Когато преди години в България се заговори за саниране на панелките, имаше много скептици. И съвсем естествено, нито знаехме какво се прави и как става, нито пък страдаме от излишен оптимизъм. Напротив, типичното българско недоверие и досега трудно се преборва. За десетина години обаче изтече много вода, извървяхме и немалко път по темата енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. И се видя, че щом има пари, организация и увереност, може.

Първо по пилотен проект на ПРООН бяха санирани около 50 блока. Второ - и сега върви злополучният проект по програма "Регионално развитие", който въпреки закъснението и перипетиите, все пак ще завърши с около 200 сгради. И трето - вече е готов един блок по най-мащабната програма досега - тази на правителството за 1 милиард лева, с които се осигурява безплатно саниране. Около 50-60 блока в цялата страна може да бъдат санирани по нея до края на годината, съобщи регионалният министър Лиляна Павлова при откриването на сградата в Благоевград. В национален мащаб за обновяване догодина ще бъдат одобрени около 2000 жилищни сгради.

Е, наистина ефектът дотук е минимален на фона на близо 20-те хиляди блока, строени по т.нар. промишлен способ, които подлежат на саниране. Дори не си струва да изчисляваме смешния процент успеваемост с тези около 300 сгради, които ще са готови в края на годината. Въпросът е да си научим уроците от изминалите години, да не повтаряме явни грешки и да решаваме проблемите в аванс - така че те да не се мултиплицират и после поредните управляващи да се оправдават с предишните за провала, който е бил ясен.

Факт е, че са натрупани много опит и знания - от самите собственици, през кметове, та до ресорния министър, особено по време на обществените обсъждания на програмата за безплатното саниране, в които хората си казаха с какви пречки се сблъскват. Факт е и че воплите на народа бяха чути, защото указанията за подготовката и провеждане на самото саниране бяха бързо променени с решение на Министерския съвет в полза на това работата да стане, а не да отчитаме дейност. "Ефенди, мерси", както рече самият премиер Бойко Борисов.

Но ми се струва, че в едно тези, които управляват процеса и взимат решенията сега, грешат. Сигналът за това дойде от публичния отказ на собствениците в един от панелните блокове в Кърджали. Домоуправителят и самите членове на сдружението на етажната собственост алармираха, че



има капани в договорите,



които се подписват с финансовия двигател - Българската банка за развитие. Така, ако в даден момент някой от хората в блока се откаже, последствията са за всички собственици. Т.е. един съсед да реши, че не иска да участва, плащат всички останали - плащат и за вече свършената работа, и за неустойките по сключените договори.

Експертът в дирекцията по жилищната политика в регионалното министерство компетентно обясни пред "Сега", че тази клауза е справедлива. Защото решението за влагане на държавни пари в начинание подарък наистина е отговорно и хората трябва да знаят, че не може току-така да се отказват, щом са се хванали на хорото. Да, това е справедливо. Особено спрямо българите, които не са обект на програмата - например тези в стари къщи или по-нови кооперации. Те така или иначе не получават подарък, но поне няма да плащат данъци на вятъра. Въпросът е дали това е ефективно решение за живеещите в проблемния блок и за изпълнението на целите в програмата.

Досега няма други сдружения, които се отказват въпреки подписания договор. И това е успокоително за експертизата на регионалното ведомство. Но ако блокът в Кърджали се окаже с последователи? И още по-лошо - ако при възникнали проблеми по време на самото саниране започнат да се появяват спънки, които налагат спиране на процеса? Какво ще правим тогава? Пак ли ще се оправдаваме с предишните? Ами ако няма предишни, а сме си все ние? И се окаже, че



в голямото предизборно бързане



да стане пустото саниране в годината на гласуване за кметове сме заложили бомба със закъснител?

Не е ли по-добре още сега да изгладим неяснотите, за които алармираха хората в Кърджали? Не е ли по-добре сега да проиграем сценариите, вместо да се радваме на завидния успех и бързина, с които сдруженията слагат параф на договорите и упълномощават кметовете да ги представляват в санирането?

Впрочем добре е да се отвори една важна скоба и да се постави на кантар вече споменатият опит. Европейският проект по регионалната програма 2007-2013 г. наистина тръгна много трудно, а сега за националната програма се регистрираха накуп стотици сдружения и договорите бързо се подписват. Но нека е ясно защо е така. По проекта всички процедури се извършваха предварително и предшестваха най-важния момент - реалния финансов ангажимент, който се разписваше от собствениците и управляващия орган на проекта. С безплатното саниране обаче е различно - тъй като тук от самото начало всичко е безплатно и никой не иска от хората пари, те с много по-голяма лекота казват "да". Реално трудностите и пречките идват после и тепърва предстоят - когато хората са си сложили главата в торбата. Я някой апартамент се окаже недостъпен, я друг реши, че всъщност не иска да му влизат в къщи, на трети пък ще му е неприятно строители да надзъртат през прозореца откъм фасадата. Чешити всякакви. Така че



изненади със сигурност ще има



Да не забравяме и че високата скорост на вписване на сдружения на собствениците за участие в националната програма е инерция именно от европейския проект и резултат от магическата дума "безплатен".

Не е лошо и кметовете да помислят, че сега те поемат ангажименти, за които после ще отговарят. И не е ли по-добре, ако е нужно, методическите указания пак да се променят - още сега. Та ние сменяме закони като носни кърпички, и то в "насипен парламент с малки мнозинства", както казва пак премиерът Борисов, та какво остава за нормативен документ, чието по-ефективно прилагане зависи само от министрите в кабинета му.

Така че това не е поредно заяждане с властта или отпор срещу санирането, нито пък просто недоверие срещу нещо добро за народа. Винаги е била ясна ползата от обновяването на жилищата, независимо кои са управляващите. Да се спечели доверието на хората, за което стана дума, никога не е било лесно. То и сега не е много голямо, има го, но е крехко и трябва да го пазим. Още по-лошо обаче ще е, ако вместо с безплатно санирана панелка на финала собствениците гласоподаватели се окажат излъгани - на дъното, с дългове като камък на шия.