Млада жена хвърля бърз поглед към табелката с ценоразписа на таксито, преди да се качи. "Не съм си била в България една година" - обръща се към приятелката си. "За това това време цените на нефта паднаха почти наполовина, а в София цените на такситата не са мръднали с една стотинка. Защо ли се учудвам?"
"Цените няма как да са мръднали заради падането на бензина и дизела, защото повечето таксита караме на метан" - промърморва Иван, седнал зад волана на кола на една от големите столични таксиметрови фирми. "Метанът струва по-малко от бензина, но и себестойността на услугата отдавна е съобразена с него. Такситата в София няма накъде да поевтиняват, защото и без това са най-евтините - в ЕС и на Балканите. Чужденците направо не могат да повярват, като ги закарам за 2.70 лв. от Централната автогара до площад "Македония". При тях само първоначалната такса струва повече. Добрата новина за клиентите е, че
такситата в София няма да поскъпнат скоро
Метрото непрекъснато се разраства и вече стигна до летището. На какво отгоре да поскъпнат такситата?"
Защо тогава клиентите продължават да се оплакват от таксиметровата услуга? Преди дни проучване на асоциация "Активни потребители" показа, че потребителите имат доста забележки - на първо място затова, че много от водачите пушат в колите, дори когато вътре има клиент, че не всички връщат ресто и че фирмите не обичат да държат обратна връзка с клиентите и да се вслушват в техните съвети. Шефът на "Активни потребители" Богомил Николов посъветва клиентите да упражняват натиск, ако искат услугата да се подобри. "Те трябва да се оплакват, когато шофьорите не им връщат ресто, трябва да настояват да им се издава касова бележка и да подават сигнали, когато водачът на таксито пуши". По-голямата част от изводите бяха подкрепени и от шефа на браншовата асоциация Спас Атанасов. "Един от големите проблеми е, че шофьор на такси може да стане и човек с основно образование. А защо не заложим изискване за поне средно? Оня ден обсъждахме този въпрос с шеф на една фирма и той ме попита: Знаеш ли и сега колко проблеми с фалшиви дипломи имам? Ако заложим средно, направо ще стане епидемия", разказа той.
"По въпроса с пушенето има различни мнения - признава Иван от пиацата. - В нашата фирма
на всички са раздадени стикери "Пушенето забранено"
Инструктирани сме да ги лепим на видно място върху таблото. Аз самият съм непушач. Ако клиентът обаче пожелае да запали цигара в таксито, казвам му, че по принцип това е забранено, но че лично аз нямам нищо против. Не искам да се карам излишно с никого и съм си казал, че за една цигара време на мен няма да ми стане нищо."
"В моята кола може да се пуши - намесва се шофьор на съседно такси. - Пушач съм, но никога не пуша в присъствието на клиент. Време има достатъчно между курсовете. Ако обаче пасажерът реши да запали, може да запалим и двамата. Особено ако курсът е от аерогарата. Как да лишиш човек, който е летял, да речем, три часа във въздуха, да запали една цигара? Искам да ви кажа, че много често клиентите идват в моята кола, защото виждат, че пуша на прозореца. Така са сигурни, че няма да им направя забележка, ако и те извадят кутията".
"Що се отнася до липсата на обратна връзка, абсолютно не съм съгласен - намесва се пак Иван. - Виждате ли номера на таблото? А виждате ли човека с баджа в началото на стоянката? Това е диспечерът. Ако аз направя нещо лошо и вие му кажете моя номер, срещу мен веднага ще започне проверка. Ако диспечерът види, че кача клиенти и не пусна апарата, ще ме глоби - първо 20 лева, а при второ и трето нарушение - до 500 лв. Накрая ще се стигне до дисциплинарно уволнение. От около 1000 работници във фирмата
всеки месец шефовете уволняват не по-малко от 10 души
заради нарушения. Цял отдел взима заплати да ни контролира. Постоянно има клиенти, дошли да подадат сигнал. Напълно подкрепям тази политика на фирмата. На 35 години съм, а карам такси от 19-годишен. Първите три години смених няколко компании, но от 13 г. работя все в тази и съм доволен. В началото мен също са ме наказвали, но с времето разбрах, че е било за добро. Сега се считам за професионалист и се дразня, когато някакви келеши си играят със занаята и ни карат да се срамуваме. Дразня се и от т.нар. копърки. Погледнете колко таксита има на летището - сигурно са над 40 в момента. А пък копърките са само три, но тровят живота на всички. Ето ги шофьорите им - не стоят като нас в колите, а влизат в салона и убеждават пътниците да ги возят. Казват им: Не ходете на пиацата, там курсът до вашето място ще излезе 20 лв., а ние ще ви вземем 15. А истината е, че с апарат този адрес ще струва не повече от 12 лв.".
От "Пристигащи" излизат четирима стройни мъже в еднакви сини костюми. Шофьорите на копърките са се разделили и всеки от тях е тръгнал да обикаля из тълпата. След като фиксира новодошлите, най-младият се спуска към тях и започва да им говори. Първоначално високите мъже свеждат глави, за да го чуват по-добре, а после започват да правят отрицателни знаци. В този момент към говорещите се приближава млад българин с брандирана фланелка на Българския футболен съюз. Той разменя няколко думи с четиримата и ги повежда към микробус на федерацията. Оказва се, че мъжете с еднаквите костюми са холандските рефери за футболния мач между България и Норвегия в четвъртък вечерта. Докато собственикът на копърката се оттегля, отнякъде се появява един от по-опитните му колеги: "Слушай ме внимателно сега! Тези с костюмите почти винаги някой ги чака, не се занимавай с тях! Такива пътуват постоянно и са много отворени. Търси баби, дядовци, младежи с раници, които пътуват сами...
При костюмарите не се ври, нямаш работа с тях!
"Видя ли?! - казва Иван. - Всички на летището ги знаят тези, но никой не ги гони. Е, добре, означава ли, че и останалите сме като тях? Можем само да съветваме клиентите: не се качвайте при шофьори, които ви причакват в чакалнята! Излезте на стоянката, разгледайте внимателно колите и си изберете. Ако се интересувате, питайте дали в колата се пуши или пък кажете, че не искате да се пуши. Кажете също, че не ви е приятно по радиото да се слуша чалга. А ако шофьорът не пусне касовия апарат, кажете му да спре и слезте. Запишете номера му и се върнете при диспечера. Той знае какво да прави".
Входът на "Пристигащи" се отваря отново и отвътре излизат последните пътници от полета от Амстердам. Майка и дъщеря дърпат куфари на колела към колоната с таксита. "Първо питай колко ще струва! - говори на висок глас с диалект майката. "Их, ма, мамо, нали знаеш, че всеки взима според тарифата си", отвръща момичето. "Ти питай, питай!"- настоява майката. "Колко ще ни вземете до НОИ?" - пита тя шофьора на една от последните коли в колоната. "15 лева" - отговаря той. "А колко ще струва да ни изчакате да оставим един багаж наблизо и да продължим до автогарата?". "Зависи колко ще ви чакам". "Колко, колко, 5-10 минути, да се видим с една жена и тръгваме". "Добре, изчакайте да ми дойде реда и ще се разберем" - дава инструкции водачът, след което двете се отдръпват.
"Кажи ми кой е виновен сега - те или колегата?" - пита Иван. - "Първо, той няма право предварително да уговаря цена, а трябва да им каже, че цената ще е според апарата. Но пък те настояват да уточнят сумата предварително. А ако просто се бяха качили и той беше включил апарата, курсът щеше да излезе не повече от 13 лв."