Според проучванията и анализите на Евростат се очаква населението на страните членки да застарява до 2050 г. с все по-интензивни темпове. Този задълбочаващ се процес представлява едно от най-сериозните предизвикателства пред трудовите пазари на Европа в средносрочна и дългосрочна перспектива. През 2060 г. в ЕС съотношението между хората в трудоспособна възраст и хората след нея ще бъде само двама души в трудоспособна възраст (15-64 години), на всеки човек на възраст над 65 години. За сравнение, днес това съотношение е четири към едно.



Каква е демографската статистика у нас?



Делът на населението в България на възраст над 65 години се е увеличил от 16.8% през 2001 г. на 18.5% през 2011 г. В същото време през 2001 г. лицата под 15-годишна възраст са били 15.3% от общото население, докато през 2011 г. техният дял намалява на 13.2% През 2001 г. в България 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 124 млади хора. След 2008 г. това съотношение е обратно - 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са замествани от 91 души, през 2009 г. - от 82 души, а през 2010 г. - от 74 души. По данни от преброяването на населението през 2011 г. това съотношение се променя на 70 души.

Демографското развитие на България през следващите 25-30 години предопределя и една от основните характеристики на трудовия ни пазар - непрекъснато ще расте относителният дял на по-възрастните работници и ще намалява броят на младите работници, които навлизат в трудовия си живот. Това, разбира се, предизвиква от всички страни такива вопли, че и елинските оплаквачки биха ни завидели. Но вместо да се тръшкаме и да се самосъжаляваме, е време да преценим силните и слабите страни на старшата работна сила.

Изследванията както на Балканския институт по труда и социалната политика, така и на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа сочат редица изводи относно полагания труд, които са изцяло в полза на по-възрастните работници.



Какви са най-честите догми,



които масово се повтарят, без да има сериозни основания за това?

Първо - възрастта и производителността. Една от определено неверните тези, които се изповядват, е, че свързаното с възрастта намаляване на физическия капацитет и влошаване на здравето автоматично води до влошаване на трудовото изпълнение и намаляване на производителността сред възрастните работници. Истината изисква да се признае, че липсват убедителни данни, че възрастните работници се отличават като цяло с по-ниска производителност в сравнение с младите работници. В същото време все повече научни данни свидетелстват, че трудовият опит е по-валиден и надежден показател за производителността, отколкото възрастта на работниците.

Второ - отсъствия от работа. Изследвания сочат, че случаите на излизане в отпуск по болест за един или повече дни намаляват с увеличаване на възрастта на работещите (от 46% на 36%). Случаите на излизане в отпуск по болест с продължителност от един месец и повече нарастват с възрастта (от 13% на 23%).

Трето - трудовите злополуки. Статистиката на инцидентите по време на работа показва, че като цяло възрастните работници стават по-рядко жертва на трудови злополуки в сравнение с по-младите си колеги; трудовите злополуки, засягащи възрастни работници, като правило водят до по-тежки наранявания (например трайна инвалидност, загуба на крайници и смърт).

Четвърто - личностни промени, свързани с възрастта. Много личностни характеристики като мъдрост, стратегическо мислене, цялостно възприемане и способност за обмисляне се развиват или възникват за първи път с напредването на възрастта. Трудовият опит и професионалният капацитет също се обогатяват с възрастта.

Но някои функционални възможности, предимно физическият и сензорният капацитет, намаляват в резултат на естествения процес на стареене. Тези потенциални промени на функционалния капацитет трябва да водят не до обявяването на възрастния работник за ненужен аутсайдер, а да се вземат предвид при адаптирането на работата и работната среда с оглед на тези промени.

Пето - какво всъщност ще означава адаптиране на работата и работната среда? Практически пълно компенсиране на намаления функционален капацитет на възрастния работник може да се постигне например със следните мерки: реорганизиране на работното място; ротация на работните места; използване на специално оборудване и други подпомагащи технологии; въвеждане на ограничения по отношение на повдигането на тежести и задачите, свързани с голямо физическо натоварване; обучение за усвояване на подходящи техники за повдигане и пренасяне на тежести; добър ергономичен дизайн на инструментите, оборудването и обзавеждането; добър дизайн на работното място с цел намаляване до минимум на вероятността от падания; предвиждане на възможности за възстановяване, например кратки почивки или по-чести почивки; организиране на работата на смени, например прилагане на "система за ускорена ротация на смените".

Шесто - в следващите няколко десетилетия ще имаме все по-малка възможност за справяне с потребностите от умения чрез замяна на по-възрастните работници с по-младите, както винаги сме правили в миналото. Комбинацията от застаряващо население и непрекъснато възникваща необходимост от нови умения ще направи неизбежно развитието на капацитета на възрастните работници. Това означава не само да се предоставят стимули, но и



да се намаляват бариерите,



които пречат на предприемачите и на самите работници да инвестират в обучение.

Една от важните бариери е, че работодателите и възрастните работници не винаги виждат ползите от инвестиране в усвояване на нови знания, умения и компетенции. Проучванията също така констатират, че хората на възраст над 54 години понякога са песимистично настроени за това дали те ще могат да използват новите умения, придобити чрез обучение. Често основната причина за ниската ефективност на обучение на възрастните работници е, че работодателите не приемат, че възрастните работници имат потребност от обучение. Но ако възрастният работник знае, че обучението ще му осигури напредване в кариерата, перспективи за работа и дори и личната реализация, това води до много силна мотивация у него. Същевременно една от важните предстоящи промени в организацията на труда ще бъде бързото разширяване на обучението на новите работници на самото работно място. Точно тук възрастните работници са незаменими като обучаващи.

Така че категоричните изводи за застаряването на населението от гледна точка на пазара на труда са, че работодателите ще трябва да разчитат все повече на по-възрастни работници и това определено може да бъде в полза за развитието на икономиката. По-възрастните работници са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко от работа поради болест и се задържат по-дълго време на една длъжност. Плюсовете от уменията, опитът и зрелостта им като цяло превишават потенциалните проблеми като например нарастващи здравословни проблеми, свързани с възрастта.

Истината е, че предизвикателство има, защото никога не сме били в подобна ситуация. Но предизвикателството не е само пред работодателите или пред правителството, а и пред всеки от нас. Защото и най-добрата политика няма да постигне целта си, ако ние като общество не преодолеем предразсъдъците и негативните стереотипи, свързани с капацитета на старшата работна сила. Нека се огледаме и да признаем очевидното - възрастният работник не е аутсайдер.