Кандидозата е сред най-упоритите и трудно лечими гъбични инфекции, твърдят лекарите. В българската политика кандидозата се проявява под формата на нелечимо желание да се кандидатираш за властови длъжности като средство за подобряване на личното благосъстояние. Три месеца преди местните избори заболяването придобива епидемичен характер. На кастингите в партийните централи се точат опашки от мераклии за власт, привлечени от перспективата за усвояване на европейски средства - единствената сигурна хранилка за общините. Партийните велможи вече сглобяват схемите и тарифите за платения вот, който за последните две десетилетия се превърна в един от най-развитите пазари у нас. По изчисления на Центъра за изследване на демокрацията на местните избори през през 2007 г. електоралният алъш-вериш е струвал поне 200 млн. лв. А оттогава минаха 8 години, през които търговията с гласове силно се разрасна. Накратко, задават се може би най-скъпите в парично и най-опасните в демократично изражение местни избори у нас, които ще предопределят и резултатите от следващия парламентарен вот. Неслучайно инвестициите започнаха още в началото на годината с масовите незаконни адресни регистрации.

Прогнозата стъпва върху няколко аргумента. Най-напред



битката е за усвояването на новите траншове



по европейските оперативни програми на обща стойност 15 млрд. лв., голяма част от които са предназначени за развитие на регионите и за развитие на селските райони. Сиреч ползватели на тези средства се явяват основно общините. Затова е толкова важно за партиите да овладеят максимално местната власт, тъй като според негласната, но утвърдена българска практика част от средствата се връщат към централите под формата на такса "лоялност". Пари, които захранват черните партийни каси, позволяват на върхушките да живеят в охолство и същевременно гарантират пореден кметски мандат. Разпределянето на паричните потоци към приятелския бизнес пък се трансформира в корпоративен вот на следващи избори. Така порочният кръг се затваря и "послушните" кметове се превръщат във феодали. Моделът е устойчив, тъй като се възпроизвежда при всички избори. Нещо като електорално перпетуум-мобиле, захранвано с корупция.

Особено показателен е примерът със скандалния хасковски кмет Георги Иванов, който кметува четвърти мандат от 1999 г., като всеки път е подкрепян от различна политическа партия. Последно се писа пръв реформатор, срещу което синът му получи депутатско място в групата на РБ. Въпреки множеството скандали, свързани с имотите му, и въпреки разследванията за длъжностни престъпления реформаторите се гласят отново да го издигнат за кмет.

На второ място местните избори са



лакмус за политическото здраве на партиите



И за парламентарните перспективи пред тях. Така към регионалния мащаб се наслагва националният. Загубата на НДСВ на кметските избори през 2003 г. бе предвестник на упадъка му в централната власт. И обратното - преди да "бие" тройната коалиция на парламентарните избори през 2009 г., Бойко Борисов показа мускули първо на местния вот две години по-рано и се заяви като алтернатива. Гласуването наесен ще покаже кой кой е в управляващата коалиция и доколко претенциите на по-малките коалиционни партньори съответстват на електоралните им възможности.



За РБ, АБВ и ПФ изборите ще са битка за доказване



За ГЕРБ - демонстрация на превъзходство. Сериозни разминавания между претенциите и реалността може да доведат до разместване на политическите пластове в национален мащаб. Ако ДПС например се утвърди като втора политическа сила след местните избори, което не е изключено, това до голяма степен ще й гарантира влизане във властта на следващи парламентарни избори. Затова движението, макар и формално в опозиция, работи хиперактивно за доовладяване на Северозапада. Съдружието между ДПС и циганските тартори във Врачанско осигури два поредни мандата на депутата Камен Костадинов. Благодарение на ромския вот партийният спечели и няколко кметски места в областта - в Борован, Хайредин, Галиче. В новите схеми за предстоящия вот са приобщени и големите земеделски арендатори - единствени работодатели в региона и солидни доставчици на корпоративен вот. Така де, политическото здраве иска поддръжка. А



ДПС е особено изобретателно в сферата на изборния разврат



и "разширяването на географията". Пак и разнообразяването на етническия профил на местния мургав електорат ще й позволи и занапред да парира обвиненията, че е етническа партия, и да продължи да кокетничи по темата за "значимостта на малкия човек в малкото населено място". Засега само БСП се опитва да подкупи електората не с пари на ръка, а с обществени услуги - безплатни детски градини, денонощни аптеки, медицински грижи и пр. Ще е истинско чудо, ако пробие с идеи в това оспорвано комерсиално състезание.

Местните избори са сърцето на властовия двигател. Затова ще сме свидетели на невъобразими компромиси и невъзможни политически комбинации. Само на местни избори управляващи и опозиция се прегръщат, стари врагове си прощават, сестрински партии се разделят. Местните избори са вакханалията на българската демокрация, в която нечистите сили обладават електората със собствените му пари в името на победата и за благото на далаверата. За да пребъде схемата "пари, власт, пари прим".