Насред лятната летаргия изтекоха сроковете за изготвяне на становища по едно от най-интересните конституционни дела за последните години - за обявяване на противоконституционна ратификация на договорите с 4 банки за емитиране до 2017 г. на 8 млрд. евро нов външен дълг. Като всяко конституционно дело, засягащо баланса на правомощия между изпълнителна и законодателна власт, и това ще бъде особено интересно с принципните тълкувания на съда.

От наличните към момента становища ясно личат пукнатините около процедурата, при която бе взето решение за одобряване на програмата за поемане на дълг. Независимо от решението, което КС ще вземе, налице е видимо полуспазване на правилата, каквото не бива да се допуска от нито едно правителство, от нито един министър. Какви са доводите на страните?



Просто програма или международни договори с обвързващи финансови ангажименти



Този централен въпрос, който стоеше при обсъждането на дълга, пронизва и в момента становищата на страните и е ключов за изтъкваните аргументи за противоконституционност. При споровете по проекта за ратификация на договорите финансовото министерство нееднократно изтъкна, че с изготвената средносрочна програма за периода 2015-2017 реално не се поема дълг, а само се заявяват намерения за емитиране на 8 млрд. евро. Размерът на дълга, който ще се поема, ще зависи от годишните бюджети, сключването на договори за целия период и общата сума е просто удобно средство, което дава яснота за намеренията на кабинета и ще позволи повече гъвкавост.

Версията "това е просто програма" щеше безспорно да е по-убедителна, ако някой бе виждал програмата преди подписването на самите договори. МФ първо подписа договорите - на 6 февруари, а после внесе законопроект за ратификация, който взриви парламента, защото депутатите за пръв път се сблъскаха с въпросната програма. Тук има един много любопитен факт, който ще е централен и по предстоящото дело.

Няма никакъв спор, че съгласно конституцията Министерският съвет не може да сключва договори за поемане на държавни заеми, без да е получил съгласие от парламента. Отделно от това, ако договорите за поемане на финансови задължения са международни, те подлежат на ратификация. Ратификацията на договорите за дилърство по дълга въпреки сериозния политически трус в управляващата коалиция в крайна сметка се случи. Остава спорен обаче въпросът дадено ли е съгласие за преговори и подготовка на самите договори.

Светлина по темата хвърля взетото на 13 ноември 2014 г. решение от парламента, с което той дава изрично съгласие за взимането в рамките на 2014 г. на извънреден външен заем в размер на до 3 млрд. лв. Нуждата от подобно отделно решение за съгласие възникна, за да не се чака актуализацията на бюджет 2014 и промяната на лимита за външния дълг. В рамките на това решение за даване на съгласие за провеждане на преговори за поемане на дълг до 3 млрд. лв. между другото е вмъкното и съгласието за подготовка на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните пазари. Така на практика МФ си е подсигурило гърба. Макар никой да не е виждал въпросната средносрочна програма, а само резултата от нея - закон за ратификация на договори с банки-дилъри, изпълнителната власт не може да бъде упреквана, че не е получила съгласие от парламента.



Съгласие върху какво - откъде се взе числото 8 млрд. евро



На фона на наличието на изрично съгласие на НС да се работи по средносрочна програма недоумение буди свенливият начин, по който е развита тази аргументация в юридическото становище на МС по делото. Решението от 13 ноември е споменато в становището, но не е централен аргумент по темата. Юристите на Министерския съвет са предпочели да доказват по друг път, че в случилото се няма никаква изненада, прибягвайки до странна математическа операция. Те изтъкват, че не е нужно отделно решение на НС за съгласие и то може да бъде получено с по-висш акт - закон. Такова съгласие в случая е дадено в два закона - законите за държавния бюджет за 2014 и 2015 г., счита МС. Оттам изтъкват, че по закона за държавния бюджет за 2014 г. е предвидено поемането на 8.9 млрд. лв. нов държавен дълг, а в закона за държавния бюджет са предвидени още 8.1 млрд. лв. дълг. Също така с решение на НС парламентът се е произнесъл с предварително съгласие за сумата от 3 млрд. лв., пише в становището на МС.

Подобни математически гимнастики могат да имат само една цел, макар това да не се заявява открито - да оправдаят някак си числото 8 млрд. евро. Включването на бюджет 2014 като аргументация обаче е откровена манипулация, чист абсурд. Бюджет 2014 и взетото решение за 3 млрд. нов външен дълг в рамките на този бюджет не касае по никакъв начин средносрочната програма, която покрива период за 2015-2017 г. Наистина 3-те милиарда заем от края на 2014 г. бяха платени с нов външен заем, но няма как да се твърди, че съгласието за едното е равно на съгласието за другото. Цитирането на целия позволен нов дълг за 2014 г. - 8.9 млрд. лв., може да се обясни с желанието да се получи сбор, близък до 8 млрд. евро, но просто не може да се приеме като коректно.



Ратификацията на договори - отговорност или формалност?



Споровете по числото 8 млрд. евро са свързани и с втория аргумент на опозицията да търси обявяване на противоконституционност на ратификацията. Проектът за ратифициране на договорите с банките бе гледан на две четения в рамките на едно и също заседание, като депутати от опозицията направиха 2 предложения за промени на второ четене. Едното - за редуциране на размера на дълга до 6.9 млрд. лв., колкото е лимитът за външния дълг в бюджет 2015 (Мая Манолова), и второто - за намаляване на ангажимента за нов външен дълг от 8 млрд. евро на 7 млрд. евро (на Георги Кадиев). Кадиев аргументира предложението си с признание на самия финансов министър, че в размера на дълга наистина има буфер от 2 млрд. лв., който може да се спести и да не се емитира. Това обяснение си остана само на думи, което не попречи на АБВ да си го припише като заслуга.

Появата на алтернативни предложения за второ четене и обясненията за наличие на резерви в бъдеще време ясно показва, че съгласие по размера на планирания външен дълг няма. Вижда се и реалното предрешаване на политиката по емитиране на дълг в следващи години. Предложенията на второ четене обаче не бяха допуснати и това се изтъква от опозицията като нарушаване на конституционното изискване законите да се приемат на две четения.

Тук контрааргументите на изпълнителната власт са много подробно развити, като се позовават и на предходна практика на КС. От МС изтъкват, че ратификацията на договори касае интереса на трета страна, с която са водени преговори, и не може да се допуска едностранно изменение на договора от страна на депутати. Начинът Народното събрание да се произнесе, че не е съгласно с договора, е да отхвърли ратификацията, но не и да внася изменения на второ четене. Тези аргументи звучат убедително, но не са оправдание ратификациите да се превръщат в пълна формалност, както редовно недоволстват депутати. Юристите на кабинета не считат и че при приемането на ратификацията е злоупотребено с правото двете четения на закон да могат да се провеждат в рамките на едно заседание. Според опозицията решението дали това да се случи накуп е следвало да се вземе преди двете гласувания, а не между тях, за да могат депутатите да са подготвени.

Какво и как ще реши Конституционният съд предстои да видим. Ще бъдат любопитни и становищата на конституираните независими страни - института за модерна политика и центъра за изследване на демокрацията. Какъвто и да е резултатът от делото обаче, едно е ясно - част от политическата цена вече бе платена. Хубаво е управляващите да си дават сметка за това.