- Г-н Грилихес, какво показват данните на фирмите "събирачи на дългове" - има ли увеличаване на неплатените задължения от началото на 2015 г., променят ли се тенденциите?

- На практика нашата информация не е изобщо за задлъжнялостта на домакинствата и фирмите в България. Ние имаме данни само за лошите вземания, които различните фирми ни възлагат да събираме. От началото на годината при нас има увеличение на обема вземания, които трябва да събираме. Но това не означава непременно, че има ръст на неплащанията в икономиката. Като брой най-много са задължените към мобилни оператори. Тази година това е най-големият обем възложени вземания.

- Кои борчове българинът погасява с предимство и кои отлага?

- Наблюденията ни показват, че хората първо плащат вноските по ипотечния кредит - ако имат такъв. Защото за българина жилището е едно от най-важните неща. След това са сметките за електричество, което също е обяснимо - ако човек се забави, спират му тока. Тъкмо обратното се случва със сметките за парно и вода. Хората отлагат плащанията, защото знаят, че топлофикациите и ВиК дружествата не могат да им "спрат кранчето". Някъде по средата са телефонните сметки, вероятно защото могат да ви спрат сим картата, но вие може да отидете при друг телеком за нов договор. Факт е, че има доста голям обем висящи "телефонни" дългове.

- Коя е основната причина българинът да просрочва вноски, да не плаща сметки?

- Задлъжнелите лица могат да се разделят на две основни групи. Част от хората са били недобросъвестни още при вземането на кредита или сключването на договора. Те изобщо не са планирали да си плащат задълженията. Но повечето длъжници са станали "лоши" по обективни причини, изпаднали са в неочаквано затруднение - например загуба на работа, внезапно заболяване, злополука и спешна нужда от скъпо лечение, авариен ремонт на дома или на колата след катастрофа и т.н. С такива хора винаги водим диалог, търсим компромиси, договаряме разсрочване и отсрочване на вноски и обикновено проблемите се решават. С недобросъвестните длъжници обаче общуването е трудно. Водим разговори, после те престават дори да откликват на наши обаждания и в крайна сметка може да се наложи да ги издирваме по съдебен ред.

- Много ли са българите, които си купуват скъпа вещ на лизинг, сключват договор за услуга или взимат заем с ясното съзнание, че няма да плащат?

- От тези, които ние обработваме, са около 10-15%. Разбира се, има нюанси. В някои случаи има очевидна измама - например вземане на кредит с чужда лична карта. Има хора, които взимат кредит, без да мислят как ще го връщат. Има и такива, които са опитвали да бъдат коректни, но после са решили, че няма да обслужват дълга си. Но в общи линии делът на длъжниците, които отказват да говорят с нас, крият се и отказват заедно да търсим решение, е в тези граници - до 15%.

- Другите европейци по-малко ли шмекеруват, по-съвестни ли са от българите?

- Сравненията са много трудни. И винаги трябва да се отчитат две неща - какво е състоянието на икономиката в момента и каква е дисциплината на плащане по принцип. В западните страни след кризата се вижда много голямо подобрение в това отношение. Сигурно няма да ви изненадам, като ви кажа, че в Германия задлъжнялостта е много по-ниска, отколкото в България.

Колкото до дисциплината, трябва да сме наясно, че германците, французите или американците не се раждат с някакъв ген, който ги кара да си плащат навреме сметките. Там просто има контролни дисциплиниращи механизми - като финансови рейтинги, кредитни агенции, регистри, които поддържат информация за длъжниците.

- Нещо като кредитния регистър, който имаме и в България?

- Въпросът е, че в нашия регистър постъпва информация само от банките и небанковите финансови институции, т.е. бързите кредити. Но дали си си платил парното или телефона, никой не знае. Събирането на всички данни накуп е изключително важно, защото, ако тази информация е налична и достъпна, няма да е възможно един и същи човек да трупа все нови и нови дългове - просто никой кредитор няма да се договаря с него. Това е превантивната роля на регистъра.

Последствията от трупането на необслужвани задължения тежат на всички. На практика всеки неплащащ увеличава цената на съответната услуга за всички коректни, плащащи клиенти. Така че значението на подобен вид регистър е изключително голямо. Водим разговори по тази тема с Министерството на финансите и сме оптимисти, че ще има резултат, разбира се, при спазване на изискванията за защита на личните данни и др. Има способи, по които такъв мегарегистър може да се изгради, без да се нарушават правата на гражданите.

Такъв регистър работи най-ефективно, когато всяка компания, която иска да го ползва, е длъжна и да публикува информация в него. Той би могъл да работи така: институция, която отпуска рискови бързи кредити, дава заем на хора с оценка например 3.50. Банките пък ще кредитират клиенти, чиято оценка е над 5.25. Всеки потенциален кредитор ще е информиран за качеството на клиента си и ще може да ценообразува адекватно. Клиентите пък от своя страна ще са заинтересовани за това да качват рейтинга си, за да ползват по-евтина услуга.

- Често се чуват обвинения, че фирми "събирачи на дългове" злоупотребяват с незнанието на гражданите, че ги плашат и им извиват ръцете. Наскоро адвокат Петър Хранов обясни, че хората масово се подлъгват и подписват разни документи на колекторски фирми. А понеже така потвърждават, че са длъжници, налага се да плащат дори суми, които всъщност са били с изтекла давност?

- Не съм запознат с позицията на адвокат Хранов. Факт е, че давността се прекъсва при подписване на двустранно съгласие - например споразумение за разсрочване. Юридически погледнато, едно вземане не престава да съществува, след като изтече определен срок, просто то не може да бъде търсено по съдебен ред. В този смисъл, ако на един мобилен оператор се дължи сума за предоставена услуга отпреди 10 години, да, телекомът не може да осъди този клиент. Но ако утре клиентът потърси нова услуга, операторът може да си поиска парите и ако клиентът е заинтересован от новата услуга, ще направи плащане. Колекторите не мамят, те търсят вземания, които са доказани или доказуеми, а оттам нататък, ако клиентът е добросъвестен и иска да изпълни своето задължение, е добре и той самият да има документ. Включително и защото вземанията с изтекъл или изтичащ срок понякога подлежат на отстъпка, на намаление. Така че да, вярно е, че давността се прекъсва с подписването на споразумение, но, от друга страна, при чисто житейски прочит на нещата това може да е начинът човек да излезе от затруднение и да си изпълни задължението, което така или иначе виси над него, не престава да съществува.