Това решение не е нищо друго освен признание за провал - провал на плана от последните седмици, който повеляваше на сирийските бежанци да се дава неограничено убежище в Германия. От края на август досега само в Мюнхен пристигнаха над 60 хиляди души - прекалено много както за самия град, така и за цяла Германия, която вече не успява да овладее ситуацията. Само един пример: в Мюнхен бежанците за пръв път бяха принудени да преспят на гарата, защото вече няма къде да бъдат настанявани.
На теория и на практика
Решението да се възстанови временно граничният контрол е признание и за още нещо: че основното право на политическо убежище в Германия може да функционира на теория без никакви ограничения, но на практика капацитетът на страната се изчерпва за броени седмици.
Директните последици от това решение са драматични. Движението на влаковете между Унгария и Австрия спря, а над 2000 германски полицаи се насочиха към границата с Австрия. Според информации в медиите в близост до границите с Чехия и Полша германските власти отново въвеждат превантивните проверки. С други думи страната затваря всички достъпи, включително и обиколните маршрути, а над 2000 полицаи ще образуват кордон срещу хората, които се довериха на изявлението, че основното право на политическо убежище не може да бъде ограничавано. Тези хора ще се почувстват измамени, а мнозина все пак ще се опитат да се доберат до мечтаното убежище. Като не става легално - тогава нелегално, преминавайки границата без разрешение. Насреща им обаче ще се изправят стотиците полицаи.
След като кадрите с ентусиазираното посрещане на бежанци в Германия обиколиха света, сега ще ги последват кадрите на затворената граница. В арабския свят също ще видят тези кадри. Остава само да се надяваме, че хората там ще разберат и ще приемат обяснението ни: Германия изчерпа капацитета си. Ако това не стане, в очите на арабите Германия бързо може да се превърне от обетована в презряна земя.
Един такъв обрат няма да бъде изненада, защото в арабския свят почти никой не е информиран за дискусията около бежанците в Германия. А тук вече от седмици се водят сериозни спорове за правото на политическо убежище - както в медиите, така и във форумите в интернет. Много от постингите говорят за сериозни тревоги: Ще съумеем ли да се справим? Има ли социалната държава достатъчно ресурси? Ще ни се удаде ли културната интеграция на всички тези хора? И защо политиката изобщо не ни попита какво е нашето мнение?
Предстоят мъчителни решения
Когато Германия реши да позволи на сирийците да влизат безпрепятствено в страната, съседните й държави, най-вече в Източна Европа, реагираха с недоумение. Тамошните политици предупредиха, че такова обещание ще подейства като магнит за огромни маси от хора, а последствията ще бъдат непредсказуеми. И затова посъветваха Германия да не приема бежанците без никакъв контрол - поне дотогава, докогато не бъдат подсигурени външните граници на Евросъюза по смисъла на Шенгенското споразумение.
Решението за временно възстановяване на граничния контрол вероятно ще намали притока на хора към Германия. Така се осигурява малко време за спешно необходимите общоевропейски решения за уеднаквяване на правото на политическо убежище. На дневен ред отново излизат и квотите за по-справедливо разпределение на бежанците в ЕС. А вътре в Германия предстои да се взимат мъчителни решения: колко да бъдат щастливците, на които ще се разреши да влязат в страната? И как да ги подберем? От морална гледна точка тези решения са изключително трудни. Но Германия трябва да ги вземе.
Наглеци.
Наглеци без план.
Наглеци без план и лидер.
Това са германците. Солидарност, нали? Подлудиха цяла Източна Европа докато разберат, че водата е мокра. Ruuuuuules - както казва Майкъл Люис.