|
| Раймонд Вагенщайн |
------
- Господин Вагенщайн, преди 25 години не Ви ли казваха, че сте луд да започвате бизнес с книги? Как се решихте?
- Донякъде случайно. Имах колонки в най-големите вестници, бях зам.главен редактор на филмово списание и работех по киносценарии, така че всичко ми беше наред. Но насред еуфорията от промяната си дадох сметка, че през следващите 10 години в България няма да има кино. И излязох прав. Производството рухна, киносалоните бяха разпродадени за бингозали, но аз все пак опитах първо да се заема с разпространение на филми. Спомням си как у нас дойде от Лондон един високопоставен човек от Юнайтед интернешънъл пикчърс /UIP/. По време на срещата ни той не пророни нито дума в продължение на 4 часа, само седеше като Бъстър Кийтън и ме гледаше. Накрая каза - ти си окей, ще работим заедно, но искаме от теб 12 милиона долара оборот годишно, от които осем остават за нас, четири - за теб.
- Защо не се получи сделката?
- Трябваше да дам банкова гаранция за 400 000 долара. А аз тогава и с 40 щях да се затрудня. Парите, с които започнах издателската си дейност, бяха 2000 лева назаем. Не знаех с какво се захващам - първите години на частното книгоиздаване у нас бяха дивашки, нещо като Аляска на Джек Лондон: забиваш колчета в гадно време. Половината действие се развиваше на улицата. Струваше ми се, че 90 на сто от книгоиздаването се състои в пренасянето на книги от едно място на друго, докато не заприличаш на Шварценегер.
- Коя ви беше първата книга?
- "Историята на О", еротика от Полин Реаж. Издадохме я четири дни, след като въведоха данъка върху оборота и ни отрязаха възможната печалба.Тогава в България и хартия не се намираше лесно, освен ако не ставаше дума за нововъзникналата демократична преса.
- Лъгали ли са ви през онези години?
- О, постоянно - честността беше изключение сред търговците, пък и беше трудно да се проследи кой къде продава. Държавното книжно разпространение загиваше, както и филмовото. Постепенно книжарниците ги приватизираха за други цели. По времето, когато бях първи председател на Асоциацията на книгоиздателите в началото на 90-те, искахме заедно да си купим поне една книжарница. Но при наддаването за магазина срещу Съдебната палата спечели "Макдоналдс".
- Никога ли не си казахте - баста, отказвам се?
- Ама не може да кажеш такова нещо! Започнеш ли веднъж, няма спиране. Книгите се трупаха, тиражите бяха големи, трябваше да продаваме. И после се разнасяха насам-натам едни пари в чували, добре че трибуквените фирми не се усетиха...
- За ВИС и СИК ли говорите?
- Да, за така наречените силови групировки. Сигурно сме били дребни за техния апетит, не ни закачаха. Но когато отворихме първата книжарничка на "Солунска" и видяхме, че всички околни магазини имат стикери с фирма "закрилник" , и ние си лепнахме един - с името на френска фирма за подпомагане на книгоиздаването. За да си кажат - ей, тия щом ги пазят чужденци, по-добре да не се забъркваме...
- Какви са рисковете и трудностите в издателската дейност сега?
- Пак не можеш да спреш, дори при криза. Разбираш, че не ти издаваш книгите, а те те издават. Сключил си договори, имаш срокове... Понякога на ден пристигат по 20 нови предложения за книги от агенти, издатели, автори, графомани. Всяка седмица пускаме три-четири нови заглавия. Превърнахме се в завод за книги.
- Различават ли се вкусовете у нас от тези в Западна Европа и в САЩ? Ако една книга е бестселър там, това значи ли, че ще се продаде добре и тук?
- Няма нищо сигурно. Тук книгите се движат по собствена логика, понятието маркетинг почти не съществува. Работи се на интуиция: това ми звучи като хиляда тираж, онова - като три хиляди...
- И щом е българска, значи до хиляда?
- Не непременно. И не може да се каже предварително кое ще се продаде най-добре. Може да е книга за отглеждане на деца или за диети - всичко съм виждал.
- Мит ли е, че и у нас, и по света жените четат повече от мъжете?
- Това е доказано в много проучвания. И жените далеч не четат само чиклит, тези романи вече не са на мода. Книгоиздаването се развива на вълни. Преди няколко години ни заля вампирската, сега се отдръпва. Пазарът е динамичен, у нас се пускат към 9 хиляди нови заглавия годишно. Ние имаме повече издатели на глава от населението, отколкото, да речем, в Германия.
- Как така не фалират?
- Ако издавате семейно книжка-две на година и не наемате персонал, не фалирате. А и да не би супермаркетите да убиха бакалничките? Но първите 10-12 издателства по оборот правят 80 процента от продажбите.
- Може ли да стане човек милионер от книги?
- У нас не, но в Америка може - скоро един канадски сценарист продаде първата си книга за милион и двеста хиляди. Тук Емил Конрад стана феномен, но няма как да спечели толкова. Навсякъде един удар не е достатъчен. А за издателството е важно не толкова да издаде бестселър, колкото да си създаде име и да го поддържа.
- Все пак кое продава най-добре?
- Името на автора е от значение, донякъде и това на издателството. Най-малко влияние има обичайната реклама, а литературна критика вече няма, така че се налага факторът "една приятелка ми каза". "Фейсбук" вече има по-голямо значение за продажбите в бранша, отколкото печатните медии и дори телевизията.
- Икономическите кризи съвпадат ли с моментите на отлив от четенето и купуването на книги?
- Невинаги. Понякога в криза се чете повече. 2008 г. беше върхът на продажбите за нас, 2009-а донесе голям спад и оттогава насам имаме само растеж.
- Навремето митингите изпразниха театрите, защо политическото напрежение не се оказа опасно за книжарниците?
- Защото книгите дълго бяха дефицитни. Проблемът в книгоразпространението е, че продължава да се развива като в оазиси - по големите градове, а наоколо е пустиня. Единственият начин жител на малък град или село да си поръча нещо за четене е чрез интернет.
- Как се развива пазарът на електронните книги?
- В началото имаше бомбастични прогнози как електронното книгоиздаване ще убие хартиеното, но не стана така. Също като при медиите и при нас има паралелно съществуване.
- Понякога се чудя как успявате да накарате автори със световна слава да идват тук за премиера? Сигурно сте имали много интересни запознанства покрай издателската работата?
- Трудно е, защото сега у нас тиражите са малки, но на авторите им е интересно да се видят и с българската си публика. Иначе лично аз за 15 г. в киното и още 25 в книгоиздаването съм се срещнал с много писатели и филмови знаменитости. Познавам се с Вим Вендерс и Андрей Кончаловски, бил съм на гости у Фолкер Шльондорф и Маргарете фон Трота... Спомням си и как Джоди Фостър ми дръпна цигарата от устата в един коридор на фестивала в Западен Берлин, защото на два метра от нея никой нямал право да пуши.
- Готов ли сте с 10-те правила за успех в бизнеса, които да предадете на дъщеря си Жаклин Вагенщайн?
- Най-просто би било да кажа, че е важно съчетанието качество плюс продажби. Но въпросът е по-сложен. Може би някой ден ще напиша двутомник "Грешките, които един издател никога не трябва да прави".