Има области, в които превенцията е задължителна. И една от тях със сигурност е противодействието на престъпленията на пътя, които само за няколко години са причинили смъртта на хора, които могат да направят един средно голям български град. И са ранили още в пъти толкова българи. При това всички те в най-хубавата си възраст - деца, младежи, хора в разцвета на силите си, в най-работоспособното си време. Като оставим настрана какви огромни щети се нанасят, то трагедиите във всеки един от тези случаи са не само кървави, но и незаличими.

Затова е повече от естествено да се прави всичко възможно тези случаи да стават по-малко. И то във всички възможни фази, с всички възможни методи - от техническата годност на автомобилите, през шофьорските способности, през установяването и наказването веднага и на най-малкото нарушение на пътя, на всяка хулиганска проява, та чак до бързи, ефективни и тежки присъди за всеки, който причини смърт на пътя, още повече след употреба на алкохол, на наркотици, след превишена скорост ...

Защото



често главен виновник за пътната касапница се търси все в закона,



все в липсата на едно или друго наказание за едно или друго престъпление. Но може би трябва да се каже, че има много закони и те предвиждат не рядко и тежки наказания. Че смисълът е повече в бързината, справедливостта и тежестта на наказване на тези престъпления.

Когато обаче един съд присъжда 11 години затвор за прегазено на пешеходна зона бебе, а после друг съд я намалява драстично на 7 години, с цяла една трета, то нещата не бият на държавна политика.

Още повече че става дума за случай, при който смъртта е причинена от шофьор полицай на пешеходна зона, след каране с превишена скорост, а според експертизи и с алкохол, и с канабис в кръвта. Затова няма как човек да не се запита поради какви причини една такава присъда се намалява толкова много?

Преди няколко месеца Бургаският окръжен съд осъди граничния полицай Костадин Стоянов на 11 години затвор, след като съдебният състав определи случая като особено тежък. Три месеца бяха достатъчни на съда да приключи съдебното следствие и да се произнесе за катастрофата, която стана на 11 септември м.г. в созополското село Крушевец. Тогава Стоянов навлезе с колата си на тротоара и уби намиращата се в бебешка количка 11-месечна Красимира.

Както и да го погледне човек,



за тромавото българско законодателство



това дело си беше като бяла лястовица. То мина с разпит на свидетели, след това бяха изслушани вещите лица, извършили четирите експертизи по случая, и накрая приключи с кратки пледоарии на страните по делото. Нова автотехническа експертиза прибави към обвинението на подсъдимия още едно утежняващо вината обстоятелство. Експерти установили, че автомобилът по време на катастрофата е бил на пета предавка и се е движил с превишена скорост от 59 километра в час.

В хода на делото прокуратурата поиска 10 години затвор за подсъдимия, което е точно средният размер на предвижданото в Наказателния кодекс. Според държавното обвинение полицаят е действал в условията на престъпна самонадеяност. Адвокатите на подсъдимия пък, че той трябва да бъде оправдан по повдигнатите обвинения и да бъде признат за виновен само за 2 нарушения, извършени по непредпазливост. Освен това според тях неправилното съхранение на кръвните проби на Стоянов ги е направило негодни за анализ и води до основателни съмнения в качествата на резултатите. Самият Костадин Стоянов заяви категорично, че когато се е качвал в колата, е нямал чувството, че е под въздействието на алкохол и че никога не е употребявал канабис.

Така или иначе присъдата от 11 години бе приета някак от обществото и изобщо не бе приета от родителите на децата, които през цялото време настояваха за максималната присъда от 20 години затвор.



Изненадващо обаче Бургаският апелативен съд свали драстично



наказанието - от 11 на 7 години затвор. И тук трябва да се отбележи, че на практика делото се движеше светкавично за българските условия. Няма как обаче да не се концентрира човек върху това кое пък е това, което налага намаляване на присъдата при приетата фактическа обстановка.

Апелативните съдии сега отмениха присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за виновен, че е причинил смъртта на детето на "пешеходна пътека", и го оправда да е извършил деянието на пешеходна пътека. Въпросната грешка е тръгнала още от обвинителния акт, след като е било очевидно, че трагедията се е разиграла на тротоара. С решението на втората инстанция бе намалено и наложеното на Стоянов наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 13 на 9 години.

Интересно е да се отбележи, че Бургаският апелативен съд все пак е възприел изводите на първоинстанционния съд, че случаят е особено тежък и подсъдимият следва да отговаря за по-тежко наказуемото престъпление по транспорта от обикновените случаи на тези престъпления. Най-малкото защото въпросното лице е прегазило Красимира в пияно състояние в комбинация с канабис. Съдът приема, че деянието е съзнателно непредпазливо, тъй като конкретните количества алкохол и наркотични вещества



не могат да попаднат в организма му без неговото знание и воля



и по делото липсват данни за принудителното или несъзнателното им приемане.

Според съда обаче нарушаването на правилата на движение от Стоянов не е умишлено, а непредпазливо - самонадеяно. Магистратите приемат, че наложеното наказание е "несправедливо завишено и като такова се явява несъответно на извършеното престъпление и следва да се намали.

"Налице са редица неотчетени или подценени от първоинстанционния съд смекчаващи вината обстоятелства като чистото съдебно минало на Стоянов, продължителен трудов стаж във и извън системата на МВР, през който няма допуснато нито едно дисциплинарно нарушение и положителни характеристични данни за семейното му положение", пишат апелативните съдии. Според магистратите от справка на "Национална система - 112" ставало ясно, че минути след произшествието подсъдимият е сигнализирал за него, което се смята, че е бил съпричастен към случилото се. В тази насока били и "дадени показания в хода на съдебното производство от незаинтересован свидетел, който е заявил пред съда, че подсъдимият е искал да окаже помощ за изваждането на детето от детската количка".

Според магистратите наказанието трябвало да се намали и защото



подсъдимият е употребил алкохол малко над границата



на допустимата норма, а именно 0.58 промила при допустима концентрация от 0.5.

Странно е обаче, че, от една страна, съдът приема, че подсъдимият е употребил и канабис, но изобщо не го обсъжда като контра и като отегчаващо вината обстоятелство. Защото, ако е вярна експертизата, то хем да си пил, хем и да си употребил при това високорисково наркотично вещество по терминологията на експертите си е проблем.

"Деецът самонадеяно е мислил, че може да предотврати пътнотранспортното произшествие и вредите от него. Той е имал дългогодишен опит като водач на лек автомобил, познавал е пътя, защото почти ежедневно е пътувал по този маршрут, но очевидно приетото количеството алкохол, комбинирано с наркотик, го е направило негоден да контролира автомобила и траекторията му на движение до удара с бебешката количка", пишат в мотивите си и апелативните магистрати. И на този фон намаляват присъдата, и то с цели 4 години. Интересно е да се отбележи, че в хода на втората инстанция и прокуратурата поиска на практика по-ниско наказание. Държавното обвинение поиска деянието да бъде преквалифицирано и тогава наказанието може да е в рамките на от 3 до 10 години. Въпросното решение подлежи на обжалване и протестиране и пред Върховния касационен съд.

То обаче поставя ребром въпроса дали съдебната филантропия за причинена смърт на пътя, при това от хора на властта, след превишена скорост, след употреба на алкохол, че и на канабис не се връща като бумеранг.

Изобщо последните години са белязани от някак странна съдебна благотворителност при определяне на наказанията за на практика тежки като резултат деяния. Стига се до абсурда, при който закоравял рецидивист, който категорично е показал, че не може да се социализира, получава примерно 3 години за поредно убийство. Или пък данъчен измамник, източил милиони, да минава с условна присъда. Или пък хванат с подкуп лекар, данъчен, митничар, полицай да минават с пробация. Изобщо тази държавна "благотворителност" и фактическа, но необявена наказателна амнистия става все по-опасна. Защото чрез нея например само с глоби се разминаха лекари, след чиито грешки умират пациенти, полицаи,



убиващи заради немарливо бораване с оръжие невинни хора,



учители, заради чието безхаберие умират деца по екскурзии, строителни предприемачи, заради чиято небрежност има загинали по сгради и строежи, охранители и собственици на заведения, пред които умират деца заради неспазени правила. Стига се дори до фактически отказ от правосъдие. Обясненията са, че законодателят, а и съдилищата се водят от някакви икономически и благородни мотиви - да бъдат разредени затворите, които в момента са препълнени, и да бъдат социализирани престъпниците.

Заради всичко това правосъдието изобщо не може да изпълнява една от най-важните си функции - превантивната. И най-вече то започва да изглежда несправедливо, което може да роди обществен гняв. А това е наистина като връщане на бумеранг.