Константин Велев е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" със специалност "Право". Член е на Управителния съвет на "Дженерали България Холдинг".
- Господин Велев, новият Кодекс за застраховането вече е в парламента. Какво наложи промяната му и какво да очакваме?
- Много са нещата, които ще бъдат променени като уредба. Затова се реши да не се върви към промяна на стария кодекс, а да се изработи изцяло нов. Основната му задача е да въведе директивата Платежоспособност 2 в нашето законодателство. България в това отношение позакъсня. Стремежът в момента е това да стане до края на годината и от 1 януари 2016 г. новият кодекс на практика да действа.
Целта в крайна сметка е да бъде гарантирана финансовата стабилност на застрахователите, така че те да бъдат в състояние да посрещат всички задължения към застрахованите лица. Към тази мащабна промяна самият ЕС тръгна преди години като отговор на кризата, която преди 7-8 години засегна финансовия сектор. И правейки тези големи промени, се инициираха и текстове, които да засилят защитата на правата на потребителите и да осъвременят уредбата за застрахователния договор.
- Очаква ли се поскъпване на "Гражданска отговорност" заради приемането на новия застрахователен кодекс и вдигането на лимита на отговорност при произшествие?
- Корекция на един от лимитите се прави поради факта, че трябваше да се унифицира с европейското законодателство. Формално погледнато, очакванията са цените да вървят нагоре поради тази причина. Аз лично не бих се съгласил с подобна теза, защото истината е, че нито нашият пазар в своята практика, нито съдът в своята практика бяха достигнали дори до предходния лимит. Има 3-4 казуса, по които съдът е отсъдил по-високи обезщетения - когато има случаи на будна кома на деца и млади хора, но дори и те са значително по-ниски от сега действащия лимит.
Това, че един лимит се качва, може да провокира в бъдеще постепенна тенденция на завишаване на отсъдените обезщетения, но тя няма да е стръмна. Друг е въпросът доколко тарифите, такива, каквито са в момента, са достатъчни, защото в последните години обезщетенията се покачват. Факторите са много. Например, че съдът присъжда по-високи размери на обезщетения, по-близки до тези в европейските държави. Другият сериозен фактор са щетите в чужбина. Имаме сериозни български общности от хора, работещи в други държави, които управляват автомобили с българска регистрация. В чужбина обаче обезщетенията са доста по-високи от тези у нас. Обезщетенията по щетите на моторни превозни средства са 3-4 пъти по-високи от тези в България. Като цяло щетимостта по тази застраховка расте от година на година, а цените стоят на едни равнища или имат много лека тенденция за завишаване в последните 2-3 години.
Това, което се случи в последните 2 месеца, е леко завишаване на цените при някои застрахователи от 5 до 10%. Но не може да се каже, че причината за това са промените в кодекса, защото той още не е факт, ще влезе в сила от 1 януари 2016 г. По-скоро е отговор на резултатите от тази застраховка. Те изискват някаква корекция в премията.
Друг е въпросът, че с кодекса се въвежда единна премия за застраховката "Гражданска отговорност" и "Зелена карта". Застрахователят трябва да включи в цената си "Зелена карта", тъй като кодексът му забранява да събира отделна премия. В този смисъл компаниите, които до момента са прилагали отстъпка за това, че клиентът щял само в България да управлява колата си или са калкулирали отделно "Зелена карта", сега трябва да я включат в цената. Да, при тях ще се получи някакво завишение.
Това, което променя цените и пазара, е войната по пътищата. Абсолютно арогантното и безотговорното поведение на част от водачите на пътя. Завишението на максималната скорост по магистралите на 140 км се оказа недостатъчно за някои шофьори. Тази арогантност за съжаление се наказва с човешки животи, и то на абсолютно невинни хора.
- Едно от възможните решения срещу тези безотговорни шофьори не е ли въвеждането на системата бонус-малус, при която цените на застраховката за нарушаващите законите да се вдигне сериозно?
- Да, абсолютно. И кодексът сега най-накрая дава законовата основа за тази система. Отделните компании от доста време се опитваха да правят някакъв тип системи на бонусиране, но те можеха да ползват само собствената си база данни. Но ежедневно в една застрахователна компания идват много нови клиенти, за които те нямат информация. До момента нямаше законодателна възможност да ползваме в реално време системата на КАТ за нарушенията на Закона за движение по пътищата. Реално без това нещо нямаше как да въведем системата. Сега кодексът създава такава възможност за обмяна на данни. Практиката в западните държави показва, че сериозното повишение на цената за водачи, които са недисциплинирани, както и за водачи, които правят чести пътно-транспортни произшествия поради неопитност, се оказва достатъчно добър стимул те да престанат да го правят. Защото, като им скочи застраховката 10 пъти и няма и друг застраховател, който да им я продаде на по-ниска цена, в един момент те се принуждават да внимават.
- 10 пъти ли може да скочи вноската на нарушителите?
- Това е просто пример. Още никой не е направил система, базирана на всички данни, не са тарифирани въпросните бонуси и малуси. Но истината е, че и 5 пъти да се завиши цената за нарушителите, те го усещат материално и коригират поведението си. Всичко зависи от компаниите. Ако има такива, които са склонни да взимат рискови водачи на ниски цени, системата се обезсмисля.
- Няма логика обаче да има такива компании...
- Няма, защото това е самоубийствено. Приемайки повече водачи с висок рисков профил, се завишава щетимостта по застраховката и това води до финансови последствия за компаниите.
- След бедствията през миналата година увеличи ли се интересът към останалите застраховки освен автомобилните?
- Истината е, че 70% от българския застрахователен пазар е автомобилен. Това не говори добре за застрахователната култура на българина, който мисли най-вече за колата. Оттам нататък хората, които сключват други застраховки, са много малък процент. Животозастраховането бележи някакъв минимален ръст през последните години, но абсолютно недостатъчен. Застраховките на домашно имущество са изключително малко - застрахователното проникване е около 7%. И то като имаме предвид, че в България огромната част от хората живеят в собствено жилище, а не под наем, както в Западна Европа или в САЩ. Действително българинът се отнася безотговорно към собственото си имущество и собствения си живот и здраве. Картината при доброволното здравно застраховане е още по-апокалиптична. Единици си правят такова застраховане, според мен не надхвърлят повече от 1%.
- А земетресенията, наводненията не повлияха ли на имущественото застраховане?
- Забелязва се малък ръст обикновено в първите 2-3 месеца след събитието, после всичко бързо утихва. Обикновено ниският процент на застрахованите се обяснява с ниския стандарт на живот. Но е и така, и не е така. Една застраховка на домашно имущество не струва въобще скъпо, при различните компании е между 20, 30, 40 лв. годишно и може да се разсрочи.
българинът се отнася безотговорно към собственото си имущество и собствения си живот и здраве
Но взамяна на това пък сме много петимни ей за това;http://e-vestnik.bg/23682/kazanite-za-rakiya-varvyat-kato-topal-hlyab-ama/