Мироопазващите усилия на ООН от дълго време имат и тъмна страна: истории за сексуална експлоатация и насилие срещу цивилни, извършвани от служителите на организацията. ООН само на думи съдейства за прекратяването на сексуалното насилие, а наскоро изготвен вътрешен доклад разкри будещия тревога обхват на тези престъпления и провала на международната общност да потърси отговорност от извършителите им.

Сексуалното насилие, извършвано от миротворците, съвсем не е ново. Съобщения за подобни престъпления има още от 90-те години на ХХ век в мисиите на ООН в Мозамбик, Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Злоупотребите варират от трафик на сексробини до проституция срещу пари, храна или лекарства.

След многократни оплаквания през 2003 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан разкритикува тези закононарушeния и ги определи като осъдителни. През 2005 г. той въведе политиката на "нулева толерантност". Но всичко си продължи както обичайното.

Експерти дават различни обяснения за повтарящите се злоупотреби - от разликата в статута между миротворците и бедното цивилно население до липсата на достатъчно обучение на персонала от страните, които участват в мироопазващите мисии. Това, което свързва всички тези случаи на насилие, е, че миротворците могат



да останат безнаказани



за действията си заради структурата на мироопазващите сили на ООН.

Най-общо казано, богатите държави дават пари във фондовете за мироопазване, а по-бедните страни участват с войски. Мироопазващите мисии на ООН са достигнали исторически максимум в назначаването на персонал - 106 000 военни и полицейски сили (в сравнение с 34 000 през 2000 г.) и 19 000 души цивилен персонал за 16 операции по света под командването на ООН. Съвременните мисии продължават почти три месеца по-дълго в сравнение с миналото, а и ООН осигурява логистична помощ на над 20 000 души от Африканския съюз.

Повишеният интерес към миротворците на ООН означава, че Отделът за мироопазващи операции на ООН непрекъснато усилено търси не средства, а хора, за да изпълни поетите ангажименти.

Политиката, която ООН води в момента, насърчава държавите, които изпращат войски, да продължават да правят това. Резултатите обаче имат негативни последствия за контрола и отговорността. Споразуменията между Отдела за мироопазващите операции на ООН, държавите, които изпращат войски, и приемащите ги страни дава право съмнения за злоупотреби да бъдат разследвани само от страните, които са изпратили свои армейци. Дисциплинарните мерки обаче остават само на хартия.

Подобна политика изпраща две ясни послания: суверенитетът на изпращащите войски държави е защитен, а ООН се ангажира да продължи финансирането на войските, а не да ги изгони.

Заради желанието на ООН да не се конфронтира с никой, усилията й за вътрешни реформи досега не допринасят много за прекратяването на сексуалното насилие, извършвано от миротворците. Агенцията на ООН за международно наблюдение на дейностите в доклад от май 2015 г. описва 480 съмнения за насилие, извършено в периода между 2008 и 2013 г. (Заради укриването на подобни престъпления броят на жертвите вероятно е доста по-висок).

Нито една от мисиите на ООН не е защитена, но в доклада са описани като



"първенци"



тези в Хаити, Демократична република Конго, Либерия и Судан/Южен Судан. В него има и тревожна тенденция: при 36% от случаите предполагаемите жертви са малолетни.

Наскоро се появиха обвинения срещу френските войски в Централно-африканската република, както и съмнения за злоупотреби, извършвани от миротворческите контингенти на ООН в Чад и Екваториална Гвинея. Това са поредните примери, че почти нищо не е направено, за да се ограничи сексуалното насилие четвърт век, след като за първи път се появяват съобщения за подобни престъпления.

Най-после обаче на хоризонта може да се появи



истинско действие



През юни генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обяви създаването на Комисия за външно независимо разследване, която е съпредседателствана от Мари Дешам (Канада), Хасан Джалоу (Гамбия) и Ясмин Суука (Южна Африка). Тя трябва да разследва обвиненията на ООН за сексуална експлоатация и насилие. За първи път ООН прави подобен преглед. Тази комисия публично ще представи заключенията си в рамките на 10 седмици. Те ще бъдат използвани "по всякакъв начин, който според генералният секретар на ООН ще е в интересите на организацията".

Президентът на САЩ Барак Обама планира да проведе среща на миротворците по време на Общото събрание на ООН, което ще се състои в края на септември. Освен настояването държавите да запълнят свободните места в съществуващите мисии и да планират бъдещи операции, Обама може да използва тази трибуна, за да изтъкне очевидния проблем със сексуалното насилие в мисиите на ООН. През октомври е планирано ООН да започне преразглеждане на най-високо ниво на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност, приета през 2000 г., която призовава да се сложи край на безнаказаността на сексуалните престъпления в мироопазващите мисии.

Някои от държавите, които участват в мисиите с войски, започнаха сами да се борят със своеволията, като осъдиха армейци за незаконосъбразните им действия. Наскоро Индия наказа за сексуални престъпления няколко души от своя контингент в ДР Конго, а Франция обяви, че ще предприеме съдебни действия срещу войници, обвинени в изнасилвания на деца в Централно-африканската република през 2014 г.

Напредък е и засилващата се активност на гражданското общество. Доскоро правозащитниците фокусираха енергията си към по-широка категория сексуално насилие в конфликтните зони, което понякога отвличаше вниманието от проблема с престъпленията, извършвани от миротворците.

Това обаче се промени. През май започна първата кампания "Код Синьо", насочена върху сексуалната експлоатация, извършвана от мироопазващите сили. Разсекретени бяха вътрешни доклади на ООН, което подложи на нов натиск държавите, предоставящи войски в мисиите, и тези, които отпускат пари за мироопазващите мисии - сред които и САЩ.

През юли зам.върховният комисар по човешките права на ООН Флавиа Пансиери подаде оставка, след като от разсекретени доклади стана ясно, че не е предприела действия, макар да е била информирана за обвиненията срещу френските войници в ЦАР.

С толкова предприети мерки може да се предположи, че истинската реформа предстои скоро. За това, разбира се, няма гаранции. Истински напредък ще бъде постигането на по-голяма прозрачност и сътрудничество от държавите, които участват с войски; постоянен процес на предявяване на обвинения и произнасяне на присъди; и така ООН ще получи по някакъв начин право да действа, за да се справи с държавите, които отказват да поемат отговорност.

Възможно е обаче страните-членки на ООН, и самата организация да продължават да предприемат козметични стъпки като приемането на незадължителна резолюция от Общото събрание, която осъжда сексуалното насилие, извършвано от миротворците. Тя също така призовава държавите, изпращащи войски, и командирите на мисиите да предприемат мерки, за да се намалят подобни злоупотреби.

ООН трябва да създаде механизъм, според който да може да търси отговорност от войските и от цивилните си служители за сексуални престъпления, извършени по време на мирни мисии, и те да не могат да се крият зад националния суверенитет.

Истинската промяна изисква три неща: по-голяма прозрачност, по-щедро финансиране и политически натиск от най-високо ниво.

-----

* Стюарт М. Патрик е директор на Програмата на международните институции и глобалното управление в Съвета за външни отношения, на чийто сайт за първи път е публикуван този материал.

------

ЗА КАРЕ! МЕРКИ

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун уволни преди дни ръководителя на мисията на ООН в ЦАР Бабакар Гайе заради сексуалните престъпления, извършвани от контингента на организацията там. Според него командири носят пряка отговорност за действията на подчинените си и затова предприема действия срещу Гайе. Генералният секретар на ООН призна, че изпитва срам за постъпилите през последните месеци обвинения по адрес на "сините каски" в ЦАР и други страни.