Българското кино несправедливо се оплаква от липса на сюжети. Животът му предлага драми, които и най-развинтеното въображение не може да измисли. Ще ви разкажем за една история от Самоков. В нея има всичко - и очакване, напрежение, добри герои, лоши, борба, упорство, параграф 22, вятърни мелници... И мистерия тип "Островът на съкровищата". Единственото, което не може да направи, е да отговори на стария философски въпрос колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Но то и човечеството няма отговор, а и вие бройте дяволите и спонтанните безобразия в тази история.

Става дума за проектираното ново сметище край Самоков. В периода 2005 г.-2009 г. след изследване на 21 площадки за регионално депо е определена изоставена мина край Костенец. Именно тя е вписана като място в Националната програма за управление на отпадъците. Впоследствие през 2009 г. община Самоков неочаквано предлага напълно нов терен - депото вече е на 700-800 метра от табелата на града, на километър от река Искър, върху хълм и 1000 м надморска височина. Жителите разбират чак година по-късно, когато трябва да се проведе задължителното обществено обсъждане. Надига се мощна вълна от негодувание - депото е с 30-годишна експлоатация, трябва да събира сметта още на Ихтиман, Костенец и Долна баня, ще е на хвърлей от последните къщи на Самоков и село Драгушиново; наблизо има две предприятия от хранителната промишленост. Но проблемът не е само екологичен - изборът на площадката е, меко казано, съмнителен. Оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) е толкова безобразно направена, че на човек чак му се струва невероятна.

През 2010 г. са събрани 5000 подписи с искане мястото да бъде променено. Следват бурни протести в Самоков, Драгушиново, София, дебати в Народното събрание, репортажи по националните медии,



намеса на екологични организации, съдебни дела...



Сформиран е местен инициативен комитет. Няма да разказваме подробно дългата гражданска битка, историята е изморителна, неравна (зад депото не стои просто община Самоков, а държавата). Ще се спрем само на няколко интересни момента. Преди това ще уточним, че проектираното депо е на 600-700 метра от настоящото - на хълма, а под него в долчинка е сегашното, с изчерпан капацитет.

Година някъде преди община Самоков да си заплюе новото място две фирми на израелски граждани се сдобиват с терени в близост. Оказва се, че ще строят вилно селище. Старото сметище е на хвърлей, камиони с боклук непрекъснато се нижат, но хората смятали да вдигат луксозни сгради за отмора. Новите планове обаче им пречат и в началото на 2010 г. община Самоков ги компенсира - заменени са терени в китната крайградска местност Боричо, срещу парцелите до бъдещото сметище. Стойностите са повече от интересни. "Общинският имот е изключително подценен, оценен е на 8.5 стотинки на кв. м", алармира безуспешно в Народното събрание депутатът от ДСБ Иван Иванов (сега шеф на КЕВР). По същото време проектосметището дори няма ОВОС.

Хълмът на бъдещото депо обаче се оказва привлекателен не само за туризъм. Той е интересен и за "Главболгарстрой" (собственикът Симеон Пешов е родом от близкото село Белчин, фирмата построи и спортната зала на Самоков), която иска да добива на него строителни материали. През 2010 г. фирмата вече е инвестирала в геоложко проучване, но се отказва от концесия в името на сметището. Ръководството пише до екологичния министър Нона Караджова, че прави това "като отговорни граждани", а според местни хора просто се е надявало да построи обекта и покрай него пак да рови за строителни материали. Със строежа обаче се захващат други изпълнители, основният е "Геотехмин", част от империята на Цоло Вутов. Вутов е председател на Научно-техническия съюз по минно дело, инженер е от Минно-геоложкия институт. "Явно има нещо в този хълм, нещо ценно в недрата, че да е толкова важен", провикват се жители на Самоков при среща със сегашния екологичен министър Ивелина Василева тази година. "Абе, има нещо, ама какво, не знаем", казва смеейки се днес и Бойко Хаджийски, един от главните инициатори на протеста срещу депото. Смешно, ама колко - Самоков е рударски център в миналото.

Стигаме до доклада за ОВОС. Може да ви се струва невероятно, но най-голямата българска река Искър, намираща се в непосредствена близост, по течението на която е разположен най-големият язовир в България, захранващ столицата... не е забелязана в доклада. Да, така е. Като най-близка река е вписана Палакария, отстояща на 20 км. Съответно не е изследвано влиянието да депото върху Искър и язовира. Бойко Хаджийски разказва, че през 2010 г. експертите по ОВОС признават, че въобще не са идвали на място, а са действали по учебници, научни трудове и документи, изпратени от община Самоков.

В доклада по ОВОС има още ред скандални моменти, пропуснати са предприятията от хранителната промишленост. По-интересно е друго - след многобройни жалби до прокуратурата от Хаджийски, отменени постановления при различни инстанции и т.н. апелативната прокуратура в София признава през месец май тази година, че самоковчанинът е прав - "Документално се установява по безспорен начин, че площадката е на десния бряг на река Искър". Но наказателно производство не е образувано, защото



грешката била направена неволно,



съответният експерт - "вероятно се е предоверил на данните, предоставени от Басейнова дирекция - Плевен".

Направената така екологична оценка става повод през 2010 г. инициативният комитет да сезира всички възможни институции и да заведе серия съдебни процеси - срещу ОВОС, подробен устройствен план и т.н. Делата се точат години, строителството е спряно, протестиращите обаче губят всички съдебни битки. Мотивите на съдебните състави са приблизително еднакви: общият интерес е над местния; сметището трябва да го има, старото е с изчерпан капацитет; основното финансиране е европейско, не се утежнява националният бюджет, а при провал рискува да бъде загубено. Съдебните битки се точат до края на 2014 г., веднага след края им строителството е възстановено. 7.4 млн. лв. по проекта са от Европейския фонд за регионално развитие, затова градежът трябва да приключи в програмния период, т.е. до края на 2015 г. Всъщност, това е първият етап от сметището, първата клетка. Други две ще се правят след изчерпване на предходните.

А какво става с въпросния ОВОС. "Ами нищо, допълваха го през годините. Мине някое дело, стане ясно, че липсва нещо - дописваха. Хидроложката част я направиха впоследствие", разказа друг Хаджийски - Георги. И той е сред най-активните граждани.

През всичките тези години се сменя централната и местна власт, но становището на всички управници е едно и също - депото трябва да го има, площадката е най-подходяща, ще се строи по най-съвременна безопасна технология. В последните два мандата местният парламент е съставен от почти равностойни групи на БСП, ГЕРБ и ДПС, според местните хора те управляват в коалиция. "Теренът е избран от специалисти, професори, от датски консорциум, всичко е най-модерно", казват управниците. Като върл защитник на депото се изявява и министър Ивелина Василева, според която то не може да бъде спряно, а правителството ще даде пари на общината, за да надгражда системата за управление на отпадъците. Всъщност най-пълно държавната и общинската позиция представя предшественичката й от ГЕРБ Нона Караджова. По най-щекотливия въпрос: за избора на площадката и пренебрегването на старата в Костенец, тя заявява: "С новата площадка



е налице възможност за бъдещо разширение



Най-близо е до община Самоков, която генерира най-много отпадъци. Това дава икономически и социални предимства на населението, което ще плаща години наред много по-малка такса битови отпадъци. Води и до екологични предимства, предвид намалението на използваното гориво и емисиите във въздуха. Собствеността на площадката е частно-общинска, а в старата попадат и частни имоти. През старата преминава гравитачен магистрален водопровод". Добавя и най-важното - с новото депо в много по-кратък срок ще бъдат осигурени европейските пари.

Караджова казва всичко това през 2011 г. в Народното събрание и понеже още няма приет ОВОС, гарантира: "Изборът на площадката не е предрешен". Вярва ли някой днес?

Загубили всички дела, но убедени в правотата си, а и при вече стартирал строеж, несъгласните граждани се решават на последна стъпка - искане за референдум. В началото на 2015 г. те молят общинския съвет (ОбС) да задели бюджет за допитване, мотивирайки се със старата подписка от 5000 жители. "След като няма съгласие, нормално е да има референдум", казват те. Желанието за бюджет не е удовлетворено. По принцип референдум може лесно да се свика, стига да е иницииран от кмет или общински съвет. Но правилно се досетихте - референдум е последното нещо, което държавата и община Самоков желаят.

Протестиращите обаче го искат и през пролетта на 2015 г. регистрират инициативен комитет, съгласно Закона за прякото участие на гражданите във властта. Гонят срокове, спазват указания, внасят уведомления, висят край масичките с подписката. Въпросът на допитването е един - трябва ли да се смени площадката. Събрани са 4123 подписа. Законът гласи, че ако 10% от жителите на една община поискат местен референдум, общинският съвет е длъжен да го проведе. Той се произнася, но повтаряме: длъжен е да вземе положително решение. И така, следвайки закона, инициативният комитет внася подписите в ОбС. Той съответно ги праща в ГРАО за проверка. Подписите са към 1000 повече от нужните 10% - би трябвало да няма пречка за провеждането на референдум.

Тук обаче следват нови неочаквани превратности. "Борим се срещу олигархията", казва д-р Константин Панев, член на инициативния комитет. Помните иглата, нали?

Да организираш подписката не е лесна работа. Само този, който се е занимавал, знае, че цялата информация (имена, ЕГН и т.н.) трябва да се въведе в електронен вид и така да се прати на ГРАО за проверка. Файлът обаче не трябва да бъде какъв да е, а в строго определен табличен вид - брой колони, ширина, допустими символи и т.н. А видът го определя ЦИК. "Говорих с хора от други градове, които са събирали подписи за референдум. Оказа се, че ЦИК има две решения как да се структурира файлът. Едното е от юни, другото от август, все миналата година. В единия град хората структурирали информацията по едното решение, в другия - по другото.



Специално се обърнах към ЦИК



да попитам по кое да работим, отговориха - по юнското, т.е. по-старото. Получих отговор по мейл, подписан от шефовете на ЦИК", споделя Аглика Крушовенска, член на инициативния комитет.

Всичко това е много важно, защото ако не се следват формалностите, подписката отива на кино. Хората от Самоков правят нужното да попитат предварително, но, оказва се... подписката е върната от ГРАО на ОбС. ГРАО смята, че трябва да се следват августовските инструкции, не посочените от самата ЦИК.

Вие си мислете, че това е "гвоздей" в цялата история. Не е. Защото с преправянето на подписката на своя глава се заема ОбС (съответните сътрудници), а преправеният от тях вариант се оказва... пълен с грешки. За случилото се тук има две версии.

Според първата, изказана от членове на комитета, с които "Сега" разговаря, комитетът е нямало въобще да узнае за върнатата подписка и нередностите в нея. "Обадих се на една позната в ГРАО да я питам какво става с нашите подписи. Тя отговори: ами ние ги върнахме на съвета. Така разбрахме. Иначе нямаше да ни кажат. Щяха да го пратят наново с грешния вариант, нарочно", споделя Бойко Хаджийски. Втората версия е на председателя на ОбС Силвия Стойчева (БСП, бивш депутат). Според нея файлът е преправен и даден любезно на комитета, без някой да го крие. "Дойдоха двама негови представители (извън събеседниците на "Сега" - бел. авт.), дадохме им диска. Благодариха ни и казаха, че досега не са получавали такава отзивчивост. Комитетът няма председател и вероятно заради това комуникацията сред тях страда. Може би недоволните смятат, че местната власт непременно трябва да е враждебна към тях, но не е така", заяви Стойчева.

Възниква въпросът кой в крайна сметка е трябвало да оправя нередностите в подписката. Според комитета това може да е само той. Съответният текст в закона е в такъв дух, но не и с такава буква - очевидно поле за маневри.

В крайна сметка файлът е върнат на комитета, хората започват наново да преправят таблиците. А Аглика Крушовенска не крие яда си: "Понеже смятам, че държавата, като ти дава информация, трябва да го прави коректно, написах едно леко ехидно писмо до ЦИК и им казах: "Хора, насочихте ме към решение, което сами след 2 месеца сте отменили. ГРАО ни върна подписката. Трябва ли да вършим два пъти работата?



Извинете, ама ние сме граждани



и правим всичко това в свободното си време"". Следва суматоха и ЦИК нарежда на ГРАО да провери подписката по старото решение. Т.е. оказва се, няма нужда от вече стартиралото преправяне. На ГРАО е пратен наново първият вариант.

Според Крушовенска ОбС неволно е сбъркал при преправянето на подписката. Така стигаме до другата тема - колко "достъпно" разяснява ЦИК. "Има например указания как файлът да се транспонира от ексел в текстов. "Уиндоус" ги прави автоматично, но така е написано в решението на ЦИК, че неспециалист би се объркал. Човек остава с впечатление примерно, че във всяка клетка трябва да има точка и запетайка. И общината, милите, сложили на девет колони и 4100 реда точка и запетайка. А трябва да е написано разбираемо за всеки", казва Крушовенска.

След всичко това в момента подписката е в ГРАО и се проверява за валидност. Депото с първата си клетка върви към привършаване. Инициативният комитет обаче държи на референдум, защото иска сметището да не заработи, или поне да не се разширява впоследствие. На 10 септември е планирана сесия на ОбС, дотогава ще е ясно колко от подписите са изрядни и съветът ще се произнесе. Стойчева заяви, че процедурите и законът ще бъдат спазени. Същото пред вестник "Самоков 365" казва и кметът Владимир Георгиев (БСП). И двамата питат защо референдумът не е бил поискан по-рано, съзират предизборни мотиви. Но ще го има ли допитването след всичко случило се? Според Стойчева законът допуска вариант, при който съветът не е длъжен да утвърди референдум, дори и подписката да съдържа 10% от избирателите. Права е - ОбС може да откаже референдум, ако е незаконосъобразен. Не личи самоковският да е незаконосъбразен, но знае ли човек. След толкова много, много мъки...

Краят на тази история е отворен. Тя е толкова дълга и пълна с перипетии, че бе изморително дори да се разкаже. Но няма как - иглата боде.