:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,174,512
Активни 212
Страници 19,324
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Рестарт на кредита?

Емил Хърсев
С известно абстрахиране от изключенията и националните политически перипетии можем да направим важен извод от стопанската история: държавните регулации и най-тежките рестрикции върху кредитната система винаги се налагат по правилото "след дъжд качулка". Когато икономиката върви нагоре и всеки, който вложи пари, печели, тогава кредитът цъфти и всички "сериозни" политици и анализатори хвалят икономическата свобода, основата на нашата цивилизация, двигателя на икономическия растеж. В такива години на възход са написани най-тържествените оди за кредита, който прави парите капитал и дава в ръцете на най-инициативните и прогресивни чеда на нацията лост, да ускорят развитието на предприятията си, да умножат печалбите. Чрез лихвите, които те отделят от печалбите си, банките преразпределят доход в полза на спестителите, които инвестират пасивно. Така се трупат фондовете, които дават сигурност на нацията в дългосрочна перспектива - пенсии, осигуровки и т.н. Но

когато каруцата се обърне

и балонът на финансовите обещания се спука, икономиката се срути под лавината на фалитите, чак тогава се събуждат като пришълци от друга планета политиците, отваря уста гражданската съвест и всички обвиняват за загубите си банкерите, тези нагли спекуланти, тези некадърни типове, играещи с чужди пари. И идва времето на регулациите. В години на най-тягостните депресии се налагат най-тежките забрани и ограничения на кредита, законите се опитват да вържат ръцете на банкерите и управителите на разните фондове със светлата идея да направят загубите невъзможни. Това, което винаги пропускат законодателите, е механизмът, който Волфганг Щютцел описва и нарича

"салдова механика" -

ако в една стопанска система са наложени такива правила, че загубата е невъзможна, в тази система и печалбата ще е невъзможна, но тя все пак ще има нужда от енергия, за да работи, тя ще е нетен консуматор на разходи. Репресивните регулации на финансовата система "работят" само докато стопанството е свито, в депресия. Започне ли обаче да се възстановява и особено когато расте, репресията пречи. Тогава е време за дерегулация - постепенно отслабване на натиска на надзорните администрации и отмяна на наложени забрани и ограничения. И влизаме в режим на облекчаване и разкрепостяване. Сезонното превключване регулация - дерегулация следва фазите на икономическия цикъл: криза - депресия (регулация) - оживление (дерегулация) - растеж. Затова трябва да приветстваме ранните признаци на промяната: преди дни за пръв път след години натягане на рестрикциите и свръхрегулиране

банките скочиха срещу регулациите.

Атаката започна Давид Фолкертс-Ландау, главен икономист на Дойче банк, с критика на т.нар. "Правило на Волкер" - член от закона Дод-Франк (САЩ, 2013 г.), който налага ред забрани за търговията на банките за собствена сметка (но с парите на вложителите) на финансовите пазари. Според анализите на най-голямата германска банка именно тези забрани били причината за мощния (но краткотраен, види се) срив на борсите по цял свят през изминалата седмица. За пръв път в борсовата история видяхме индикаторът Дау Джонс да се срива със седем процента за няколко минути. Причината според Фолкертс-Ландау: банките не играят обичайната си роля на буфер, който изглажда случайни и резки колебания на пазара. Правилото на Волкер прави пазарите много по-рискови и колебанията на курсовете (volatility) многократно по-стръмни и широки. И все пак не точно тази рестрикция е най-болезнена за банковата система. Правилото на Волкер е лесно за атака, понеже логическите му основания са слаби и оборими. По-ясен белег за раздвижване на банките е глухото

брожение срещу отрицателните лихви

и засилващата се критика срещу забавата на централните банки да увеличат лихвените проценти. Ниските лихви облекчават тежестта на натрупаните дългове, отрицателните лихви са чиста субсидия за банките за сметка на техните вложители. Защо тогава банките искат промяна? Логично би било само ако те очакват предстоящ ръст на кредита. Всеки банкер би предпочел да договаря новите кредити при по-високи и растящи лихви. Нищожна част от кредитите по света (но преобладаващата част от кредитите у нас) се сключват с плаващи лихви. Най-често лихвата е фиксирана за целия кредитен период. Докато лихвите са смешно ниски и чак отрицателни (по т.нар. безрискови вложения - в ценни книжа на най-мощните държави, банки и корпорации), всеки кредитор отпуска само сигурни и краткосрочни заеми. Затова при ниски лихви кредитът се свива. Обратно,

повишаващите се лихви са белег за оживление

на икономиката. Критиките срещу ограниченията и натискът за дерегулация на финансовите пазари и институции - също. Без рестарт на кредита в познатите отпреди кризата (2007-2008 г.) обеми, икономическият растеж ще е бавен и мъчителен. Но вече се виждат първите белези за очаквано оживление след седем, скоро ще станат осем години на мъчителна депресия.
15
7660
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
30 Август 2015 18:55
Да си додем на думата.
Банкерите са целите у бело и никогиш не краднат. Значи не требе да се контролират и критикуват. Обаче седмио кръг на Ада бил запазен само за тех и лихварите...
30 Август 2015 19:02
хърсев хубаво започва, ама му е трудно да продължи.

па и фактологичната част му е грешна:
За пръв път в борсовата история видяхме индикаторът Дау Джонс да се срива със седем процента за няколко минути.


May 6, 2010 - The Dow Jones Industrial Average had its biggest intraday point drop (from the opening) up to that point,[3] plunging 998.5 points (about 9%), most within minutes
30 Август 2015 20:38
Хърсев,

Много празни приказки, мнооооого!
Забрави да споменеш само едно и то е най-важното: кой ще плаща лихвите?
Няма ли кой да плаща лихвите няма кредити!
30 Август 2015 21:52
Без рестарт на кредита в познатите отпреди кризата (2007-2008 г.) обеми, икономическият растеж ще е бавен и мъчителен.
И с рестарт на кредита не става, Хърсев:

Разлика между скоростта на ръст на икономиката и дълга в САЩ:
http://aftershock.su/sites/default/files/u5/Debt-GDP-Economic-Deficit-062614%5B1%5D.PNG

Колко долара дълг трябва да се създадат, за да се увиличи БВП на САЩ с един долар:
http://aftershock.su/sites/default/files/u5/Debt-Dollars-To-Create-GDP-062614%5B1%5D.PNG

Общ дълг и "нормален" дълг за икономиката:
http://aftershock.su/sites/default/files/u5/Debt-StructuralLevel-GDP-062614%5B1%5D.PNG

Рестартирането, т.е. връщането към нормалните нива на съотношение "размер на икономиката - дълг" за съжаление на банкерите минава през отписването на значителни дългове (35 трилиона долара), което пък е свързано с капиталовата адекватност и фалити на банки...

И това в САЩ, където имат печатница. За навряната в усмирителната риза на валутния борд България да не говорим...

30 Август 2015 21:55
И с рестарт на кредита не става, Хърсев:

начи КИТрус капут?!
30 Август 2015 22:02
Какъв рус кит, става въпрос за това че пациентът (досегашния модел на икономика) вече е в кома и вливането на нови кредити няма да го съживи.

Всичко вече е заложено, а ново имущество почти не се създава. Как ще стане тоя рестарт на кредитирането?

30 Август 2015 22:05
става въпрос за това че пациентът (досегашния модел на икономика) вече е в кома и вливането на нови кредити няма да го съживи.

анджък де
31 Август 2015 00:35
Емо,хапни малко месце,сакото ти виси като подарено,иначе моите хора по-горе са направили дисекция на "анализа"ти.
31 Август 2015 02:38
Всичко вече е заложено, а ново имущество почти не се създава. Как ще стане тоя рестарт на кредитирането?


С високотехнологична индустрия.
С икономика на услугите имущество почти не се създава.
31 Август 2015 06:56
Волфганг Щютцел vs Георг Ом къде е нАуката?
PS.Натисни тук
31 Август 2015 09:21
Репресивните регулации на финансовата система "работят" само докато стопанството е свито, в депресия. Започне ли обаче да се възстановява и особено когато расте, репресията пречи. Тогава е време за дерегулация - постепенно отслабване на натиска на надзорните администрации и отмяна на наложени забрани и ограничения. И влизаме в режим на облекчаване и разкрепостяване. Сезонното превключване регулация - дерегулация следва фазите на икономическия цикъл: криза - депресия (регулация) - оживление (дерегулация) - растеж.

И на кого точно пречат регулациите? На икономиката? Едва ли... по-скоро на финансовите инвеститори (спекуланти-мошеници) и на банките (лихвари-мошеници)! Лихвите били ниски и те не искали да отпускат кредит при толкова ниски лихви... зер некой шъ печели и няма да им плаща достатъчно високи лихви... Виж ако няма регулации и като се разпищолят ония мити банки и като започнат едни финансови врътки, едно бясно отпускане на кредити, едни хедж фондове... и после - КРИЗА! РЕЦЕСИЯ! Ма що така стана - никой не знае... ма хайде всички дружно да спасим банките да не вземат да фалират...
И въобще, от последното изречение, не следва ли извода, че "регулациите" са причина за оживлението, а "дерегулациите" водят до криза?
31 Август 2015 10:23
Защо тогава банките искат промяна? Логично би било само ако те очакват предстоящ ръст на кредита. Всеки банкер би предпочел да договаря новите кредити при по-високи и растящи лихви.

Централните банки искат промяна съшо и заради риска от инфлация. След цяла ера от почти нулеви лихви и печатане на пари (QE) потенциалът от инфлация е висок. Освен това, колкото и да са независими, има и политически натиск. Много от избирателите в развитите страни са в напреднала възраст и разчитат на доходи от спестяванията си.
31 Август 2015 12:38
от стопанската история: държавните регулации и най-тежките рестрикции върху кредитната система винаги се налагат по правилото "след дъжд качулка".
Лихварството не е ли било изключено от икономиката още със Стария завет!? В Корана и до момента е изключено. Отделно, "печатането" на пари (облигации, деривати, цесии) от самото им въвеждане в Китай се е наказвало със смърт. Единствен гарант и "печатар" на парите е бил Императорът - Централната банка. Както и единствен той е държал аршина - еталоните за мерките (дължина, тегло и обем) на търговците.
Причината според Фолкертс-Ландау: банките не играят обичайната си роля на буфер, който изглажда случайни и резки колебания на пазара.
Да се разбира ли, че банките не са кредитни институции, а манипулатори на "свободния пазар" !? Вече има пет банки, глобени от световния жандарм, за това, че са манипулирали "пазарния лихвен процент".
всички "сериозни" политици и анализатори хвалят икономическата свобода, основата на нашата цивилизация, двигателя на икономическия растеж
И как "икономическата свобода" създава нови технологии, нови знания и умения!? Трябва ли да давам пример с една топ марка (Хероин) на една топ фирма (оцеляла и до днешно време), но останала без "работна сила" през 1903 г. А 30 години по-късно веществото, продавано под тази марка, е забранено в цял свят.
Сиреч, "икономическата свобода" по-скоро поражда войни, нещастия и смърт, отколкото просперитет на обществото. Това, че някои "пирати" стават богати съвсем не значи, че обществото е забогатяло.
31 Август 2015 12:43
Много от избирателите в развитите страни са в напреднала възраст и разчитат на доходи от спестяванията си.
А те, спестяванията, се капитализирват с далеч над инфлацията с Нейно височество - пазарната отрицателна лихва. Да живее капиталообразуването с отрицателна доходност, но с положителни бонуси за създателите на отрицанието!
31 Август 2015 14:28
Според анализите на най-голямата германска банка именно тези забрани били причината за мощния (но краткотраен, види се) срив на борсите по цял свят през изминалата седмица.

...кис,, кис, а в сий форум анализаторите се скъсаха да обясняват, че борсовите сривове тук таме са резултат от краха на юана и на китайската икономика…

По-ясен белег за раздвижване на банките е глухото брожение срещу отрицателните лихви и засилващата се критика срещу забавата на централните банки да увеличат лихвените проценти.

ЦБ не регулират лихвените проценти по кредитите, по които търговските банки отпускат кредити помежду си, на предприемачите за разширяване на производството или на потребителите. Какво пречи на бнкерите да увеличат процента по инвестиционните или търговските кредити? Пазарът? Посредниците?
Докторът по икономика пледира с цел увеличаване на икономическия ръст централните банки да оскъпят ресурса, предоставян от тях на търговските банки, които, нататък по веригата, ще го предоставят на предприемачите на още по-висока "цена" и всичко в името на икономическия ръст (или на банковата печалба)?
Без рестарт на кредита в познатите отпреди кризата (2007-2008 г.) обеми, икономическият растеж ще е бавен и мъчителен.
Това също виси в пространството – от една страна има огромно количество средства, изсипани на пазара (т.е. предоставени от ЦБ на ТБ) при символична лихва, от друга страна все още кредитирането е свито – като нищо не пречи на ТБ да разширят кредитирането? Търсене има, очевидно причината не е лихвата по финансирането, предоставяно от ЦБ на финансовите посредници.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД