Ако попитате на улиците по българските градове и села дали в страната се случва нещо важно, едва ли отговорът ще бъде, че тече кампания за местните избори. Това, кампанията, изглежда интересува единствено местните кандидати, техните щабове и партийните щабове на национално равнище. И разбира се - местните представителства на управляващите политиката икономически групировки. Останалите, най-вече гражданите, както и част от медиите, са само публика на едно представление, което иначе се очаква да бъде едно от най-важните изражения на демократичното самоуправление.

Иначе фасадата е спазена, защото изборите демонстрират удивителен партиен и извънпартиен плурализъм - повече от 1600 кандидат-кметове се състезават за 265 общини, средно по над 6 за място, като тук не са включени кандидатите за кметства. Дори в много малки общини можем да видим по 10 кандидати. Рядкост са случаите като в Симитли, където единственият кандидат Апостол Апостолов (сега от РБ) вече може да се смята за избран, както и няколко кметства, където единственият кандидат е от ГЕРБ.



Борбата не е политическа



в смисъл на проекти и програми. Борбата е за контрола върху местните ресурси и най-вече върху достъпните европейски фондове. В по-малките общини към това се добавя и битката за няколко, свързани с общината и кметството, работни места. Така местните избори изгубиха в очите на мнозина от гражданите политическия си смисъл и се превърнаха в обичайната бизнес конкуренция - няма особен залог в това дали ще си купиш една или друга паста за зъби.

В борбата само привидно участват партии. Всъщност отдавна повечето партии са се превърнали във или дори са били създадени като добре организирани бизнес сдружения. Все пак ГЕРБ има 254 собствени кандидати, а БСП - 210. Това не променя много нещата, защото на много места партиите участват в коалиции с повтарящи се имена като "обединени за...", "бъдеще за...", "заедно за...", "шанс за...", "алтернатива за..." (въображението не е голямо). Много кметове се кандидатират за втори, трети, четвърти, пети път, като сменят (особено напоследък) конфигурацията на партийната си подкрепа. Преди са били издигани от левицата, сега от ГЕРБ и т.н. Човек се пита какво е значението на партиите, които застават зад такива кандидати?

Има и много причудливи коалиции между партии, които иначе на национално равнище демонстрират несъвместимост. Във Видин са се обединили Екогласност, ВМРО и "Движение 21", в Белоградчик в кметска коалиция са БСП, АБВ и "Народен съюз", в Павел баня единна кметска кандидатура имат ВМРО, Българска социалдемокрация, АБВ и РБ. Това са само няколко примера, като това вече се е превърнало в традиция - винаги се обяснява, че местните избори не са национални. Но тогава какво е значението на партиите, които по един начин действат на национално, а по друг начин - на местно равнище.

За пореден път



местните избори ще усилят вътрешнопартийните противоречия,



както и противоречията между иначе коалирали се на национално равнище партии. ГЕРБ са разцепени в Пловдив, където избирателите им се колебаят между сегашния кмет Иван Тотев и бившия кмет Славчо Атанасов (който през 2007 г. е номинация на ГЕРБ и ВМРО). Макар ГЕРБ да постига фактическа хегемония, определянето на кандидати не навсякъде мина без вътрешни конфликти.

В много общини ГЕРБ и РБ, иначе основна ос на правителствената коалиция, ще бъдат конкуренти в кметската надпревара. Емблематичен ще бъде сблъсъкът във Варна. Интересно дали има уговорка при втори тур едните да подкрепят кандидата на другите? Не дай Боже на втория тур да отидат и двамата кандидати.

Перник стана емблематичен пример за противоречията и напрежението в Реформаторския блок. Там избирателите им са раздвоени между кандидатката на ГЕРБ Вяра Церовска (подкрепена от ДБГ) и Мария Иванова ("Реформатори и демократи за Перник" - местна коалиция, подкрепена от ДСБ). Напрежение имаше и около други общини, например в София - дали Вили Лилков е общопризнатият кандидат на РБ, или мълчаливо приетата кандидатура на ДСБ? Сътресения изпитва РБ още и във Варна, Пловдив и Смолян. В Силистра се стигна до остър конфликт в ДСБ. Дали единството на РБ ще издържи на тези избори? Вероятно да, защото РБ не виждат никакъв интерес от предсрочни избори въпреки някое и друго изявление на Радан Кънев за такава възможност.

БСП се оказва фактически (официално е иначе) разделена между няколко кандидатури, като например в София (Михаил Мирчев или Георги Кадиев), във Варна (Анелия Клисарова или Кирил Йорданов), Шабла (Райна Бърдарева или Георги Тодоров), Търговище (Диан Дончев или Славчо Славчев). Да не говорим за раздвоението сред избирателите на социалистите между кандидатите на БСП и на АБВ, които успяха да представят свои кандидати в 114 общини, често бивши кметове на БСП.

Тези разделения показват, че



партийните етикети често са фасада



на иначе протичащи зад тях бизнес сделки.

Една от малкото политически интриги (най-вече това е думата за кметските избори) е представянето на новите партии. Първо, новите-стари участници на кметския терен: РБ и АВБ. Те са вече парламентарни партии, имат и своя история, но за първи път се явяват самостоятелно на кметски избори. В някакъв смисъл, каквото и да спечелят, все ще е успех. Има и няколко съвсем наскоро сформирани партии като Национална републиканска партия (с кандидат-кмет в София Николай Гацев, човека с индианските пера на празника на София), Българската радикална левица (скорошното обединение на три леви партии около Българска левица) и "Българска пролет" на Велизар Енчев. Въпреки успеха на различни радикални политически проекти в Европа напоследък (както леви в Гърция и Испания, така и десни в Австрия и Швеция), едва ли тези партии ще разстроят партийното статукво в България.

По-сериозната политическа интрига на тези избори е другаде - те имат очевидно междинен характер - да затвърдят резултатите от политическото развитие 2013-2014 г. и да създадат почвата за предстоящите през 2016 г. президентски избори. Затвърждаването на резултатите от 2013-2014 г. може да резюмира в политическата хегемония на ГЕРБ след разклащането й от гражданските протести през 2013 г. Това предполага трайното заемане на център-дясното пространство от тази партия и ограничаването на ролята на РБ, ако не и маргинализирането му. Това предполага също така елиминирането на БСП като основна опозиция и заместването й от ДПС. Но най-вече това означава



маргинализирането на гражданската активност



и обезсмислянето на гражданските протести като коректив на управлението. Подготовката на почвата за президентските избори е следствие от горното: липса на сериозна конкуренция в център-дясно, маргинализиране на левицата, осигуряване на стратегическата подкрепа на ДПС. В този случай кой ще бъде кандидатът е без значение - дали ще е Бойко Борисов или президент под контрол.

Но дори и тази политическа интрига интересува малко гражданите. Действителният интерес на огромното мнозинство е почтеното и откритото управление както на държавата, така и на общините. Кметските избори, поне от 2003 г. насам, са много повече бизнес конкуренция, отколкото политическа надпревара. Пазарът измести политиката, наложи своите критерии. И ако след 2007 г. се нароиха различни бизнес партии (като "Лидер", но много повече по Черноморието като ДЕЛА и МОРЕ и други претенденти за досъсипването на морето), сега много от тях залязоха, след като ГЕРБ ги погълнаха или маргинализираха. Частните интереси надвиха над публичните в много случаи и общините са един от терените на този процес. Ще има ли пробив? Не съм голям оптимист.