
20 Септември 2005 20:18
Войната е естествено състояние на човека. Печелят победителите. После те извеждат човекът от естественото му състояние и става каквото става. Още не мога да разбрера защо наричат войните които разсипаха Европа "световни". Всъщност това е основният губещ от ционистките манипулации. Тук е момента да се намеси Фичо с феноменалната си памет, когато е бил блясък в лявото очо на некой свой възходящ роднина.
20 Септември 2005 20:27
Едуард Басс "Клабзубова единайсеторка "1967
20 Септември 2005 21:22
Долколко кратък мога да бъда :-))
""А нали затова всъщност е борбата.""

Точно така, борбата започвам от себе си...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД