Тези избори нямаха късмет.

Политиците успешно омъглиха кампанията, за да запазят статуквото, хакери атакуваха сайтовете на "Информационно обслужване", МВР, ЦИК и ГРАО, организацията на изборния процес прати 10 жени в болница, а накрая се появи и младият татко с бялата коса Сидеров, който реши точно в този ден да посещава часовете по "Актьорско майсторство" в НАТФИЗ. Вместо върху изборите камерите се съсредоточиха върху Волен и плачещите жени в "Арена Армеец". Вместо да посветим този ден на местното самоуправление, той се превърна в ден за съчувствие към атакуваните студентки и жените хипертонички.



Така в шеги, закачки и малко кьотек



мина първият тур на местните избори.

ГЕРБ спечели Десетата поредна изборна победа, като съвсем очаквано отнесе конкуренцията на мажоритарните кметски избори. Хората на Борисов загубиха 70 000-80 000 гласа, включително и абсолютното мнозинство в СОС, но показаха, че на този етап нямат политическа алтернатива - нито вдясно, нито вляво. При номинациите ГЕРБ умело лавира между тяснопартийните си виждания и обществените нагласи по места, т.е. издигна правилните кандидати, като запази основното ядро - действащите кметове. Партията, разбира се, е далеч от пълната хегемония на политическия пазар, но тя не успява да се наложи тотално не заради видимите си слабости, а заради силата си - Бойко Борисов. Именно той ограничава растежа и ГЕРБ не успява да роди ярки национални авторитети, а тези, които може би са такива, линеят под сянката на Бойко.

Местният вот наистина потвърди управленската формула, но връзките между ядрата на управляващата коалиция остават все така лабилни - Цветан Цветанов за пореден път показа, че ГЕРБ не може да понася реформаторите, които от своя страна нямат единна позиция по основния въпрос -



"Какво правим ние с тия тук?"



След поредната сгрешена кампания БСП продължи да се спуска шус по електоралната писта. За десетина години червените се стопиха наполовина, а в неделя те чуха само една радостна новина - че все още са втора политическа сила в национален мащаб. В София, Пловдив, Варна, Бургас, Кърджали и т.н. обаче БСП вече е трета. След като загубиха още в началото на демокрацията големите градове, социалистите бяха изместени и от по-малките окръжни центрове като Видин, Разград и Шумен. БСП очевидно сгреши и с кандидатите - като Георги Гергов в Пловдив, Евгений Мосинов в Бургас и нереализирания поет Михаил Мирчев в София - хора, които не носят никаква добавена стойност на партията. Гергов се представи толкова зле, че се измерваше не с кандидата на ГЕРБ, а с резервния играч на ГЕРБ под тепетата. Мирчев доказа, че не е правилният човек за тази работа и с финалните си изборни мисли, в които реши да недоволства от колегите си социолози. Кандидатът в Бургас едва събра 5%. Липсата на оптимизъм за социалистите личи от следизборното им говорене, в което те стовариха цялата вина за собственото си неблагополучие върху външни фактори и не видяха творческото си безсилие.



Никакъв инстинкт за самосъхранение



ДПС взе своето на тези местни избори - Кърджали плюс 30 общини от раз и още 20 в перспектива. Движението загуби много гласове, не изпълни заканата си да е втора политическа сила, не проби в София, не извоюва нови територии. Голямата цел на ДПС - да предостави доказателства за необходимостта от преформулиране на управленската коалиция, като че ли не бе постигната. Но все още е рано да се каже дали това е първа крачка към затъването на тази почти военизирана структура, или просто временен отбой преди поредната мобилизация.

Подкрепящите правителството на Борисов - Реформаторски блок, Патриотичен фронт, АБВ, се представиха според очакванията. Реформаторите очевидно затвърдиха себеусещането си за елитарен десен клуб, който показва стабилни резултати, без да успява по никакъв начин да подяде основния си конкурент в дясното пространство - ГЕРБ. Реформаторите имат мегдан за развитие, ако изчистят безумния си механизъм за вземане на решения и направят смислен, а не "хасковски" подбор на кандидатите си. Дотогава могат само да се залъгват с добрите резултати в Кюстендил, Плевен, Монтана, които, разбира се, не се дължат на партиите, а на кандидатите.

АБВ е там, където беше, когато се роди - около 4-те процента, което означава, че оцелява, но не защото се е превърнала в разпознаваема марка, а защото лицата около Първанов все още са разпознаваеми. Забележете - Георги Кадиев, който дори не е прегърнал напълно АБВ, е два пъти по-популярен от цялата АБВ в София... За да се появи на сцената, АБВ правилно водеше



политика на разграничаване от кораба-майка,



но вече не е ясно дали тази политика не дърпа надолу и БСП, и АБВ, т.е. цялата едва дишаща левица в България.

Доста по-динамично е на "патриотичния" фронт. Въпреки очевидна европейска националистическа вълна, която е пряк резултат от бежанската вълна, България наистина не роди шовинистична алтернатива. Идейните лупинги на Сидеров свалиха "Атака" под санитарния минимум и превърнаха Вожда в обществен враг номер 1. Фактът, че половината от електората на "Атака" не послуша призивите на Волен срещу референдума, показват, че ерозията стабилно е обхванала и твърдото националистическо ядро.



Дивият национализъм не вирее у нас



Патриотичният фронт обаче запази присъствие и започна да приютява отдръпналите се от "Атака". ВМРО и НФСБ показаха абсолютно прилични резултати в София и Бургас, в Русе и Плевен. И отлични, разбира се, в Пловдив. Още на следващите парламентарни избори тази коалиция има всички шансове да се превърне в основна националистическа формация в страната.

Вижте отношението на избирателите към референдума и ще разберете по-ясно неделните резултати на основните политически партии. Идеята за дистанционно гласуване по електронен път бе харесана от избирателите. Окончателните резултати от гласуването все още не са ясни, но вероятно въпросът на референдума ще има около 72% подкрепа. Въпреки тази ясна обществена нагласа много партии решиха да агитират активно срещу референдума, в резултат на което загубиха гласове. Най-много тук пострадаха най-яростните противници - БСП, ДПС и "Атака". Удивително е как и постфактум БСП



прочете грешно резултата от референдума



- че избирателите категорично са казали, че искат политиците да ги занимават с подобни допитвания.

Подобно разминаване между обществените нагласи и заявката за добро изборно представителство се случи и с тези партии, които открито заявиха либерален поглед върху бежанската драма. Тук пострадаха предимно по-малките партии, които одобряваха, примерно, нерегламентираното преминаване на зелената граница от бежанци, въпреки че над 90% от българите в различни анкети казваха обратното.

Определено партиите постигнаха целта си - да запазят статуквото. Изборите, които бързо трябва да забравим, за съжаление, продължават с втория тур и с дебатите по въпроса на референдума в НС. Продължава и безвремието.