Бившият шеф на фалиралата банка "Глитнир" Ларус Велдинг бе сред обвиняемите, но бе оправдан за кризата преди седем години. |
Все още се спори кой от затворниците е поискал вино за вечеря, но след последните две съдебни решения този месец няма съмнение, че богаташите с бели якички зад решетките ще се увеличат. Мнозина от осъдените банкери още не са започнали да излежават присъдите си, пък и през следващата година се очакват още процеси срещу високопоставени финансисти.
330-хилядна Исландия показва на Америка как се пращат банкери зад решетките. Председателят на Федералния резерв на САЩ по времето на финансовия крах през 2008 г. Бен Бернанке днес казва, че американските прокурори е трябвало да постъпят като исландците, вместо да се концентрират върху корпоративните нарушения. "Бих предпочел, ако бяха разследвани индивидуалните действия, защото е очевидно, че нещата се объркаха и престъпления се вършеха от определени хора, а не от някаква абстрактна фирма", казва той.
Магнус Свен Хелгасон, който участва в исландското правителствено разследване на финансовия крах, казва, че от доказателства, които е видял с колегите си, могат да се очакват още много успешни за прокуратурата дела.
"Това е само началото",
казва той за "Дейли бийст". "Бях малко изненадан, когато първите бяха осъдени, защото си знаем, че на хората им се разминава. Но тези дела приключиха бързо. Става дума за христоматийни примери за използване на вътрешна информация, някои случаи бяха толкова фрапантни, че звучаха като виц."
В онези смутни времена на глобална паника преди 7 г. събитията в Исландия надминаха щетите във финансовите центрове Ню Йорк и Лондон. Тоталният колапс на исландската финансова система се равнява на фалита на "Леман Брадърс" в САЩ, умножен по 300. Заслепена от алчност, исландската финансова индустрия бе станала така самонадеяна, че трите водещи банки бяха оценявани на БВП на Исландия, умножен по 14.
"Банкерите бяха рок звезди, бяха герои. В годините преди краха ги наричаха
корпоративните викинги",
казва Хелгасон, икономически историк в Университета в Бифрост. "В един момент банките бяха прекалено големи, за да фалират, но в Исландия бяха прекалено големи, за да бъдат спасени." Без спасителна помощ от правителството цялата финансова система банкрутира в рамките на няколко дни. Властите и специалната разследваща комисия, в която участва Хелгасон, получават достъп по вътрешната банкова информация и до електронните пощи на банкерите. С този безпрецедентен достъп до конфиденциална информация престъпления, които обичайно са трудно доказуеми в съдебна зала, стават очевидни за всички.
Част от вече осъдените банкери тепърва предстои да излежат присъдите си, които бяха потвърдени от Върховния съд в Рейкявик тези дни. Мнозина от тях все още имат апартаменти в Лондон и достатъчно пари, за да плащат на най-добрите адвокати. Лека-полека обаче всички те се изправят пред правосъдието. Докато колелото на правосъдието се завърти, икономиката се възстанови забележително добре и без помощта на банките. Днес Хелгасон организира в Рейкявик пешеходни обиколки за туристи, впечатлени от възхода и падението на най-странния финансов център в света. "Сривът бе трагикомедия. Но в крайна сметка всичко завърши добре", коментира Хелгасон.
-------------------------------
САЩ избраха точно обратния подход
ThinkProgress.org
Почти всички финансисти, ръководили мощните американски компании в навечерието на финансовата криза от 2008 г., си остават и до днес богати, влиятелни и на свобода. За разлика от Исландия. Докато критиците на строгото отношение към бизнеса често предупреждават, че ударите срещу финансовия свят вредят на икономиката, опитът на Исландия показва, че е възможно да се търси корпоративна отговорност и да се постига икономически растеж едновременно.
Американската форма на правосъдие за банковите титани е далеч по-беззъба. Разследванията срещу престъпността на белите якички са на 20-годишен минимум. Криминалните разследвания срещу корпорации са спаднали с 29 на сто между 2004 и 2014 г. Вместо да се опитва да изведе нещата до съд, Министерството на правосъдието търси извънсъдебни споразумения в дълъг списък от случаи, свързани с кризата и нейните последици. В повечето от тези случаи компаниите се измъкват, без да се налага да признаят вина, нито дори да признаят достоверността на фактите, събрани от прокуратурата. Сумите в доларово изражение на тези извънсъдебни споразумения традиционно изкривяват както наказателния ефект, така и въздействието върху излъганите потребители. В малкото случаи, когато обвинените корпорации са принудени да се признаят за виновни, федералното правителство прави така, че да сведе до минимум въздействието на присъдата върху способността на компанията да печели.
Вярвам, че трябва да се гледа напред, а не назад, каза президентът на САЩ Барак Обама месеци след встъпването си в длъжност в отговор на въпрос как ще реагира на разгръщащата се финансова криза. По онова време, когато Министерството на правосъдието се ръководеше от ветерани адвокати на белите якички, администрацията на Обама предприе курс, коренно противоположен на този на Рейкявик.
Сравнението между САЩ и Исландия не е напълно справедливо, защото първата е над 1000 пъти по-голяма и като население, и като икономика. Далеч по-лесно е за страна с 320-хилядно население да национализира банките, да девалвира валутата си и да се върне отново в играта само няколко години след дълбоката икономическа криза.
Икономистите Алън Блайндър и Марк Занди публикуваха наскоро доклад, който илюстрира, че политиката на президентите Буш и Обама след кризата е дала чувствително по-добри резултати, отколкото щяха да се получат, ако не бе предприето нищо. Но множество адаптирани версии на исландската рецепта биха донесли далеч по-добри резултати за средния американец, отколкото постигнаха спасителните планове за банките, извънсъдебните споразумения и делата срещу най-слабите играчи в индустрията.
След всичко това администрацията на Обама и неколцина от политиците, които се борят да заемат мястото му след изборите през 2016 г., се опитаха да променят курса по отношение на престъпленията на белите якички. Месеци след като Лорета Линч стана главен прокурор, в Министерството на правосъдието замениха десетилетните правила за търсене на сътрудничеството на корпорациите при съдебни разследвания с нов набор правила. Те поставят завишени стандарти, които корпорациите трябва да покрият, за да получат правото да сътрудничат в разследване, а това сътрудничество винаги намалява значително наказанията при доказана вина. В най-добрия случай занапред може да се очаква повече корпоративни дела да стигат до съда, а в най-лошия случай компаниите просто ще подхвърлят младшите си мениджъри като изкупителни жертви на прокурорите.