"Правото на забрава" стъпка по стъпка се превръща в "право да не пишеш за нищо, което не е удобно някому". Когато миналата година Европейският съд в Люксембург постанови, че администраторите на лични данни (в частност "Гугъл") трябва да скриват линкове към уебстраници, в които се споменава остаряла, неадекватна или невярна информация за дадено лице, това бе първата стъпка към страшен удар за медиите в интернет.

Втората стъпка бе направена от британската Комисия по информацията, която се занимава със защитата на личните данни в Обединеното кралство. Преди дни тя нареди на "Гугъл" да премахне девет линка към новинарски текстове, в които се разказва за премахнати заради правото на забрава резултати. В най-директен превод: медиите вече нямат право да пишат за хората, на които не им е приятно да се пише за тях.

Това, разбира се, е преувеличение. В едно цивилизовано общество никой не би си помислил да диктува подобно нещо. Медиите могат да пишат за каквото пожелаят. Затова пък явно институциите могат спокойно да нареждат на



най-използваната търсачка в Европа да не показва



тези текстове. Това, в крайна сметка, не е цензура - според съдебното решение "Гугъл" е администратор на лични данни, а не медия. Освен това на медиите не им е забранено да разказват за това кои от текстовете им са практически скрити за обикновения потребител - просто тези текстове са недостъпни чрез търсене на името на споменатия в тях човек.

В конкретния случай търсачката е премахнала линкове към медийни текстове за престъпление, извършено преди 10 години. Премахването им довежда до още новинарски текстове, които обсъждат действията на търсачката и причините за скриването, и съответно те започват да излизат като резултати в нея. Във въпросните нови статии има детайли около престъплението, както и името на извършителя, така че следва ново искане те да бъдат скрити. Този път обаче "Гугъл" отказва с мотива, че става въпрос за скорошна новина, чието обсъждане е в обществен интерес, и това води до въпросното нареждане на Комисията. Сега "Гугъл" има 35 дни, за да премахне линковете към новото съдържание, в което е изписано името на потребителя, или да обжалва нареждането пред съда.

"Решението на Европейския съд миналата година посочи ясно, че линкове, които се появяват при търсене на името на индивида, попадат под обхвата на правилата за защита на личните данни. Това значи, че в тях не бива да се включва информация, която вече не е релевантна", коментира заместник-комисарят Дейвид Смит.

Впрочем от миналата година насам, когато



търсачката неохотно започна да прилага



решението на съда в Люксембург, тя действа по свои собствени критерии, неизвестни на широката публика. Макар да публикува статистики за това колко искания са направени от различните държави и колко от тях са удовлетворени, причините, поради които дадено искане е прието, а друго - не, остават само между "Гугъл" и подалия сигнал потребител. Работната група към ЕК - "Член 29", миналата година даде предложения, които трябваше да залегнат в европейското законодателство и да уеднаквят прилагането на правото на забрава във всички държави от ЕС и всички търсачки, но подобно законодателство още няма изработено. Така че всеки администратор на лични данни решава за себе си какво и как ще прилага, докато потребителите не стигнат до националните агенции за защита на личните данни, а от тях - на съд, който да изтълкува приложението на правото да бъдеш забравен и дали то се сблъсква с обществения интерес.

Миналия септември например амстердамски съд приложи изненадващо либерално тълкувание на люксембургското решение. Тогава на осъден за опит за убийство, който още обжалва, бе отказано да скрие линкове в интернет, в които се споменава извършеното престъпление. Съдията се мотивира с тълкуване, че правото на забрава не защитава индивидите от негативните последствия от действията им. Според решението на съда това право важи само за "преследване" от "нерелевантна" и



"ненужно опетняваща доброто име" информация



Подобни елементи няма в решението на Европейския съд, но са част от интерпретацията на правото да бъдеш забравен в Амстердам.

Междувременно делата срещу "Гугъл" се трупат - през юни тя обжалва нареждане на френската Национална комисия за информатиката и свободата (която се занимава със защитата на личните данни), което искаше спорните резултати да се скриват не само от европейските домейни на търсачката, а от всички нейни световни страници. "Макар че правото да бъдеш забравен е част от закона в Европа, то не е част от правото по света", заяви Петер Флайшнер от Глобалния съвет за неприкосновеността на "Гугъл". "Нещо повече - има безкраен брой примери, в които едно съдържание е незаконно според националните закони, но би било легално в други държави. Тайланд криминализира критичните за краля текстове, Турция криминализира някои изказвания за Ататюрк, а Русия обяви за незаконна речта, смятана за "гей пропаганда".

Би Би Си също се възпротиви на скриването на линкове, като публикува списък с връзки към техни статии, премахнати от търсачката. "Невъзможно е да имаме смислен дебат, ако хората нямат идея какво се скрива", заяви отговарящият за редакторската политика Дейвид Джордан. Лошото е, че медиите практически не участват в дебата, освен когато "Гугъл" ги уведоми, че някои от страниците им вече не се виждат при търсене - практика, която не се прилага винаги и също е обект на правни битки.

Така "правото на забрава", което цели да предпази личния живот на обикновения човек, всъщност довежда до куп различни и неприятни последствия. В обстановка, в която няма уеднаквени европейски правила за прилагането му, а интернет търсачките сами решават кое е в обществен интерес, кое е лична информация и кое от двете ще вземе превес, то повече вреди на свободата, отколкото помага на неприкосновеността.