България си извоюва славата на държава от ЕС с доста скъпи горива. Въпреки че по крайни потребителски цени се намира в златната среда, даже във втората част на класацията, по отношение на цените преди данъци и акцизи страната заема лидерски позиции - по цена на бензин А 95 е четвърта от 28 държави в ЕС, а при дизела е втора. Обществените дебати са нагорещени около това незавидно положение на България, като основните обвинения са, че цените са силно завишени и държавата трябва да направи нещо по въпроса.

От много години у нас доминира разбирането, че има картелно споразумение между производителите и търговците на горива, които умишлено държат цените високи, гарантирайки си сигурни печалби. Преди дни премиерът Бойко Борисов и шефът на митниците Ваньо Танов направиха директно внушение, че в България има картел и че у търговците остават около 0.45 лв. от всеки литър гориво. Тази калкулация беше направена на базата на цените на дизела в ЕС. Такива изчисления са много спорни, тъй като всеки производител има специфични условия на производство и цената на горивото, произвеждано и търгувано от една рафинерия, не може автоматично да се сравнява с цената на продукцията на друга рафинерия.



Нека проследим промяната на цената на дизела,



за да видим как тя се съотнася с изменението на петрола на международните пазари и дали цените в България се разминават с международните котировки.

Графика 1 показва отношението на цената на дизела като процент спрямо цената на петрол сорт Brent в България. Както се вижда, съотношението в началото на годината е 2.4%, в средата на февруари спада до 1.9%, после се повишава до 2.3%, спада в средата на април отново до под 2% и се задържа така до началото на юли. След което рязко се повишава - т.е. дизелът в България поскъпва спрямо цената на петрола на международните пазари. Какво е обяснението: че "ЛУКойл" реагира пазарно, като завишава цената на дизела при по-високото търсене през летните месеци, или че не реагира с адекватни темпове на рязкото поевтиняване на петрола?

Таблица 1 ясно показва, че до края на май изменението в цената на дизела следва съответните движения в цената на петрола. Сериозното изключение е именно март, когато цената на петрола спада значително, докато цената на дизела в България реално се увеличава. Прави впечатление и друго - през януари цената на дизела спада драстично - с 8%, докато петролът поскъпва. И въпреки това съотношението в графика 1 е най-голямото допреди резкия скок от юли. Това се дължи на факта, че през декември цената на дизела е била още по-висока, което говори, че рафинерията и търговците са продавали на по-високи цени, възползвайки се от традиционното повишено търсене около новогодишните празници.

Графика 2 потвърждава, че акумулираното увеличение на цената на дизела в България изостава спрямо акумулираното увеличение на цената на петрола - с едно кратко изключение през март, за което вече стана въпрос. Т.е. повишението на цената на петрола за периода януари-юни изпреварва повишението на цената на дизела. Тази тенденция рязко се обръща в средата на юли, когато дизелът в България поскъпва в контраст с цената на нефта. Причините са именно в повишеното търсене през лятото и в резкия спад на цената на петрола, започнал през периода.

От фактите, представени дотук, ясно се вижда, че в общи линии цената на дизела в България следва цената на петрола на международните пазари. Така е до средата на юли, когато явно цената на дизела се увеличава (или не спада) с темпото, с което се променя цената на петрола.

Въпросът е може ли да се обвиняват производителят и търговците на горива в страната за това, че се държат пазарно. Нормално е, когато търсенето на дадена стока се повишава, цената й да расте. Нека само да си припомним, че у нас



по празници цените на най-купуваните стоки винаги се увеличават



Сериозната диспропорция в цената на горивата през последните седмици е видима, но тя е свързана с рязкото поевтиняване на цената на петрола през периода, което е нормално да бъде отразено с известно закъснение в цените на крайните продукти.

Трябва да имаме предвид, че курсът на долара също влияе на цените на бензина и дизела. Но важният въпрос е защо изобщо е възможно горивата у нас да се продават на цени, по-високи от средните за ЕС, и може ли държавата да реагира на подобна ситуация.

Най-лесното решение, което се предлага от мнозина, е да се ограничат печалбите - на "ЛУКойл", като единствен производител, и на търговците на горива. Но нали сме пазарна икономика?

Някои разчитат на Комисията за защита на конкуренцията да уличи производителя и търговците в картелно споразумение и да ги накаже. Само че дори КЗК да открие нарушение и да наложи глоби за непазарни практики, това изобщо не означава, че ще последва спад на цените.

Държавата би могла да облекчи условията за внос - например като намали данъчната тежест за фирмите вносители. Трябва да се има предвид обаче, че това означава държавна помощ, и би трябвало да се иска разрешение от ЕК. При акцизите намаление е невъзможно, тъй като са съобразени с минималните за ЕС равнища. А



хипотетично намаление на ДДС едва ли би помогнало



- обикновено понижаването на данъчни ставки не сваля цената, а се превръща в по-висока печалба за търговците.

Държавата би могла да се включи като играч на пазара на горива в България, като направи 30-40 бензиностанции в големите градове, които да конкурират останалите с по-ниски цени. Но това е крачка назад от свободния пазар. Освен това държавната администрация многократно е доказала, че по-скоро защитава частни корпоративни интереси, отколкото интересите на обществото. Няма гаранция, че една държавна структура за продажба на горива няма да влезе в колаборация с монополния производител, както прави например агенцията "Държавен резерв и военновременни запаси". Неин почти единствен доставчик на горива от дълги години е "ЛУКойл".

Единственото възможно и правилно решение за реакция на държавата е регулиране на цялостната пазарна среда така, че ако има непазарни практики, те да се наказват, а от друга страна, да се създадат такива условия, че пазарните играчи да могат да коригират аномалии, които позволяват определени дружества да извличат монополни ренти. Какви точно регулации и подходи да използва държавата, е съвсем отделна тема, която експертите в държавната администрация трябва да изработят. Въпросът е: искат ли и могат ли?