|
----------------------------------
- Как ще обясните на българската аудитория разликата между европейската и американската мечта, след като стратегията на България се нарича евро-атлантическа ориентация, което означава евро-американска мечта?
- Американската мечта бе стандарт за света 200 години като мечта за земя, която дава възможности. Имигранти идваха от цял свят и постигаха успехи. За жалост - и мисля, че това е нещо, което българите не знаят, - през последните 45 години американската мечта бе напълно разнищена. Днес САЩ се нареждат на 24-о място сред индустриалните държави по неравенство на доходите. Само в Мексико и Русия има по-голямо неравенство. Сигурен съм, че българската телевизия е показвала кадри от урагана в Ню Орлиънс. Картината наподобяваше страна от Третия свят. Всеки четвърти американец живее така - в бедност. И въпреки това 51% от нацията още вярват в американската мечта. Когато американците използват думата "свобода", която е сърцевина на нашата мечта, имаме предвид нещо съвсем различно от вашите представи. В САЩ тя означава самостоятелност и подвижност. Затова обичаме автомобила - дума, която съдържа в себе си представата за автономност и мобилност. Американците смятат, че децата трябва да бъдат свободни, независими, да се оправят сами. Това е каубойски манталитет - всеки сам да си живее живота. В Европа представата за свобода е правопропорционална на качеството на живота и на общността. Вашата мечта е по-колективистка, по-общностна, нашата е по-автономистка и индивидуалистка.
- След като двете са толкова различни, възможно ли е България да ги съчетае?
- Американската мечта се основава на индивидуалното натрупване на богатство. Европейската мечта се основава повече на качеството на живота. Американската мечта се основава на растежа, европейската - на трайното развитие с мисъл за околната среда и земята. Американската мечта е фокусирана върху правата на собственост и гражданските права. В Европа се отделя повече внимание на социалните права - като здравеопазване, грижа за пенсионерите и майчинството, защита на човешките права. Американската мечта се концентрира върху работата - ние работим най-дълго в света. В Европа вие предпочитате да работите, за да живеете, а не да живеете, за да работите. Американската мечта се фокусира върху патриотизма и религията. Ние сме най-религиозната нация в света - 90% от американците имат Библия, повечето ходят на църква. В Европа хората показват все по-светска ориентация. Те може и да имат лични вярвания, но не са религиозно и институционално обвързани. Европейците също са настроени патриотично - това личи на футболните мачове. Но политическият патриотизъм ги изнервя, защото им навява спомени за лошите времена през 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век, когато всеки се биеше срещу всеки. Американската мечта залага на военната мощ. Тъй като повечето американци са религиозни, вярват, че злото съществува, че сатаната е реален. Затова, когато Роналд Рейгън, а след това и Джордж Буш говореха за "оста на злото", имаха предвид, че злата сила, дяволът, наистина съществува и че трябва срещу него да има мощна военна сила.
- Трябва ли България да избира между Европа и Америка?
- Книгата ми посочва как да се вземат силните страни от всяка мечта. Мисля, че европейската мечта е по-добър ориентир за младите хора в глобализиращия се свят, но мисля също, че европейците могат да вземат и някои неща от американската мечта, за да станат по-силни - чувството за лична отговорност, надеждата, нашия оптимизъм, поемането на риск.
- Вие изграждате представата си за европейската мечта върху живота на 15-те стари членки на ЕС. Но там има вече 10 нови членки и се надяваме, че скоро ще се добавят още две - България и Румъния. Тази нова конфигурация не налага ли да преосмислите вашата концепция?
- Може би и в България има хора, които смятат, че се нуждаете от американския пазарен модел. Но Европа е голяма икономическа сила. Чист мит е, че Америка е сила, а Европа е за музея. Действителността е друга. Брутният вътрешен продукт в ЕС през 2003 г. надхвърли обема на брутния вътрешен продукт в САЩ. Най-големият износител в света днес е ЕС - не САЩ, Индия или Китай. ЕС е най-големият пазар в света. От 140-те най-големи компании в света 61 са в Европа, а 50 са в САЩ. Европа е по-напред от Америка в основното и средното образование, има повече лекари пропорционално на населението и продължителността на живота там е по-голяма. Европейците почиват 46 дни в годината, ние - 10. В много аспекти може да се каже, че Европа е светъл пример и по-хуманен експеримент.
- Но никой не я определя като икономически локомотив на света.
- Проблемът е, че икономиката й изглежда отслабена, безработицата е висока, а някои неоконсерватори и неолиберали твърдят: "Трябва да се откажем от европейската мечта, защото не можем да си позволим нейните социални програми." Те се обръщат към американския модел, като изтъкват, че растежът на икономиката създава работни места. Но българските читатели трябва да са наясно, че истината за растежа в САЩ през последните 15 години е кредитната задлъжнялост. Американската икономика се движи от кредитните карти за сметка на бъдещето на нашите деца. През 90-те години средните спестявания на американското семейство бяха 8%, а сега са нула. Милиони американци харчат повече, отколкото изкарват. Ако икономиката в Европа е толкова слаба, а Америка е толкова силна, защо доларът не е по-скъп от еврото? Мисля, че американският модел не е добър за България, защото се основава върху дългове.
- Но ЕС гледа с известна ревност към Америка и преди пет години прие т. нар. Лисабонска стратегия да догони до 2010 г. САЩ. Как ще обясните това противоречие?
- Пет години след Лисабон виждаме, че Лисабонската стратегия не работи. Защо? Защото политиците се върнаха у дома си и заиграха с вътрешните си проблеми. Въпросът е кое е по-добро за бъдещето: да се върнат в националните рамки или да се интегрират в икономика без граници? Бъдещето на следващото поколение в България зависи от интеграцията в Европа без граници. Според мен това е решението от Лисабон. Нуждаете се от интеграция на пазара като в Северна Америка. Златната патица се нарича единна Европа.
- Вярвате ли в лидерството на САЩ в демократичния свят? Трябва ли да се придържаме към политическата линия на президента Буш във войната срещу тероризма и по-специално в Ирак?
- Мисля, че тази администрация е опозорена. Тя поляризира още повече Америка. Ние трябва да разберем, че светът се глобализира, превръща се в единна планета. И всички сме уязвими. Трябва да възприемем нова мечта и това е може би европейската, която позволява да се поддържа чувството за лична отговорност, съчетано с чувство за глобална отговорност. Ако всеки се държи по каубойски, светът ще експлодира. Американците трябва да се научат от европейците на солидарност.
- Какво е бъдещето на НАТО? Има ли риск за западната солидарност, след като Европа и Америка не споделят една и съща мечта?
- Добър въпрос. Ние се грижехме за сигурността в Европа 50 години. От друга страна, се отнасям с уважение към стремежа на Европа за изграждане на мира. Ще цитирам Романо Проди, бившия председател на Комисията на ЕС. На една вечеря го запитах каква е представата му за Европа, каква е неговата мечта. Проди каза: "Мир." Европа харчи повече пари от нас за мирни мисии, дава повече пари за чуждестранна помощ, за възстановяване, за хуманитарни цели. Що се отнася до НАТО, Европа трябва да защитава своя военен интерес. Тя създава сили за бързо реагиране от 60 000 души, защото не може да продължава да се осланя на Америка,и в частност на НАТО, което означава американските военни. И ние, американците, трябва да разберем, че рано или късно вече няма да можем да диктуваме чрез НАТО сигурността и външната политика в Европа.
- България продължава да вярва, че се нуждае от американски бази на своя земя. Нима тя върви против интересите на Европа?
- Признавам, че страните в Централна и Източна Европа са благодарни за американското военно присъствие, защото смятат, че е служило като противоотрова срещу Съветския съюз толкова много години. От друга страна, съветската заплаха си отиде. Младото поколение вижда, че бъдещето му е Европа. Младите българи все повече ще казват, че са българи и европейци, и ще започнат да осъзнават отговорността да са част от голяма Европа, като развият и чувство за колективна сигурност.
