Често си говорим за основни свободи. Свобода на словото, свобода на придвижване, свобода на избора и донякъде успяхме. Българите нямат визи и къде за удоволствие, къде да си търсят късмета и препитанието, пътуват спокойно поне в Европа. Все пак колкото и да критикуваме, Европа си остава най-богатото място в света. Свободата на словото, след първоначалния взрив на надежди, се превърна в платен доносник на корпоративни и сенчести интереси, но интернет медиите и социалните мрежи отвориха прозорец, който



дори платените тролове не успяват да запушат



Свободата на общуване нахлу като мощен поток от личности и тяхната себеизява. На много хора това не се харесва, защото липсвала достоверност на информацията, но така всеки става критерий за собствените си стандарти на поносимост и обективност. Няма как да купиш всички - това ни донесе 21-ви век, макар полъхът да се зададе още в 20-и век. Бъдещето вече се вижда ясно - всеки е автор и всеки е консуматор. Никой не е в божествената роля на истина от последна инстанция.

Днес заради референдума коментираме правото на избор по електронен път.



С какво се сблъскваме?



С хора, които твърдят, че тези от нас, които се движат свободно по света и се информират свободно, не могат да гласуват свободно. Защото, видите ли, не било сигурно... Колко е сигурно да си купиш самолетен билет? Да наемеш хотел? Да си поръчаш маратонки? Да преведеш пари? Защо никой не се съмнява в това? Нима не е държавата тази, която трябва да осигури защитата на вота ни? Нима днес ни е предпазила от купените гласове на хартиен носител? Всички знаем отговора - не.



Тогава какво обсъждаме?



Обсъждаме качеството на функциониране на държавата ни, а не възможностите за електронно гласуване. Това е друг разговор. И няма да направим администрацията по-услужлива, ако гласуваме с хартийки, нали виждате? Напротив, ще лишим стотици хиляди българи от една основна свобода - свободата на избора.

Като някакви средновековни дейци, спорещи, че земята е плоска и има риск като стигнем до края, да паднем от ръба й. Смешно е. Привеждат се абсурдни аргументи, че само в една страна се практикувал електронен вот. Защо не сме изчакали първо други страни да въведат този eлектронен вот?

Сега имаме шанс да сме сред първите, България е доказала, че прави умни бебета и именно информационните технологии са перспективата за интелигентната икономика. Можем да предизвикаме бъдещето и да бъдем модерни. На една хартийка разстояние сме от тази възможност, ако изберем свободата и гласуваме с ДА!