Компромисът стана един от най-модните похвати в тактиката на родните политици. "По-дървените" в политиката се запъват, че от принципните си позиции няма да мръднат, ако ще гръм да ги удари. По-добрите ученици си признават леките стъпки назад, като украсят своите отстъпления с определения като "исторически" - белким публиката се хване на приказките, че става въпрос за изключение. Герберите пък твърдят, че не те правят компромиси с нещо, а другите правят компромиси с тях (по Чък Норис).

Големият проблем за управляващите е, че тази иначе нормална за демократичния политически живот практика почти



винаги се оказва свързана с ДПС



А това има ефекта на радиационно облъчване върху стабилността на коалицията, тъй като всяко отстъпление пред Догановата партия се схваща като сделка, което пък не е далеч от реалността. Отдавна е ясно, че движението е най-верният страж на статуквото в държавата и върл противник на всяко реално реформаторско усилие. Затова всяко споразумение с ДПС, независимо по какъв въпрос, усилва позицията му в настоящата партийно-политическа конфигурация и това най-вероятно ще доведе до прякото му връщане обратно във властта.

А подобни съглашения от началото на настоящото управление има достатъчно. Само да си спомним гласуването на пенсионната реформа в парламента през декември 2014 г. - малко повече от месец, след като се оформи управляващата коалиция. Напук на коалиционното споразумение и мнението на останалите три формации в мнозинството, ГЕРБ благодарно прие от ДПС (и клонящите към него депутати от БДЦ) нужните гласове, за да мине идеята българите да избират дали втората им пенсия да отива в НОИ или в частен фонд. Тогава вбесените от герберската наглост реформатори заговориха за "стъпка към криза на правителството". До криза не се стигне, въпреки че последва



серия от епизоди на политическо безсрамие



Най-напред пропаднаха всички опити за улесняване на провеждането на референдуми, след като ГЕРБ покорно се подчини на настояването на ДПС съответният закон да не се пипа в основните му части. Отиде по дяволите и готвеното допитване за реформа на избирателната система, защото хората на Бойко Борисов отстраниха най-съществените въпроси в него - за мажоритарното и задължителното гласуване, които най-много тревожеха формацията на Доган. Двете партии спокойно си преизбраха същите подуправители на БНБ, които движеха банката по време на кризата с КТБ, а ГЕРБ допреди това ги заклеймяваше като виновници за нейното пропадане. А междувременно под всичкото това, като подводно течение протичаше нечистата сделка за конституционната реформа. Обещаваното от управляващите светло бъдеще за българското правосъдие угасна под пожарникарските усилия на "историческия компромис", договорен между ГЕРБ и ДПС и подпечатан с безсилието на реформаторите. На представянето на кандидат-кметовете на ГЕРБ в неделя Бойко Борисов даде да се разбере, че тази тактика ще продължи. Макар да обяви ДПС за своя най-силен политически противник, той откровено заяви, че ще продължи и занапред да работи с движението, тъй като гласовете на неговите депутати са необходими за приемането на ключови закони в парламента.

През цялото това време партията на Доган не спря да напомня, че нейното място във властта не е това, което заема в момента. Въпреки че в миналото ДПС безспирно повтаряше как герберската полицейщина "страхувала" електората им, след последните парламентарни избори през октомври 2014 г. не се поколеба да се обърне към Борисов с директно предложение да го подкрепи за правителство на малцинството, стига да разкара националистите от Патриотичния фронт. Тогава движението говореше със самочувствието на политическата сила, която върна ГЕРБ обратно във властта, след като бутна кулата от карти на Пламен Орешарски и предизвика предсрочен вот. И да са искали, герберите просто нямаше как да приемат протегнатата ръка толкова скоро след колапса на съвместно управление на ДПС и БСП. Затова добронамерено препоръчаха на хората на Доган "пауза в управлението на страната". Но още тогава предопределиха сенчестото присъствие на ДПС във властта с допълнението, че движението "има право да се солидаризира с едно или друго управленско решение".



Последвалите многократни "солидаризирания"



пък дадоха куража на ДПС да продължи да настоява за "нова формула на управлението", която да изключи от него реформаторите и крайнодесните. "За да имаме управление и на стабилността, и на развитието, е необходим нов ясен европейски и евроатлантически профил на властта - изчистен от ултранационалистически, рекетьорски и прочие ретроградни примеси", декларира наскоро партийният лидер Лютви Местен. А като ориентир за "изчистването" посочи резултатите на отделните политически сили на предстоящите местни избори, които ще индикират политическата тежест на всяка партия и коалиция. Бойко Борисов също каза, че представянето на формациите в управляващата коалиция ще бъде мерило за стабилността на правителството.

Вече е почти сигурно, че на вота РБ и ПФ няма да видят нищо добро. ГЕРБ и ДПС от своя страна демонстрират непрекъснат възходящ тренд през годините в състезанието за местната власт. Как тогава реформаторите ще обосноват властовите си претенции при един евентуален изборен крах? И колко време Борисов ще ги търпи, при положение че още от миналата година се оплакваше как заради тях "стискал зъби"? А да не забравяме и президентските избори през 2016 г. При избирането на държавен глава помощта на ДПС винаги е била безценна.

При това положение никак не е трудно да си представим една нова управленска конфигурация, при която реформаторите и националистите са натирени в ъгъла, а ДПС стои в поза "нито управляващи, нито опозиция" и дава толеранси от по 300, 600 или 1000 дни. А в ролята на младши коалиционен партньор остава АБВ на Георги Първанов, който и без това отдавна е възстановил близостта си с ДПС - още от времето, когато бабуваше на тройната коалиция. Оправданието за пред публиката вече е измислено - поредният необходим исторически компромис.