Министърът на вътрешните работи Румен Петков вероятно още не е свикнал, че не е в опозиция, а начело на сериозна институция, иначе нямаше да се стряска и държи неадекватно при всяка критика към действията му. В рамките само на седмица се случиха две неща: първо, министърът отправи обвинение към медиите, които според него с критиките си работели против интересите на държавата, понижавали самочувствието на полицаите и прочее; второ, не прие, че е сгафил с идеята си да състави Обществен съвет към МВР, и директно започна да размахва пръст, да плаши с възмездие критиците във и извън медиите. "Ако напъните на господата да се упражняват с Обществения съвет на МВР не престанат, ще последва обратна реакция", предупреди той.

От една страна, е добре тази енергия министърът да я насочи срещу бандитите. От друга - още не са минали 100 дни от неговата работа, сиреч все още се намира в любовен период с медиите. За да се появят критики, значи Петков много бързо се е изстрелял в облаците и е редно да бъде върнат на земята с въпроси от принципен характер.



Основната тема тук е доверието към МВР



Последните изяви на Петков не работят в посока на неговото повишаване. Да вземем например гневната му заплаха към критикуващите го политици. "Тези, които са се занимавали с разработки (политически - бел. ред.), не трябва прекалено да разчитат на възпитанието ми. Ако много държат да бъдат огласени политически разработки, аз ще го направя. И тогава ще стане ясно кой се е занимавал с тях и ще трябва да обяснява с какви мотиви го е правил."

Т.е. от думите на Петков става ясно, че при предишни правителства МВР е изпълнявало политически поръчки, което само по себе си е незаконно. Ако министърът има такива данни, защо не сезира прокуратурата и не изчисти това петно от работата на министерството, като направи публично достояние нарушенията на свои предшественици? Ако умишлено не го прави, създава впечатлението, че той е част от заверата тип "гарван гарвану око не вади". Как тогава ще ни гарантира, че прецедентът няма да стане политика и по негово време, че и той няма да разработва политическите си опоненти? Още повече след подобни закани.

Самият обществен съвет е абсолютно неясен като орган от законова гледна точка, както коментира "Сега" миналата седмица. Той нито е неправителствена организация, нито държавен орган. Ако не е една некадърна ПР кампания, навежда на мисълта, че е опит да се изведе извън скоби, по якобински, управлението на сигурността на страната. Това само по себе си е антипарламентарно. България е демократична държава и в конституцията ясно е казано кой къде кове законите и кой как ги изпълнява. Вероятно тези мъже са големи професионалисти и едва ли някой ще критикува Румен Петков, ако пие кафе или нещо друго с тях, но превръщането на приятелски отношения в институция не би следвало да се толерира от обществото по никакъв начин.

Доверието към МВР действително е малко, но не защото журналистите не го подкрепят, а защото



има очевадни несправедливости,



двойни стандарти и ялови действия по отношение на масовата престъпност. Да вземем например синята лампа върху колата на Христо Стоичков, която националният селекционер използва абсолютно незаконно. За нея "Сега" писа още при предишното ръководство на МВР, което не реагира. Оня ден колегите от Нова телевизия показаха как Стоичков продължава да пуска синята лампа. Петков не желае да коментира това ходещо закононарушение. Друга тема е за какво му е на Камата синя лампа. (То ако така се гонеха победите на футболното игрище, както със сирена - пиян шофьор, да го преглътнем, но явно яловите треньори и политици се крият зад сините буркани.) Случаят е дребен, но изключително значим поради името на Стоичков и поради постоянството на МВР при две правителства да си затваря очите. Ако Петков подкрепя двойните стандарти, как обикновените, честни полицаи ще си вършат съвестно работата. Те как ще знаят кого да арестуват и глобяват, ако политиката на правителството не е последователна.



Така стигаме и до самочувствието на обикновените полицаи



Да застане министър Петков един ден на иначе забранената за движение улица "Граф Игнатиев" и да види колко скъпи коли профучават с бясна скорост по нея и как униформите се свиват като попарено мушкато пред тях и тогава пак да поразсъждава кой допуска това. Очевидно не са медиите.

Примерите могат да са хиляди, но и това стига на министъра като база, върху която да поразсъждава и през стоте дни на толеранс да се захваща с бандитите, а не с медии и политици.