Само в България и Румъния налагането на дисциплинарни наказания на магистрати става с тайно гласуване. В останалите държави от Европейския съюз това се случва явно, показа изследване на Висшия съдебен съвет (ВСС), цитирано от "Капитал".

Съветът детайлно е проучил по какъв начин се вземат кадровите и дисциплинарните решения в държавите от ЕС. В Австрия, Португалия, Норвегия, Дания, Словения, Хърватия, Полша, Латвия и Литва кадруването става с явно гласуване. В Словения, Полша и Литва с решение на мнозинството от членовете на съвета гласуването по изключение може да бъде и тайно. Възможност да се гласува "въздържал се" има в Хърватия, Латвия и Литва. В Словения член на съвета се въздържа от гласуване само когато има съмнения за безпристрастността му.

Въвеждането на задължително явно гласуване във ВСС беше сред най-спорните предложения за промени в конституцията, предложени от министъра на правосъдието Христо Иванов. Главният прокурор Сотир Цацаров бе против, срещу поправката се обяви и ДПС, а впоследствие реформаторите и ГЕРБ се отказаха от промяната. Само Върховният касационен съд (ВКС) определи явното гласуване като достижение на демокрацията.

След като отнесе множество критики заради отстъплението, Реформаторският блок съобщи, че отново ще внесе поправката между първо и второ четене на конституцията.