Когато човек се задържи повечко на власт, започва да се изказва като народопсихолог, защото му се струва, че вижда на длан навалицата, която управлява. Бойко Борисов се върти от 10 години по високите изборни етажи на властта и досега е дал



три паметни оценки за българите



От позицията си на столичен кмет ги определи през 2009 г. като "лош човешки материал". Като премиер първи мандат ги удостои през 2012 г. с откровението "и вие сте прости, и аз съм прост, затова се разбираме". Сега в качеството си на второ издание премиер изрази преди дни разочарование от "този мазохизъм, който българите притежават". В резултат на което препоръча на всички, които имат забележки към "неговите" магистрали, да ходят пеша.

Вижда се, че през три години Борисов стига до прозрения, които, събрани заедно, дават следното описание на българския народ: лош човешки материал от прости мазохисти. Исторически е имало моменти, когато чужденци са го определяли като "див и варварски", но за пръв път негов ръководител си позволява такива груби оценки, и то без да се притеснява, че ще загуби следващите избори. Точно обратното, той е сигурен, че така поддържа своята популярност, сякаш българите са обсебени от стокхолмски синдром да обичат онзи, който ги обижда. От трите определения най-утешително е второто, защото показва



сливане между вожд и народ



То дава основание да се мисли, че и в другите две има съвпадения. За да се разбере дали е така, Борисов - като голяма величина - трябва да бъде разгледан в по-широк аспект, например европейски. От осем години България е обект на специално наблюдение от Европейската комисия (ЕК) заради корупция на високо равнище, организирана престъпност и парализа на съдебната й система. Механизмът за сътрудничество и проверка бе въведен заради нея (и Румъния), защото тя не отговаряше напълно на базови стандарти на европейската демокрация. С други думи, още с влизането си в ЕС бе определена като лошокачествен материал, който с помощта на Брюксел трябваше да се подобри. Смяташе се, че този процес ще продължи три години, но се проточи и стана безсрочен.

Една от първите цели на ЕК бе да определи дали проблемите съществуват въпреки ръководителите на страната или благодарение на тях. Задачата бе деликатна и трудна, защото подобрения можеха да настъпят само с участието на властите, разполагащи с инструментите на управлението. Затова с дипломатическа предпазливост Брюксел измерваше във всеки доклад наличието или отсъствието на политическа (управленска) воля. Тъй като правителствата се сменяха, тя ту се появяваше (в началото на мандата им), ту изчезваше (към края), от което се разбираше само, че политическата воля е променлива величина. Това се отнасяше и до управлението на Борисов, защото обещанието, че като професионалист ще подхване изкъсо големите престъпници, бързо се превръщаше в разочарование поради липсата на действителни резултати (осъдени политици, депутати, министри, магистрати и други активисти в корупционния пейзаж). Разочарованието стигаше до отчаяние в Брюксел, като се виждаше, че дори откровени разбойници от организираните групировки остават недосегаеми за правосъдието, защото си другаруват с управляващите. Така в европейски очи самите управляващи, включително и Борисов, започнаха да се представят като лош материал.



Що се отнася до простотията,



няма смисъл да се доказва в европейски доклади, защото сама се афишира почти всекидневно. Достатъчно е да се напомни последният летен хит: заливането със "свещена вода" на премиера и министрите, описано изобилно в медиите. Който иска, може да почерпи оттам вдъхновение за съвременна възхвала на глупостта.

За разлика от простотията мазохизмът не е толкова разпространено явление и изисква по-внимателно вглеждане. Той е скрита или явна проява на удовлетворение от нещо, което би трябвало да е неприятно. Така например в Евросъюза (а и не само там) едно от най-неприятните неща е да плащаш чужди дългове. На 17 юли премиерът Борисов отиде в Народното събрание, за да заяви, без да е искал съгласието му, че включва България в "един механизъм" за подпомагане на Гърция, от който "няма да загуби пари", защото получил такива уверения. Иначе той бил казал твърдо "не", което обаче трябвало да се разбира като "да" (като при мазохистите), и затова малко след това получи от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер благодарствено писмо със саморъчно нарисувано сърчице. Ако някой се е чудел на сърчицето, ето какво бе неговото послание:



Обичам те точно такъв!



На 17 юли Борисов бе задължил България на честна дума с десетки милиони евро (според някои изчисления 70 млн. евро) гаранция по мостовия заем за Гърция, без да е сключено официално споразумение, че няма да се наложи някой ден да ги плати. Той разчиташе на Обща декларация на Еврокомисията и Съвета на ЕС от 16 юли за промяна в близко време на Регламента за Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), от който трябваше да се изтегли 7-милиардният мостови заем. Промяната на регламента, който е със силата на общоевропейски закон, стана на 4 август и тя освободи държавите, които не членуват в еврозоната, от задължението да погасяват с реални пари гаранцията си в случай на невръщане на заема. Фактически от 17 юли до 4 август България официално бе кредитор на Гърция, но Борисов не разкри действителното положение пред парламента. Как да не го обикнеш?

Но това не е всичко. Брюкселските финансисти сигурно вече са влюбени в Борисов, защото даде най-искрени



доказателства за национален мазохизъм



покрай европейските санкции и контрасанкции на Русия. В началото на август изтече една година от въвеждането им и ЕК направи равносметка. Според нея европейският износ на продоволствени стоки сумарно не е намалял от руското ембарго, а даже е нараснал с 5%, защото всички държави са се размърдали и са потърсили компенсиращи пазари. България обаче направи изключение. Още през юли Борисов изплака авансово, че страната е загубила 80 млн. евро, и се зарече да поиска компенсации от ЕС.

Тук възникват поне два въпроса. Първо, Борисов обясни пред ТАСС, че България като лоялен член на НАТО и на Евросъюза е подкрепила санкциите, но много губи от тях. Затова (прекръсти се той) "моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени". Само че народът има поговорка и той сигурно я знае, че лозето не ще молитва, а мотика. Вместо правителството да се размърда като другите в ЕС, след като се е съгласило да бъде солидарно с тях и да потърси буферни решения, то се е отдало на медитация в очакване спасението да му дойде отгоре. Вторият въпрос е защо Борисов си мислеше, че България ще получи компенсации, след като малко по-късно й бъде отговорено, че няма да получи. Друго си е обаче да охкаш публично в мазохистки унес.

Известно е, че човек най-трудно прощава на другите собствените си недостатъци. Когато отправя упреци към народа си, Борисов назовава всъщност своите проблеми.