И тази година няколко хиляди младежи избраха да продължат образованието си в чужди университети, а българските вузове отвориха врати за тройкаджии. Буквално. Дори в СУ останаха незаети 550 места след трето класиране, при това в специалности като "Математика" и "Информатика", в които университетът има традиции и които по цял свят се смятат за перспективни.

Покрай откриването на новата академична година вниманието за кратко бе привлечено от отвореното писмо на 12 професори от различни университети, които алармираха, че студентите са неграмотни, а висшето образование е в упадък. В писмото си до президента, МС и парламента те твърдят, че около 95% от държавната субсидия продължава да се разпределя между висшите училища на принципа "брой обучавани студенти". Ножицата между реалния демографски потенциал и броя на постъпващите във висшите училища младежи все повече се свива за сметка на качеството в базисното образование на кандидатите. Субсидирането "на глава" притиска академичните ръководства ежегодно да завишават план-приема и да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки, твърдят 12-те преподаватели в апела си.

Писмото не поставя всички проблеми, които са очевидни дори за хора извън системата - от подкупите за явяване на изпит и оформящата се индустрия за дипломни и курсови работи до занижените критерии за присъждане на академични титли. Но то поставя един важен проблем, който трябва да се обсъди още при приемането на бюджета за следващата година. Професорите настояват



да се намали държавната поръчка до най-необходимите специалности



и да се сложи лимит за финансирането на университетите, като за основа се вземе рейтингът на ВУЗ.

Този рейтинг, въпреки че дава известна ориентация, има и своите дефекти. Така например Американският университет е поставен зад "Д.А.Ценов" - Свищов, и Международно висше бизнес училище - Ботевград, а Югозападният университет в Благоевград води пред НАТФИЗ и Музикалната академия, както и пред доста други университети в страната. ЮЗУ, но не само той, подготвя всякакви кадри - от актьори до адвокати, и системата за оценяване на ВУЗ е така направена, че да поощрява тази всеядност. Вероятно е въпрос на дискусия как да се реформират критериите, но е очевидно, че лимити на приема са необходими.

Държавата трябва да престане да плаща за производството на безработни с големи претенции. Лесният достъп до ВУЗ създава нереалистични очаквания у младите хора и в редица случаи не подпомага трудовата им реализация. Данните са безпощадни.

През миналата учебна година общо 272 хил. студенти са се обучавали в български университети. От тях българи - 261 хиляди, от които 220 хиляди по държавна поръчка. Завършилите ВУЗ през миналата учебна година са 63 хиляди, в това число 32 хиляди бакалаври. Това е сравнително малко, като се има предвид, че преди четири години в бакалавърски програми са били над 180 хил. деца.



Почти всеки четвърти не завършва навреме



- било защото вече има работа, било защото не иска да работи. Тези 261 хиляди български студенти формират един доста висок процент на обхващане на децата от съответната възрастова група във ВУЗ - 44.2% от младежите на възраст 19-24 години учат във ВУЗ, според НСИ. На практика е повече. Тук не се включват обучаващите се в чужбина, които по различни данни са от 20 до 80 хиляди.

По данни на НСИ младежите на възраст 20-24 години са 405 хиляди. Изненадващо е, че завършващите ВУЗ са повече от завършващите основно и средно образование. През тази година те са съответно 58 хиляди и 53 хиляди. Но трябва да се предвиди лаг (поради влошаващата се демография). Така завършващите средно образование преди пет години са били 69 хиляди, а завършилите основно образование през 2005 г. - 85 хиляди. Така, ако се добавят приетите в чужбина, то близо 60% от завършващите продължават в университет. Това не е непременно лошо. Но обърнете внимание, че 48% от завършилите през 2009 г. (46% през 2014 г.) са завършили професионални гимназии. И какво избират да учат те? Изненада - вместо да се насочат към инженерни специалности, избират дисциплини, които звучат престижно. Едва 8000 души са се дипломирали през 2014 г. с инженерна или друга специалност, свързана с производството, включително ветеринарно дело, показват данните на НСИ.

Вижте обобщените данни на НСИ за обучаващите се в различните специалности (бакалавър и магистър) и тяхното развитие през годините. С изключение на ръста на обучаващите се в медицински и ИТ специалности, тенденциите са неутешителни. При това напливът към медицинските университети е предимно от чуждестранни студенти, а и поради обърканата здравна реформа голяма част от лекарите се ориентират към чужбина.

От 2001 г. например, обучаващите се по журналистика - професия, в която технологиите налагат съкращаване на персонал, са нараснали със 78%; обучаващите се по изкуствата са се увеличили с 37%, което очевидно не съответства на пазарна потребност. Студентите, изучаващи стопански науки, където свръхпроизводството на кадри е очевидно на фона на трудно защитими опити на всякакви университети да преподават икономика и маркетинг, са се увеличили с 33%. Днес





всеки четвърти учи някаква икономика,



с акцент върху "някаква". А намалява интересът към техническите специалности. Данните на Евростат показват, че има ръст на студентите през последните години във всички европейски страни, като акцентът на хуманитарните специалности не е само българска особеност (цифрите се виждат при поставяне на мишката на графиките).

Разминаването между интересите на бъдещите студентите и на бъдещите им работодатели се видя и от тазгодишната кампания на СУ. Докато най-големият наплив бе към професии като психология и публична администрация, за които не се предлагат много работни места, намалява броят на обучаващите се в инженерни специалности, при които има дефицит на кадри. Например, данните от рейтинговата система на ВУЗ показват, че бъдещите специалисти в металургията, химичните технологии и машинното инженерство могат да разчитат на по-висока заетост.

Субсидиите от Министерство на образованието за ВУЗ тази година са в размер на 352 млн. лева. Най-много - 43 млн. лева, получава Софийският университет, следват ТУ и Медицинският университет в София. Значителни суми се отделят и за Пловдивския, Тракийския, Русенския университет и ЮЗУ.

Според отчета за изпълнение на бюджета през 2014 г. ВУЗ са събрали от такси от 292 млн. лева и са получили трансфери в размер на 435 млн. лева. Тук не влизат университети като АУБГ, Нов български и други, а само държавните ВУЗ. Като се има предвид, че българските граждани, обучавани в държавни ВУЗ, са близо 220 хиляди, то държавната субсидия на студент е 2000 лв. на година (за сравнение, средно за ученик той е 1438 лева.).

Според БСК всеки трети висшист у нас не работи по специалността си. А по данни на МОН повече от половината завършили през последните 5 години работят на позиция, за която не се изисква висше образование. Това означава, че ежегодно държавата харчи повече от 200 млн. лева, за да субсидира обучение на ненужни "специалисти".

Не, тези суми не са раздути на фона на останалите страни в ЕС. Румъния например харчи за висше образование по над 900 млн. евро, Германия - 28 млрд. евро. Но въпросът е какво стои срещу този разход. Резултатът зависи както от стандартите в самите ВУЗ, така и от нивото на подготовка в средното образование и обвързването с нуждите на икономиката.





ОТ ПИСМОТО НА 12-те преподаватели:

"Публична тайна е, че средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране. Това негласно се потвърждава от факта, че някои университети като ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" вече въведоха задължителни ограмотителни курсове за всички новоприети студенти. В същото време около 95% от държавната субсидия продължават да се разпределят между висшите училища на принципа "брой обучавани". Ножицата между реалния демографски потенциал и броя на постъпващите във висшите училища младежи все повече се свива за сметка на качеството в базисното образование на кандидатите. Субсидирането "на глава" притиска академичните ръководства ежегодно да завишават план-приема и да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки".